Руският президент Владимир Путин поиска от главния изпълнителен директор на "Газпром" – Алексей Милер – да започне да пълни европейските газови хранилища през ноември. Посланието свали цените на синьото гориво в очакване на допълнителни газови доставки за Стария континент.
Руският газов монополист трябва да започне да увеличава складовите резерви в хранилищата си в Германия и Австрия от 8 ноември докато ги напълни. Това "ще създаде по-благоприятни условия на европейския енергиен пазар", заяви Путин на 27 октомври.
Досега "Газпром" напомпваше много малки количества газ в европейските си складове, за да запълни онези на територията на Русия, и разпореждането на президента може да помогне за увеличение на доставките за Стария континент. Това обаче в никакъв случай не означава, че Москва се натиска да спасява Европа от енергийната криза. Запасите ще се складират в собствените хранилища на "Газпром" и мярката се предприема след като руското производство и без нея ще започне да се повишава.
Европа започва отоплителния сезон с най-ниските резерви от повече от десетилетие след като Русия ограничи доставките до размера на договорените количества, а корабите с втечнен газ бяха пренасочени към Азия, за да попълнят растящото търсене там.
Газовите хранилища на "Газпром" в Германия са запълнени на 71%, по данни на асоциацията на операторите на европейската газова инфраструктура (Gas Infrastructure Europe). Наличностите в складовите помещения, които са съвместна собственост с руския газов монополист, пък варират от 83% в Йемгум до едва 9.5% в Реден. "Газпром" изтегли част от европейските си запаси през август (когато компаниите обикновено попълват езервите си), за да компенсира редуцираните досваки след пожара в сибирска рафинерия.
Въпреки че Москва даде да се разбере, че би могла да доставя повече синьо гориво, ако получи одобрение да вкара в експлоатация спорния газопровод "Северен поток 2", страната има и собствени проблеми. Тя трябва да помпа по-големи от обичайните количества суровина, за да попълни собствените си хранилища, опразнени от суровата зима. В тази връзка Милер съобщи, че руската кампания за увеличение на газовите доставки ще се забави с една седмица от първоначално обявения й старт на 1 ноември.
Базовите европейски газови цени се понижиха с 4.4% след словесната интервенция на Путин, което не се случва за първи път.
Москва иска котировките на природния газ за основния си купувач – Европа – да паднат с около 60% в дългосрочен план, защото продължителен ценови възход ще подкопае търсенето на суровината на "Газпром", твърдят запознати с руската енергийна политика лица. Те посочват, че руските интереси са за цени между 300 и 400 щ. долара за хиляда кубични метра. Това е най-приемливият диапазон, който би гарантирал доминиращото присъствие на руския държавен монополист на европейския енергиен пазар, въпреки прехода на множество държави, между които Великобритания и Полша, към по-чисти енергийни източници.
В момента пазарът е много далеч от руските предпочитания. Базовите европейски газови фючърсни контракти за незабавна доставка на Холандския газов пазарен център се търгуваха за грубо 88 евро за мегаватчас на 27 октомври, което е около 1150 щ. долара за хиляда кубични метра. Те достигнаха върховите 162 евро за мегаватчас или над 2 хил. долара за хиляда кубичени метра.
