През миналата седмица публикувахме първата част от проучване на фондация "Информационните Технологии и Бъдещето на Икономическата Наука", изследващо нивото на знанията по икономика сред българските студенти. Резултатите сочат по думите на представителите от фондацията, че „излизайки от университета, точно тези млади хора са със заслепеното самочувствие, че са добре подготвени за управлението на икономиката в реалния свят, а на практика дори не могат да дадат ясно и точно определение какво е принципното устройство и начин на функциониране на едно машиностроително предприятие – какво остава да управляват такова в бъдеще.“
Тази седмица публикуваме продължението по темата.
В него ИТБИН акцентира върху важността на машиностроителната индустрия днес и обезпечаването й с качествени ръководни кадри.
В днешно време точно машиностроителната индустрия се явява основа за съществуването и развитието на всички останали индустрии, защото е повече от ясно, че водещи индустрии като химическата, хранително-вкусовата, селскостопанската, IT индустрията, строителството и много други, нямаше да са на това ниво, без да бъдат обезпечени с машини.
Можем да твърдим, че днес добре развитата машиностроителна индустрия е по-нужна от всякога и световните лидери като САЩ, Германия и Китай са такива, именно поради факта, че са били, или все още са световни лидери в областта на машиностроенето. Според ИТБИН кадровото обезпечение на една такава индустрия изисква множество качествени ръководители и инженери.
"За съжаление, западът е изцяло концентриран върху развитието на уж управленски кадри, посредством икономическите специалности, които не водят дори до разбирането за това какво представлява едно машиностроително предприятие. Същевременно ставаме свидетели как Китай ударно изгражда инженерен човешки капитал, който в последствие става и управленски. В Китай почти всеки политически лидер е с инженерно образование, а организацията на производството, трудовата мотивация и екипната работа са основни постулати, заложени в тяхната национална доктрина и резултатите от тези практики утвърждават Китай като новият световен лидер", подчертават от фондацията.
Според представените данни броят завършили инженери бакалаври в САЩ и Китай за 2018 г. е с впечатляващото съотношение 1:10 — 140 683 срещу 1 362 380 завършили инженери (в полза на Китай). От ИТБИН подчертават, че е повече от несериозно да се правят коментари как основната причина за това е по-голямата численост на населението на Китай, защото населението е с 4 пъти по-голямо от това на САЩ, а съотношението на инженерите е с 9 пъти по-голямо (в полза на Китай).
"Именно по този начин, разчитайки на системната инженерна, а не на безплодната икономическа наука, и бурното развитие на индустрията си, Китай завзема световните лидерски позиции в производството на промишлени стоки, в химическата промишленост, в ядрения синтез, в иновативните технологии в космоса.“
От фондацията подкрепят и виждането на Източна Азия за значението на икономическата наука в практиката, което намира показателно отражение и в книгата на южнокорееца Хаджун Джанг, излязла под заглавие „23 неща, които не се казват за капитализма“:
„Икономически чудеса без икономисти:
Единствената отличителна черта на източноазиатските икономики е очевидното отсъствие на икономисти. В Тайван ключови позиции заемат инженери и учени, а не икономисти, ситуацията в днешен Китай е същата. Идеологът на програмата за ускорена индустриализация на Южна Корея по образование е инженер.
Едно от възможните обяснения на източноазиатския случай е, че на онези, които определят икономическата политика, са нужни не специализирани знания, а обща интелигентност.
Може би икономическата наука, която се преподава в университетите, е твърде откъсната от реалността, за да има някакво практическо приложение?
Икономическото образование не е особено тясно свързано с управлението на икономиката в реалния свят.
Всъщност ситуацията е още по-лоша. Икономистите не просто не помагат на икономиката, често те дори ѝ вредят.“
А каква е ситуацията у нас?
Справка от Националния статистически институт показва, че за учебната 2019-2020 година интересът на българските студенти към стопанските специалности в сравнение с този към инженерните е почти 2 пъти по-голям в полза на икономическата наука. Дори и да се приеме, че икономическата наука наистина дава познания за управление на предприятието, следва да се зададе основателният въпрос – каква е причината съотношението между управленци и работна сила – в лицето на инженерите – да е близо 2:1 при бакалаврите и близо 3:1 при магистрите?
Слепотата води до следваща криза
От своята позиция представителите на фондация ИТБИН предлагат отговор на въпроса да дадат хората, носещи отговорност за стратегическото управление на развитието на обществената научноизследователска и образователна система. Те са на мнение, че резултатите от липсата на квалифицирани управленски кадри за производствената индустрия, както и резултатите от липсата на инженери в тези области, само нарушават баланса между Запада и Изтока и внасят изостряне в отношенията, които могат да имат и фатални последици.
"В изследване на идеята, че днешното икономическо образование не е особено тясно свързано с управлението на икономиката в реалния свят свидетелстват много други събития, които наблюдаваме и днес, но направените проучвания доказват как образователната система – с фокус икономическото образование – на европейските народи се явява машина за духовна трудова деформация на техните най-ценни човешки ресурси.
За съжаление и тенденцията у нас само демонстрира как слепецът-водач от картината на Брьогел може да се сравни с научно-икономическата общност, слепците-последователи са всички хора, доверили се на един фалшив блясък, а пропастта е неизбежният социално-икономически упадък на европейския свят", констатират от фондация "Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука".
Сега най-вероятно всеки един от нас би следвало да успее да отговори на въпроса, поставен от фондацията – имаме ли основания да се притесняваме, че икономическата наука в целия Западен свят прилича на картината на фламандския художник Питър Брьогел – „Притча за слепците“?
