Американският президент Джо Байдън ще е домакин на 9 и 10 декември на организираната от него световна Среща на върха за демокрацията. Според Белия дом двудневното виртуално събитие, на което са поканени повече от сто страни и което би трябвало да се проведе пак присъствено догодина, ще спомогне за обновяването на демокрацията по света. Проблемът е, че изгледите това да се случи са слаби.
Извън съмнение е, че срещата се провежда в трудни за демокрацията времена. Световната мониторингова организация "Фрийдъм Хаус" озаглави тазгодишния си доклад за състоянието на свободите по света "Демокрация под обсада". В него се отбелязва, че глобалният баланс се измества в посока на авторитаризма и че организацията отбелязва в 15 поредни години упадък на глобалната свобода. Дори военните преврати, които почти бяха спрели след края на Студената война, се завърнаха – примери от тази година са Мианмар, Судан, Гвинея.
Събитието обаче едва ли ще има дългосрочен ефект. На първо място, неоправдано е да се очаква двудневна виртуална среща да обърне тенденция от 15 години, дължаща се на редица причини. Включително и на общественото недоволство от
несправянето на демократични лидери
със сериозни проблеми и нарастващата мощ на най-силните недемократични страни – Китай и Русия. Изследване на Университета в Кеймбридж показа, че световното неудовлетворение от демокрацията като форма на управление е достигнало най-високото си ниво за последните 20 години, като за това допринася широка редица от фактори. Така че срещата няма да преобърне тези нагласи. А в някои страни, където някога изглеждаше, че демокрацията наистина отбелязва напредък, каквато беше Русия, едва ли може изобщо да се очаква да настъпи обрат.
Всъщност и администрацията на Байдън
подкопа шансовете за ефект
от инициативата си. Поканени бяха над сто страни, включително такива, които не отговарят на определението за демокрация – като Пакистан, Кения, Демократична република Конго, Ирак, Филипините. Държави, в които не се провеждат свободни и конкурентни избори и в които не са гарантирани основните граждански свободи. Центърът "Карнеги" отбеляза, че над 30 на сто от поканените страни са или несвободни, или частично свободни според класацията на "Фрийдъм Хаус" за 2021-ва.
Сн. Freedom House
Всичко това може да размие фокуса на събитието, както и да го лиши от моралните му основания. Ще бъде дадена и възможност на недемократичните лидери да изместят темите на разговорите и да блокират предложения. Те едва ли биха одобрили декларации, изразяващи подкрепа за защитниците на човешките права и привържениците на демокрацията в техните държави.
Освен това поканата на толкова много страни, които не са истински демократични, повдига
въпроса защо точно те са поканени.
В много случаи, като например при Филипините и Ирак, причините са стратегически. Все пак Филипините са американски съюзник в един от най-важните региони в света, а Ирак е ключов партньор на САЩ в Близкия изток. Но макар че Байдън не би искал да отблъсква стратегически партньори, включването им оставя впечатлението, че срещата не е само в името на демокрацията.
Нещо повече, макар че администрацията на американския президент обещава в срещата да бъдат включени и представители на гражданския сектор, се създава впечатлението, че тя е напълно фокусирана върху държавните ръководители. Изглежда е забравено условието, че не може да има функционална демокрация без развито гражданско общество, включващо журналисти, неправителствени организации, икономически сдружения. Биха могли да бъдат поканени активисти от тези сфери, и то не само от демократичния свят, но и такива от недемократични държави, чиито лидери не са поканени – като Беларус, Тайланд, Мианмар. Това би могло да спомогне да се избегне вероятността форумът да се превърне в лидерска говорилня, произвеждаща гръмки декларации без реални последствия.
Преди всичко обаче срещата
трябва да реши един ключов проблем,
без което изобщо няма да може да се говори за успех. А той е, че независимо от обстоятелството, че американският президент я свиква, имиджът на американската демокрация по света през последните години понесе разрушителни удари. И съвсем не е ясно дали този процес е обратим, макар че Байдън обяви като част от задачите си като президент да обнови американската демокрация. Което потвърди и в декларацията си за предстоящото събитие.
Неотдавнашно проучване на Института "Пю", проведено в 17 страни, показа, че средно 17 на сто от запитаните са отговорили, че американската демокрация представлява добър пример за подражание. В същото време цели 57 на сто са посочили, че тя не е била добър пример през последните години.
В резултатите няма нищо изненадващо. Посредством медиите и интернет
целият свят наблюдава отблизо всичко,
което се случва на територията на Съединените щати. И стана свидетел на президентски избори в условията на изключително тежко разделение в обществото, завършили с безредиците на Капитолийския хълм; на използване на разнообразни машинации и недемократични прийоми от политици, борещи се за преизбиране; на постоянни кризи с тавана на федералния дълг, заплашващи страната с фалит – с всички последици за световната икономика.
Наистина Байдън вдъхва повече доверие в сравнение с предшественика си в Белия дом, но нерадостният начин, по който бива възприемана американската демокрация, ще подкопае усилията на президента на САЩ и екипа му по време на срещата. Ще бъде ограничена възможността на Байдън да се изяви като лидер по редица въпроси, включително да убеди участниците да приемат единно и ефективно становище за начина, по който да обърнат тенденцията на глобален упадък на демокрацията. А ако това не стане, срещата няма да е нищо повече от една говорилня.
