"Държавната консолидационна компания трябва да се закрие!”. Това заяви специално за "БАНКЕРЪ "депутатът от „Демократична България” Мартин Димитров. Той обясни, че в тази "шапка" влизат предприятия, които не са хомогенни в икономически смисъл и се губи логиката на съществуването й. "В ДКК са 55% от активите на Министерството на икономиката. Има министър, той носи отговорност, пък не знае какво се случва там – абсурдно е", категоричен бе Димитров.
Той акцентира и върху това, че консолидационната компания от дълги години е инструмент на властта за отклоняване на средствата, които по закон трябва да постъпват в Сребърния фонд. Тоест – ДКК би трябвало да е своеобразен склад, където постъпват дължимите резервни средства за бъдещите пенсии.
През 2010 г. първото правителство на Бойко Борисов измисли и създаде Държавната консолидационна компания с цел парите от приватизацията на държавни дружества да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд. ДКК е структура, създадена да акумулира държавни средства, които да се изразходват по еднолични решения. Затова бъдещите пенсионери трябва да търсят парите си за спокойната си трета възраст в калпавите пътища и в уж ремонтираните язовири.
„Държавната консолидационна компания, създадена през 2010 година от министър Симеон Дянков и функционираща под шапката на Министерството на финансите, още от първия си ден целеше да заобикаля законите и наредбите. Идеята на Дянков беше да намери вратичка, за да може да заобиколи изискването парите от приватизацията да влизат в Сребърния фонд и по този начин да се трупа един резерв, който би подпомогнал пенсионната система, коментира икономистът дейността на Държавната консолидационна компания, която през годините беше особено мълчалива и не даваше информация. В началото дори нямаше и сайт. Вместо да се изпълни базовата идея, парите от приватизация влизаха в тази новосъздадена компания и ДКК беше свързана с приватизационните сделки“, припомни Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на икономиката.
Според него, едва през втория мандат на ГЕРБ консолидационната компания минава под егидата на Министерството на икономиката и започва нейната „бурна дейност, в резултат на която активите й набъбват от 9 млн. лв. до над един милиард“.
Сега, години по-късно, съпредседателят на „Продължаваме промяната” – след приключване на всички възможни проверки – извади тази компания на светло и я нарече „чадъров холдинг“.
Припомняме, че Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., а за 14 години в него са се натрупали едва 1.35 млрд. лв. допълнителни средства. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали да се изплатят пенсиите дори за няколко месеца. Дефицитът в системата възлиза на над 5 млрд. лв. за 2020 г., а за изтичащата все още няма конкретни изчисления, особено с оглед на последните промени и надбавките от 120 лева.
От 2011 г. парите във фонда не носят никаква доходност и отлежават на депозит в БНБ при нулева лихва.
Тази политика, която има немалко опоненти, ще продължи поне още 2 години. Служебното правителство даде достатъчно ясен сигнал за това. Със свое решение от 1 декември т.г. то прие дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд“) и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата му за периода 2022-2024 година.
Двата документа са одобрени от Управителния съвет на фонда и предвиждат да се запази прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. По този начин се гарантира минимизиране на негативните ефекти от динамиката на международните капиталови пазари. Това съответства на текущата пазарна среда и позволява избягване на риска от намаляване средствата на Фонда, което е неприемливо от гледна точка на основната му функция.
”Най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Сребърния фонд е тяхното депозиране в отделна сметка в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея”, гласи решението.
„По този начин се гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска от намаляване на средствата на Фонда, което е неприемливо от гледна точка на основната му функция“, се казва в становището на УС, цитирано от пресцентъра на Министерския съвет.
По данни на Министерството на финансите, към края на октомври в Сребърния фонд има 3.55 млрд. лв., от които 3.52 млрд. са депозирани в отделна сметка в БНБ. Трансферираните през октомври 2021 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 16.15 млн. лева.
Ако човек си поиграе с калкулатора, ще установи , че месечно за пенсии отиват общо около 1.2 млрд. лв., докато Сребърният фонд, този темел на сигурността, и резерв за годините, когато един зает ще трябва да заработва пенсиите на 3-ма, този фонд „натрупва” средно на месец по едва… 30 милиона лева.
Лошите новини не спират дотук. В Сребърния фонд за 1 г. са влезли само 1 млн. лв. от приватизация, а последното (такива са надеждите) правителство на Борисов успя да отклони 660 млн. лв. от концесията на летище София и да ги налее в една от любимите бездънни каци – БДЖ.
До 31 май бе крайната дата, до която в Сребърния фонд трябваше да постъпят средствата от концесии и приватизация от предходната година. Справката на МФ показва, че през май са постъпили 93.47 млн. лв. като приходи от концесии, отчетени по бюджета за 2020 г. и едва 1.07 млн. лв. постъпления от приватизация, също от 2020-а. Още 1.11 млн. лв. са постъпления от глоби и неустойки, свързани с нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. И така, сумата във фонда е почти непроменена – 3.5 млрд. лева.
Това се случва 15 години след създаването на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е пълното име на фонда. При учредяването му през 2007 г. очакванията бяха за този период в него да се натрупат над 10 млрд. лева. Идеята, както припомнихме в началото, бе фондът непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация, от концесии и от бюджетни излишъци, а средствата да се множат, като се инвестират разумно – съгласно ясна стратегия.
Е, и? Май пак опираме до надеждата…
