На днешния ден през 1989 година започва срещата край Малта, белязала края на Студената война.
Срещата край Малта е на най-високо равнище между ръководителите на Съединените щати и Съветския съюз – Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов. Тя се провежда на 2 и 3 декември 1989 година край пристанището на Марсашлок на малката островна държава.
Това е времето на срива на комунистическите режими в Източна Европа и макар да не завършва с подписването на конкретни документи, според много наблюдатели тя отбелязва края на Студената война.
Въпреки скептицизма на много експерти в американското правителство към провеждане на среща с Михаил Горбачов, френският президент Франсоа Митеран и британската министър-председателка Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават президента Буш в необходимостта от такава среща.
Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение между Източния блок, начело със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 година. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете.
Началото на Студената война обикновено се свързва с речта на Уинстън Чърчил от 5 март 1946 г. в университета в американския град Фултън. В присъствието на президента Хари Труман бившият британски министър-председател призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, спуснала се върху добре осветената от победата във войната сцена: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа.“ Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове, продължава Чърчил, се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. „Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се инсталират полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма истинска демокрация.“
Навлизането на наименованието „Студена война“ в политическата реторика обикновено се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в своя реч по време на обсъждането на доктрината „Труман“ на 16 април 1947 г. казва така: „Нека не се заблуждаваме – днес ние сме в състояние на студена война“. Журналистът Уолтър Липман дава на термина широка популярност със своята книга „Студена война“ („Cold War“; 1947 г.).
Противопоставянето или „студената война“ между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Основните действащи лица в конфликта са разузнавателните служби, като ЦРУ и КГБ. "Студената война" продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991-а.
Михаил Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991 година. Заемал поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Горбачов е пръв и единствен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 година.
Джордж Хърбърт Уокър Буш е 41-ят президент на САЩ (1989 – 1993 г.) и 43-ти вицепрезидент по време на президентството на Роналд Рейгън (1981 – 1989 г.). Преди това е бил конгресмен от Тексас (1967 – 1971 г.) и директор на ЦРУ (1976 – 1977 г.). Успешно се кандидатира два пъти за Сената, веднъж за президент на страната и веднъж за преизбиране.
