На днешния ден можем да си спомним за финансиста и икономист Бончо Ненков Боев. Той е бил управител на Българската народна банка от 1906 до 1908 година. Боев е и една от ръководните фигури в „Гирдап“, първата частна банка в България.
Бончо Боев е роден на 3 март 1859 г. в Котел. Учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово. Продължава обучението си в духовните академии в Одеса и Москва и завършва право в Московския университет. През 1884–1885 г. специализира държавни и стопански науки в Хале.
След завръщането си у нас от 1885 до 1893 г. е чиновник в Министерство на финансите, като достига до поста главен секретар. През 1889 г. Боев организира първата у нас промишлена анкета. Той провежда реформа, свързани с преобразуването през 1893 г. на натуралния в паричен десятък.
От 1894 до 1906 г. Боев преподава финанси и статистика във Висшето училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е един от основателите на Българското икономическо дружество, а през 1901–1906 г. е негов председател.
От 1898 г. Бончо Боев е член на Международния статистически институт, а по-късно е член на редакционния комитет на списанието, което институтът издава.
От 23 февруари 1906 г. до 7 август 1908 г. е
управител на Българска народна банка.
Като такъв осъществява реорганизация с цел разширяване на емисионната дейност на банката и преустройство на ипотекарния кредит.
След приключване на кариерата си на държавен служител, се занимава с частно банкерство и търговска дейност.
По-късно Боев участва в ръководството на банката „Гирдап“, като става един от нейните основни акционери. Близка до правителството по време на Първата световна война, „Гирдап“ активно се включва в масовото създаване на акционерни дружества през 1917–1918 г., много от които се оказват безперспективни. „Гирдап“ участва в предприятия като Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“, „Мини Курило“, „Модерен театър“, Българска македонска банка, в които значителни дялове има и самият Боев.
След войната кръгът около банка „Гирдап“ губи политическите си протекции и изпада в немилост. През 1919 г. Бончо Боев е интерниран в Берковица, а на следващата година е арестуван по обвинения в помагачество на Иван Ковачев, друг от основните акционери в „Гирдап“, обвиняем по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи, заради кредит, отпуснат на видния радославист Никола Алтимирски. След осем месеца в затвора Боев е оправдан.
През този период банка „Гирдап“ изпада в тежки затруднения поради нейното лошо управление в условията на тежък конфликт на интереси. Тя масово отпуска заеми на свързани с нея лица, като самият Боев дължи над 10 милиона лева или 7% от всички вземания на банката. Още при първите затруднения на „Гирдап“ Боев се опитва да укрепи нейното положение, като заменя част от дълга си срещу своя дял от сградата на банката на улица „Славянска“ №5 в София, в която наемател е Министерството на финансите. Малко по-късно цялата сграда е национализирана, както и други имоти на Бончо Боев — Хотел „Империал“ (улица „Съборна“ №2) и къща на улица „Врабча“ №10. През 1922 г. Българска народна банка (БНБ) протестира полици на Бончо Боев и налага ипотека върху негови недвижими имоти и разглежда възможността да ги разпродаде на публичен търг. След многократни разсрочвания и отстъпки от страна на БНБ дългът е окончателно погасен след смъртта на Бончо Боев от неговия син Борис.
Професор Б. Боев е един от дарителите на Софийския университет
През 1919 г. той дарява 5 хил. лв. за създаването на фонд, „който да се управлява от преподавателите по политическа икономия, финансови науки и статистика в Юридическия факултет”. Условието е лихвите от фонда да се дават като „премия на студент, който напише най-добрата студия в областта на българската икономика”. Фондът започва да функционира през 1922 г., но въпреки, че капиталът нараства и през 1925 г. той е 6433 лв, а през 1949 г. – 15 294 лв., няма сведения да е връчвана премия от него. През 1952 г. фондът се влива в държавния бюджет.
Когато дърводелското училище в родния му град е преместено в Сливен, а общината в Котел веднага открива на 15 септември1926 г. Държавно столаро-бъчварско училище. То е изправено пред редица трудности – няма собствена сграда, инструменти, пособия, учители. Проф. Боев дарява средства за построяване на работилницата за новото училище.
Професор Бончо Боев умира на 1 декември 1934 г. в София.
