На днешния ден можем да си спомним за финансиста, юрист, академик и политик от Радикалдемократическата партия Петко Стоянов. Той е бил и министър на финансите в периода 1944-1945 година в правителството на министър-председателя Кимон Георгиев, като безпартиен. Петко Стоянов се присъединява към Отечествения фронт през 1942 година. Но през 1945-1947 г. той преминава в опозиция на Отечествения фронт. Тогава му е отнет депутатския имунитет във Великото народно събрание. Впоследстиве е и репресиран.
Петко Стоянов е роден на 30 ноември 1879 г. в град Оряхово. Завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира финансови и стопански науки в Мюнхен.
Петко Стоянов е дописен член на БАН от 1919 година. Действителен член на БАН е от 1933 до 1947-а. Той е бил секретар на Обществено-философския отдел на БАН и секретар на Академията (1940-1945 г.). Петко Стоянов е един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки през 1920 г. (днес УНСС) и негов заместник-ректор (1923-1947 г.), както и член на Академичния му съвет.
Петко Стоянов е бил професор по финансово право в Софийския университет, както и в Свободния университет.
През 1923 година той е сред членовете на първото Изпълнително бюро на новосъздадения Демократически сговор – политическа партия, съществувала от 1923 г. до забраната на партиите през 1934-а. През по-голямата част от съществуването си, Демократическият сговор е основната управляваща партия, което я поставя на трето място по продължителност на управление у нас, след Българската комунистическа партия и Народнолибералната партия.
Петко Стоянов е член-основател на Българското икономическо дружество (1902 г.). Той е бил член и председател на Дружеството на икономистите-академици (1933 г.). Петко Стоянов е членувал в Съюза на учените в България (1945 г.), на Братиславското икономическо дружество (1935 г.) и участва в управлението на ръководството на Световния демографски съюз (1935 г.).
Петко Стоянов е бил главен редактор и издател на сп. „Стопанска мисъл“ (1929-1933 г.). Член е и на редакционния комитет на сп. „Научен преглед“ (1928-1938 г.).
