Близо шест часа продължи дискусията за културните политики между преговарящите за коалиционно споразумение четири политически сили – "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", "Демократична България" и Българска социалистическа партия. Всяка от групите представи предложенията си, заложени в предизборната й програма.
Представители на "Демократична България" бяха културологът проф. Александър Кьосев, музикантите Васил Гюров и Стоян Михалев (вече избран за депутат), както и бившият депутат в 46-тото Народно събрание – изкуствоведът Бонка Василева.
От страна на "Има такъв народ" бяха финансовият експерт и бъдещ депутат – Любомир Каримански, оперният певец Георги Султанов, психологът Манол Манолов, философът и кандидат за министър-председател във втория кабинет на "Има такъв народ" – Пламен Николов, икономистът Иван Ленков.
БСП бе представена от бъдещия депутат – журналистът Александър Симов, от главния редактор на в. "Дума" Боян Ангелов, от директора на Архелогическия музей във Велики Преслав Александър Горчев и от диерктора на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски.
От страна на "Продължаваме промяната" бяха Кирил Петков, преподавателят в НАТФИЗ доц. Тодор Мечкарски, певецът Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта и заместник-министърът на културата в настоящия служебен кабинет – Весела Кондакова.
Както и при другите дискусии, провели се по теми като здравеопазване, енергетика, образование и др., Кирил Петков обясни, че когато експертите от някоя от политическите сили нямат достатъчно информация за конкретно предложение на техните колеги от другите партии, то те срещу него пишат 2, която е със значение – "Нека се срещнем още веднъж, за да помислим отново заедно". Когато с единодушие се подкрепя дадена политика и от четирите политически сили – се дава оценка 1, а когато определено предложение следва да се консултира с Министерството на финансите или с друго ведомство (като МВР), екипите на четирите преговарящи страни го оценяват с 3.
Първият приоритет, около който всички се обединиха, бе, че се започва с изготвяне на цялостна стратегия за култура. Тя ще бъде изготвена от малък брой експерти и после ще бъде предложена на обществено обсъждане. После върху стратегията ще стъпят всички реформи на отделните закони в сферата на културата. "В противен случай ще имаме промени на парче. Ето защо първо е важно да се изготви стратегията и чак след това ще може да се говори за конкретни промени в отделните закони" – обясни представителят на "Демократична България" – проф. Александър Кьосев. Той определи като много добро предложението на ИТН за културен календар, но предупреди, че първо ще трябва да се извърши дигитализацията на културното наследство. А по отношение на принципа "парите следват продукта" проф. Кьосев подчерта, че, когато става въпрос за общия приоритет, около който и четирите политически сили се обединяват, а именно – развитие на културни публики, то парите трябва да предхождат продукта и трябва да има децентрализация.
Ето основните неща, които решиха експертите на четирите политически сили по конкретните си предложения за културни политики:
– Реформа и хармонизириране на нормативната база с акцент в Закона за меценатството, Закон за читалищата, Закона за културното наследство, в Закона за авторското право, нов закон за статута на артиста и справедлива пенсия – 1.
– Увeличаване на финансирането на културата до 1.5% от БВП – 1 и 3 (Тройката означава – искаме го, но ще го препратим към Министерството на финансите, за да ни кажат дали ще има пари за него.)
– Преструктуриране на дирекциите на Министерството на културата – 1 и 2. (Тук проф. Кьосев обясни, че в момента отделните дирекции в Министерството на културата не отговарят за отделните изкуства и няма структура като "Център за книгата".)
– Изваждане на Националния институт за културното наследство от "шапката" на Министерството на културата и превръщането му в независима и прозрачна публична агенция, както и увеличаване на броя на специалистите в него – 1 и 2.
– Въвеждане на ваучери, чекове и стимули за потребление на култура с цел развитие на млади публики – 1.
– Неснижим минимум колко души да работят в определен културен институт и контрол на кадровата политика, за да се гарантира качеството – от ИТН обясниха, че в една филхармония трябва да има точно определен брой музиканти, които да са на щат в нея, и те в никакъв случай да не намаляват – 1.
– Създаване на регистър на артисти на свободна практика – 1.
– Създаване на стажантски програми – съвместно с Министерството на образованието – с фокус младите музиканти – 3.
– Издаване на работни визи за творци – бесарабски българи, българи от Западните покрайнини и др. – 1 и 3.
– Дигитализация на културното наследство и създаване на регистър – 1.
– Дигитална платформа за електронно управление в Министерството на културата – 1 и 3. (Каримански допълни, че в предишна група, обсъждала електронното управление, са взели решение да има отделно Министерство за дигиталното управление.)
– Създаване на автономни центрове със самостоятелни средства – 1.
– Децентрализация на Фонд "Култура", подпомагащ творци и публики – 2. (Предстои нова среща, на която експертите ще обсъдят дали Фондът ще излезе от Министерството на културата, дали да бъде Агенция, как да функционира.)
– Създаване на работни групи по секторни стратегии в Министерството на културата -1. (Ще бъде заложено в законодателните промени и в промяна на Устройствения правилник на Министерството на културата.)
– Стратегия за културна дипломация, която да влиза в общата стратегия за културата – 1.
– Засилване на връзката между култура и образование и сключване на междуведомствени договори – 1.
– Очертаване на границите на отделните изкуства, защото има творчески индустрии, които са икономически осигурени, а подпомагайки ги, Министерството на културата започва да извършва държавна помощ, каквато не би трябвало да осигурява, обясни настоящият заместник-министър на културата Весела Кондакова – 2.
– Актуализация на инструменти, мерки и предвиден бюджет за българската култура в състояние на пандемия – 1.
– Създаване на постоянно действащ фонд при извънредни положения, подпомагащ не само свободните артисти, но и културните организации – 1.
– Създаване на работна група по 10-годишната стратегия за културата – 1.
– Реформа на културните институти с цел оптимизиране на работния процес – 1.
– Стимулиране на дейността на читалищата, за да изпълняват културно-просветната си дейност – 1 и 2.
– Дигитализация на българската културата – 1 и 3.
– Създаване на комисия от юристи, специалисти – културни и външни експерти (от МВР) по нарушаване на законите в сферата на културно-историческото наследство, за да се върне достойнството на българския творец – от "Демократична България" обясниха, че държат на думата "декриминализация" както по отношение на бутафорните крепости, осеяли страната ни, така и с цел въздаване на справедливост и възмездие за колекции, които са се създали по неясни начини. В същото време от БСП подробно обясниха какви структури съществуват, които регулират случващото се в сектора "Археология" – 1 и 3.
