За разлика от Кирил Петков, който заряза канадското си гражданство, за да реализира тук обществено-политическите си възгледи, аз пък реших да се откажа от българското си гражданство. Не защото имам второ, но прецених, че ако в мотивите си за отказ препиша казаното от Петков, всеки български съд (начело с Конституционния такъв) тутакси ще ме освободи, за да отърве. Без да подавам разни декларации, да се влача по инстанции и прочие. А съдиите, подобно на бившата председателка на парламента Цвета Караянчева, ще рекат: "Като си недоволен, ходи си бе, ходи си!" И даже пари за държавни такси може да не ми искат!
Както е известно, след като КС обяви решението си, Кирил Петков обясни в мотивите си да се откаже от канадско гражданство, че не може да стои безучастно и да съзерцава как грабежа на държавата продължава, как бизнеса у нас загива, как старите хора мизерстват, как разни дерибеи засмукват милиарди чрез обществени поръчки, а данъците ни изтичат към офшорни "черни дупки".
Подписвам се с две ръце под неговите заключения, че и още под толкова. Неговите мотиви са и мои, но аз ще ги ползвам за друго – да се откажа от българско гражданство, защото според мен тук оправия няма и няма да има.
Очевидно споделянето на подобни житейски наблюдения се сблъскват със силната тролска злоба, партийно-институционалната непоносимост и яростното отрицание, намерили благодатна почва и в свещените иначе храмове на правосъдието. Не че членовете на Конституционния съд са слуги на Темида по статут, но повечето от тях винаги са били и завинаги ще си останат съдии, прокурори и следователи по душа и по призвание. Нали ги знаем приказките за бившите комунисти, ченгета и индианци? Е, със слугите на Темида е същата работа…
Та, в Конституционния съд кротко седи и право съди стар братиньо. В прокуратурата броди чатещият с Бойко Борисовата пиарка Каскет № 1, който разследва кой е "щракнал" неприличното му занимание, вместо да разнищва офшорните и финансови далавери на ужилените по закона "Магнитски". Просто всеки си върши работата, за която получава пари.
Ще зарежа всичко и ще стана един северен македонец. За какво ми е славната българска история, за голяма част от която спорим с комшиите? След като тя от години е подложена на политическо прочистване в угода на тези или онези големи наши геополитически приятели? Или заради интереса на разни етно-политически проекти, заченати в Държавна сигурност?
За какво ми е да горя с революционния плам на Ботевите стихове и да се терзая, търсейки обяснение за героичната му обреченост, след като един професор и доктор на филологическите науки, ректор на най-стария български университет и настоящ кандидат-президент, възкликна "Стига с това турско робство!"
С паметта за Гоце (не тоя с досието на ДС, а войводата!) и с томчетата на Пейо под мишка – айде при комшиите. Тамошните управленци поне не са лабави като нашите лишени от гръбнак политици и историци, които – ако от тях зависи – ще превърнат Хомо еректус в сгънат на две примат.
Писна ми!
