Националният борд по туризъм (НБТ) ще настоява 9-процентовия ДДС за ски услугите (лифтове), хотелите, туроператорите и ресторантите да бъде запазен и през следващата година. Мотивите са, че мярката ще подпомогне на бизнеса и ще стимулира реанимацията на сектора. Освен това, държавата трябва да поеме още няколко разхода на хотелиерите, защото те продължавали да изнемогват – 100% такса „Смет“ и 50% данък „Сгради“.
„Дори обектите, които не работят, продължават да дължат данък „Сгради“ и такса „Смет“. Напомняме, че хотелският бизнес е единственият, който не е подпомогнат от държавата. Готови сме и с други конкретни предложения, които да представим по време на предстоящото обсъждане на Закона за държавния бюджет за следващата година“, обяви в ефира на една от националните телевизии в четвъртък (13 октомври) изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова. И напоително обясни откъде извират страховете на колегите й.
Зимният туризъм първи щял да посрещне щетите от ниската ваксинация, скъпия ток и липсата на кадри. Доказателствата били няколко: острата кадрова криза, предизвикана от все по-голямото текучество в бранша;
невъзможност да се калкулират цените за лифтовете и ски влековете
заради постоянното поскъпване на електроенергията; неяснотите по въпроса дали ДДС за бранша остава 9% и през 2022 г.; непрекъснатото пандемично „почервеняване“ на отделни части от България, Балканите, Европа и света и т.н.
Не искаме да се правим на циници, защото проблемите в туристическия бизнес наистина не са малко и малки. В същото време обаче те изобщо не са някакво чудо невиждано, че от март миналата година
държавата да се грижи единствено за хотелиерското и кръчмарското оцеляване.
Защото със същите проблеми всеки ден се сблъскваме абсолютно всички. Без значение дали посрещаме и изпращаме гости, дали произвеждаме електродвигатели или вестници, дали превозваме хора, добитък или товари. Точно като във вица за триглавата ламя сме – ако една от главите се напие, на другите две също им става лошо и им се вие свят.
Защо тогава номерът минава само при определени хора и бизнеси? Логичен въпрос, отговор… няма. Нито логичен, нито абсурден. И най-вероятно затова никой няма представа
с какво театралните артисти са по-ценни за държавата от художниците,
хотелиерите – от животновъдите, а собствениците на барове и ресторанти – от председателите на читалищни настоятелства.
Другият логичен въпрос е докога богоизбраните и техните покровители във властта ще смятат всички нас – останалите – за наивници (меко казано)? Или по-скоро за индивиди, част от които не могат да четат, а другите – не знаят какво да четат?
Същите тези вопли откъм Националния борд по туризъм и кръчмарските асоциации и сдружения ги слушахме и миналата есен, и тази пролет. То
не бяха черни прогнози, не бяха браншови катаклизми,
не беше… ад под небето и под водата.
Стигна се дотам, че въпросната Полина Карастоянова – този път в ефира на БНТ – формулира рецепта за излизане от кризата, която поне още една петилетка ще бъде безалтернативен претендент за вписване в Книгата на рекордите „Гинес“: за да облекчи тежката участ на бранша и да направи крайморския престой на нашите и чуждите туристи евтин и приятен,
концесионерите на плажовете да не плащат концесионни такси,
а с този разход да се нагърби държавата.
Всъщност, за малко да сгрешим – не с много, но все пак… За първото място претендира и наложената вече практика държавата да плаща на авиопревозвачите по 30-35 евро за всеки пасажер, стъпил на българска земя.
Кое тук е малоумното ли? Ами всичко, гласи най-верният отговор. Защото
самолетните компании нямат абсолютно никакъв принос
за пристигането дори на половин турист в „Слънчев бряг“, например.
Заслугата е или на туроператора, или на мениджърите на хотела, или на рекламната дирекция на комплекса. Все едно държавата да плаща на фирмите превозвачи по 10 лева за всяка консерва с маслини, докарана от Гърция.
Хайде да не се разсейваме, че ще изтървем основното.
Ден преди Националния борд по туризма да се ожали и да изпроси от правителството още малко данъчна благосклонност, в публичното пространство се завъртя равносметката от летния сезон. Данните са такива, че
всички страхове за провал са по-скоро смешни, отколкото безпочвени.
През август, например, приходите от нощувки в местата за настаняване с над 10 легла (хотели, мотели, къмпинги, хижи и др.) са достигнали 357.2 млн. лв., което означава увеличение със 79.8% спрямо август 2020 година. Броят на платените нощувки е 5.362 милиона, а броят на туристите – 1.325 милиона.
И още няколко данни, защото и ние сме като Москва – не вярваме на сълзи, защото много често те се оказват крокодилски.
През август 2021 г. са работили 3058 обекта с над 10 легла.
Броят на стаите е 126 500, а броят на леглата – 287.6 хиляди.
В сравнение с август 2020 г., общият брой на местата за настаняване се е увеличил с 5.6%, а броят на леглата в тях – с 11.4 на сто.
Е, пита се в задачата, след като цяла зима и цяла пролет туристическият бранш рева и подсмърча, че летния сезон е провален още преди да е започнал, защо отново трябва да му вярваме безрезервно и безкритично?
Всъщност, защо никой не иска да каже кой от „летните“ доставчици на туристически услуги е признал 100% от приходите и е платил авансово най-малко 50% от дължимите данъци?
Точно така – много искаме…
