Банално ще прозвучи, но едва ли има интерпретация на друга българска поговорка, която най-точно да отразява бъдещите резултати от вчерашния разговор на тема “Правосъдие” между почти сигурните коалиционни партньори в 47-ото Народно събрание: ако денят си личи от утринта, съдебна реформа няма да има и след 20 години, а Иван Гешев като нищо ще остане главен прокурор още един мандат.
Нямаме никакво намерение да изхвърляме бебето с мръсната вода, тъкмо обратното. Идеята на Кирил Петков и Асен Василев да превърнат досегашните псевдокоалиционни пазарлъци и задкулисните бартерни сделки от типа “Ти на мене, аз на тебе!” в открити дискусии, достъпни от всяка една точка на земното кълбо, е повече от похвална. А декларираното им намерение, че отиваме на нови избори дори само при някакъв намек за игра с двойно дъно или заиграване зад гърбовете им, е изключително рационална управленска заявка.
За да успеят, Кирил Петков, Асен Василев и колегите им от “Продължаваме промяната” трябва да имат не едно, а сто и едно на ум. Защото срещу себе си има хора, които години наред са получавали
официални заплати и бонуси под масата,
за да имитират съдебни реформи с такъв замах, че да отвратят хората дори от идеята за правосъдие и върховенство на закона. А двуличието до такава степен им е присъщо, че рано или късно то просто си “взема своето”. Също като паразитите – “оглозгат” ли докрай един гостоприемник, те светкавично си намират нов и започват отначало…
Примерите, че не впрягаме магарето пред каруцата са стотици, но точно сега не му е времето да си ги припомняме. Днес по-важен за отбелязване е
пробивът в утвърдената практика всичко да става на тъмно,
а на гражданството да се сервира само онова, което задкулисието смята за общоприемливо, т.е. няма да предизвика взривоопасни реакции.
И така – на 23 ноември (вторник), първият кръг от преговорите – вместо да започне с темата “Правосъдие” – завърши с нея. Дискусията бе ръководена от лидера на “Продължаваме промяната” Кирил Петков и продължи три часа.
В краткосрочните мерки, очертани от участниците, преобладава решаването на проблеми, заради които Брюксел ни критикува от 20 години и за чието решаване (уж)
в България са потънали десетки милиони евро и левове:
– закриване на специализираните съдилища и прокуратури, защото не работят и са превърнати в средства за политическа репресия и разчистване на бизнес сметки;
– реформа на прокуратурата с цел прекратяване на недосегаемостта и всевластието на главния прокурор – скъсяване на мандата на 5-годишен, орязване на несвойствените за нормалното държавно обвинение негови правомощия;
– изхвърляне на предварителните проверки и от Закона за съдебната власт и въвеждане на съдебен контрол върху прокурорските актове за отказ от образуване на досъдебни производства;
– реформа на Висшия съдебен съвет в посока на създаване на два независими един от друг съвети – съдийски и прокурорски, т.е.
заличаване на Пленума на ВСС,
в който участват всички негови 25-има членове, и намаляване на парламентарната квота в него;
– разделяне на КПКОНПИ според основните функционални различия на отделните структури в нея: конфликт на интереси и незаконно имущество, орязване на полицейските правомощия на комисията;
– въвеждане на електронното правосъдие;
– радикална реформа на юридическото образование;
– ремонт на
процедурите по назначаване на магистратите
и кариерното им развитие;
– радикални реформи на регулаторните органи – Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за финансов надзор, Комисия за енергийно и водно регулиране, Комисия за регулиране на съобщенията;
– криминализиране на злоупотребите по Закона за обществените поръчки и ремонт на текстовете в Наказателния кодекс, “посветени” на търговията с влияние и престъпленията по служба;
– поетапно въвеждане
на мълчаливото съгласие в административното производство;
– радикално деполитизиране на ЦИК;
– реформиране на Инспектората към ВСС;
– ремонт на ЗСВ в посока отпадане на кариерните бонуси и безсрочното командироване на магистрати.
С две думи – прекрасно и обнадеждаващо. С три думи… ще се наложи да си припомним отново един класически виц от преди 40-50 години:
“Чак когато беше сварена, кокошката разбра колко суров е живота”.
Не е ясно дали новите мандатоносители в лицето на “Продължаваме промяната” и техните естествени съюзници “от Има такъв народ” са наясно, но всичките тези неща сме ги отчели като изпълнени най-малко по три-четири пъти, в зависимост от големината на нуждата ни в момента:
– когато затваряхме “ресорните” глави по време на предприсъединителния процес – 2001-2003 г.;
– когато трябваше да подпишем договора за пълноправното ни членство в ЕС – 2005 г.;
– когато
“физически” трябваше да влезем в ЕС
и се чудеха дали да ни отложат, или да ни друснат правосъдна предпазна клауза – 2006 г.;
– когато Брюксел обяви, че обвързва парите от еврофондовете с реалното върховенство на закона – 2020 година…
Или казано по друг начин, ако искат да успеят и да останат в историята като първите управляващи, стартирали истинската съдебна реформа, Кирил Петков и Асен Василев трябва да организират тотална ревизия на българските и европейските пари, похарчени уж за европеизирането на Темида. И не от първата парламентарна победа на ГЕРБ през 2009 г. насам, а от самото начало на “нещата”. Примерно –
от първия проект, финансиран по Програма ФАР през 1993-1994 година.
Или от пролетта на 1996 г., когато правителството на Жан Виденов прие прословутото постановление за изграждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността и отдели за целта 20 милиона тогавашни лева…
Освен това, влизайки в парламента, новата управляваща коалиция
просто е длъжна да ревизира цялата законодателна дейност
в сферата на правосъдието след отварянето на първите преговорни глави в края на 90-те години на миналия век. Тоест – да бъде направен сравнителен анализ на свършеното в четири посоки – какво е искал от нас Брюксел, какво официално сме обещали да направим, какво на практика сме направили и колко милиони са похарчени за последващи кърпежи.
Голяма хамалогия се задава, но няма как. Направо си е абсурдно да се радваме, че парламентарните “новобранци” ще правят реформи, за които парламентарните “ветерани” отдавна са похарчили най-малко 600 милиона евро. И ще допуснат да им се размине…
