Изтичат последните дни на турбулентна година за природния газ, който, през по-голямата част от нея поскъпваше все по-нависоко.
Котировките на контрактите с незабавна доставка в Азия и в Европа скочиха до рекордно високи равнища, което доведе до затваряне на заводи и до фалити на дребни търговци на енергия от Сингапур до Обединеното кралство. По-високите цени означават също и недостатъчно запълнени газови хранилища, които с настъпването на зимата бързо се изпразват.
Най-лошото все още не е отминало, защото зимните месеци в много части на света чукат на вратата. Да не говорим за нестихващите опасения, че пазарът ще остане небалансиран през по-голямата част от идната година. Търговците пък вече си задават доста въпроси за 2022-а.
Един от най-щекотливите е какво ще се случи със "Северен поток 2"?
Космическите газови цени в Европа би трябвало да паднат рязко когато той бъде включен в експлоатация, защото новите количества руски газ ще отслабят страховете от недостиг на гориво. Проблемът е, че никой не знае кога точно ще се случи това.
Проектът за тръбопровода с дължина 1230 км е затлачен от бюрократически пречки и чака благоволението на германския регулатор и проверките на оторизираните органи на Европейския съюз. Това означава, че Старият континент може да изкара по-голямата част от зимата без допълнителните милиарди кубически метри синьо гориво от Русия.
Процесът на одобрение може да забави пускането на тръбата в експлоатация до пролетта и дори до лятото на 2022-а. Този сценарий може да свали газовите резерви в хранилищата до критично ниски количества до края на зимата, по оценка на експерти на агенция "Блумбърг". Което може да притисне правителствата да дадат благословията си за проекта по-експедитивно, за да отопляват домакинствата на по-приемливи цени.
Ще гладува ли Китай?
Неутолимият апетит на Пекин за втечнен природен газ продължава да учудва пазара и може да превърне азиатския колос в най-едрия световен вносител на горивото през тази година с доста по-високи от прогнозираните количества.
Всъщност, наблюдаваният световен енергиен недостиг се дължи отчасти и на глада на Китай да захранва икономиката си в процеса на преход от по-замърсяващи енергийни източници, по-специално на въглища, за да постигне амбициозните си климатични цели. Китайският икономически растеж през 2021-а ще надхвърли зададените параметри и правителството твърди, че е абсолютно убедено в доставките през идната година. Което може да остави по-малко газ за съперниците от Азия, Европа и Южна Америка.
Кой какво ще предложи?
От САЩ до Мозамбик валят проекти за износ на втечнен газ, които изчакват финални инвестиционни решения. След забавяне на одобренията заради пандемията от коронавируса, новите планове се придвиждавт един по един. Последният от поредицата е проектът на австралийския газов гигант "Удсайз енърджи" – "Скарбъро", част от австралийски инвестиционен план в размер на 12 млрд. щ. долара.
Американски компании, между които "Чениере енърджи", "Венчър глоубъл Ел Ен Джи" и "Телуриън", подписват ударно сделки за свои проекти за износ. Те твърдят, че ще осигурят финансиране през идната година.
Правителствата на Австралия и Япония смятат, че светът се нуждае от по-сериозни инвестиции за добив на газ, за да се предотврати нов недостиг. Степента на материализирането им през 2022-а ще помогне да се определи дали ще има достатъчни количества синьо гориво в края на десетилетието.
Ще станат ли САЩ световен газов лидер?
Две нови експортни съоръжения в Луизиана биха могли да превърнат американците в най-големия износител на газ на планетата. Процесът за въвеждането им в експлоатация (на Train 6 на терминала за втечнен газ Sabine Pass и на Calcasieu Pass LNG) вече е в ход и е въпрос на време кога те ще започнат да изпращат товари.
Sabine Pass вече произведе първите си пратки втечнен газ и се очаква да влезе в търговска експлоатация до края на първото тримесечие – почти година преди проектната дата за завършване на съоръжението.
В момента САЩ са на трето място, след лидера Катар и втората в класацията Австралия, по производствен капацитет на втечнен природен газ. Американците обаче могат да изпреварят съперниците си, ако те се сблъскат с трудности в производството или поддръжката.
Какво се случва с индекса TTF?
Холандската газова търговия вече не е само за Нидерландия. Базовият индекс TTF (Title Transfer Facility), както е познат формално в средите на експертите от бранша, се е превърнал в петролния сорт "Брент" за газовия пазар с повече участници извън Европа, твърди Гордън Бенет – управляващ директор за енергийните тържища в най-голямата европейска борса за енергийни фючърсни контракти ICE Futures Europe.
Ликвидността на азиатския пазар за базови индекси за незабавна доставка – Japan-Korea Marker, доста се разви през последните години, но все още изостава от изтъргуваните количества TTF, което прави европейският индекс по-убедителен избор сред търговците. Много задгранични сделки за доставка на втечнен газ, включително и купените от аржентинската група Integracion Energetica Argentina и южнокорейската Korea Gas Corp., са свързани с TTF. Повишеното използване на нидерландския виртуален пазар се обяснява с оценката на риска, което в момента е основният двигател на цените, твърдят експерти. Азиатските котировки на втечнения газ пък са се движили в синхрон с нидерландските през последната година.
Кога ще настъпи краят?
Дебатът за ролята на горивото в енергийния преход ще става все по-интензивен през идните няколко десетилетия. Освен че изпуска големи количества въглероден двуокис в атмосферата, цялата верига за природен газ изпуска и метан, заплашвайки да възпрепятства глобалните усилия за ограничаване на парниковите емисии.
Компаниите са под засилен натиск от инвеститори, правителства и потребители да засилят зелените си мероприятия. Италианският енергиен гигант "Ени" определи 2040-а като краен срок да прекрати използването на газ с мотив, че той вече не е конкурентен за генериране на електрическа енергия. Френската "Банк постал" планира да излезе от газовия сектор до 2030-а, с което ще стане пионер в банковия сектор.
Все пак, природният газ предлага гъвкавост на всяка система, основана на възобновяеми източници. Той е по-слаб замърсител от въглищата и може да се използва за производството на син водород. "Бритиш петролийм", "Синопек", "Екуинор" и "Роял Дъч Шел" са сред производителите, които приемат водорода като част от следващото поколение за генериране на енергия.
