По-възрастните българи помнят, че преди две десетилетия мелодрамата "Той има двойно гражданство" бе играна по адрес на Симеон Сакскобургготски. Първоначално той искаше да участва в кандидат-президентския маратон, защото със сигурност щеше да го спечели. Под натиска на "синия" хегемон СДС обаче Конституционният съд "изкопа" отнякъде няколко месеца, през които Негово величество не бил пребивавал в България и го хвана в нарушение на чл. 93, ал. 2 от основния закон, според която кандидат-президентът трябва да е български гражданин по рождение, да е навършил 40 години, да има само едно гражданство – българско, и да е живял последните 5 г. в страната.
Ако "сините" тогава бяха устискали на ината си,
Симеон Сакскобургготски щеше да стане президент, СДС щеше да спечели втори управленски мандат, НДСВ изобщо нямаше да бъде създадена, а Бойко Борисов щеше да продължи да се препитава от охранителна дейност. Но… не би.
През април 2001 г. царят се върна с амбицията да вземе цялата власт, обеща да ни "оправи" за 800 дни и на изборите отнесе конкурентите си като хакер защитата на НАП. Така започна големия компромис.
Приликата между тогавашния и сегашния случай
с Кирил Петков е в това, че скандалът гръмна не когато трябва, а когато бе угодно някому.
В случая с царя-премиер – някъде две-две и половина години, след като Симеон Сакскобургготски положи клетва като министър-председател.
За разлика от кандидат-президентската офанзива срещу бившия монарх, сега историята се развива доста по-миролюбиво. В смисъл, че войната за "правда" се води само чрез медиите.
Тогава Конституционният съд изобщо не бе сезиран по случая. Главният прокурор Никола Филчев даже не бе си и помислил да разпореди проверка и разследване за евентуално съставяне на документи с невярно съдържание. Абсолютно никой не подложи под съмнение дори решението на Царя да назначи бившия си бодигард Бойко Борисов за главен секретар на МВР. Всичко приключи с "оправданието", че
царят е имал нансенов паспорт и затова испанско гражданство
не му било нужно.
Абстрахираме се от лековерността, с която всички приеха това обяснение като достоверно. Със сигурност и тогава е имало къде и как човек да провери какво точно означава "нансенов паспорт", но това й е хубаво на демокрацията – че амнезията е също толкова свещено право, колкото и нежеланието да се ваксинираш.
Цитираме няколко реда от монографията на проф. Мария Славова, озаглавена "Българското решение на съвременните проблеми на миграцията", публикувана в том 26 на "Юридически сборник", издаден през 2019 г. от Центъра по юридически науки на Бургаския свободен университет (стр. 42):
"В периода 1922-1927 г. Фритьоф Нансен, полярен изследовател, общественик и алтруист, изпълнява длъжността върховен комисар на Обществото на народите за бежанците. На негово име е създадено удостоверение за самоличност, със срок на пребиваване – една година в страната, която дава убежище, наречено Нансенов паспорт. За него Фритьоф Нансен получава Нобелова награда, чието парично изражение посвещава на бежанците…".
За да стане по-ясно за какво иде реч в случая, този "нансенов паспорт" е първообраза на днешните пасавани "сини паспорти". Така че Симеон Сакскобургготски едва ли е живял, учил и работил 35 години в Египет, Италия, Испания и САЩ с едногодишен бежански документ за самоличност. Това си е повече от невъзможно.
Както казахме обаче, войната за неговото гражданство приключва толкова миролюбиво, че никой от управлявалите по онова време капацитети на СДС, БСП, НДСВ и ДПС не се сеща, че наближават другите времена и
някои архаичности като "българин по рождение" и "българин, който няма друго гражданство"
би трябвало да бъдат изхвърлени от употреба. Или поне реформирани така, че да са годни за евроатлантическа употреба.
А защо трябваше бившите политици да се сетят ли? Ами много е просто. Първо, защото инициативата за връщането на образованите и успелите наши сънародници зад граница върви от 1998 г. насам, когато правителството на Иван Костов обяви инициативата "Българската Коледа".
Шест години по-късно България бе приета в НАТО, а през 2005 г. подписа договора за пълноправно членство в Европейския съюз. Конституцията и законодателството ни обаче си останаха същите – консервативни, балкански, даже в някои случаи патриархално смешни. Като с българското гражданство по рождение, например. То е задължително, за да може човек да участва в президентски избори, но никак не е нужно, когато същият този човек стане министър-председател и управлява… колкото мандата успее да спечели. Справка – Сергей Станишев.
А най-големия ни проблем е, че се гордеем с всичко това. И се подиграваме на останалите, че били майцепродавци, отцеругатели, платени слуги на чужди господари и какво ли не още.
И кога нашенците, успяващи и преуспяващи като граждани на Германия,
Великобритания, САЩ, Испания или Франция, ще се върнат в родината като политици с амбиции? Точно никога! Защото Конституцията им пречи да участват в държавното управление на постовете, които интелектът и способностите им заслужават.
По-големи патриоти и националисти ли сме от гърците? Срещу тях да тичаме, няма да ги стигнем. Примерът е от преди два месеца и е толкова пресен, че чак още пари.
В средата на август, заради опустошителните пожари в южната ни съседка и задълбочаващата се криза покрай пандемията, премиерът Кириакос Мицотакис ремонтира правителството и създава специално министерство за гражданска защита и управление на кризи.
За министър е назначен бившият еврокомисар Христос Стилианидис,
който за зла участ е кипърски гражданин и по рождение, и по паспорт.
За разлика от българската Конституция, гръцкият основен закон отдавна разрешава министрите да са с двойно гражданство, но в случая препъникамъка е, че Стилианидис има само кипърски паспорт. Проблемът е решен точно за десетина работни дни – на 6 септември той получава гръцко гражданство, а на 10 септември полага клетва като министър на гражданската защита и управлението на кризи.
И понеже в предишното си битие човекът е бил еврокомисар по хуманитарна помощ и управление на кризи, хайде да се сети някой защо Гърция, ако ще и 500 милиарда за възстановяване и устойчивост да поиска, пак ще ги получи. Докато ние ще си останем с едната селска чест. Чудно докога ли…
