Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност да се произнася с второ и последващи решения относно едно и също лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. Това прие общото събрание на магистратите от Върховния административен съд в свое тълкувателно решение по тълкувателно дело № 9 от 2019 г., което беше образувано по искане на главния прокурор.
Върховните магистрати приемат, че второ и последващи решения на комисията са нищожни, ако няма нови доказателства за лицето. Съгласно регламентираните от закона правомощия, Комисията не разполага с правна възможност да „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) за лице, по отношение на което вече е влязло в сила нейно решение за установяване и обявяване на такава. Такова правомощие на Комисията не е предвидено в ЗДРДОПБГДСРСБНА, нито следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА или от основната цел на Закона.
Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и е постигната целта на закона. С последващото решение на Комисията не установява принадлежност на лицата, а се обявява вече установена такава. В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.
Комисията има правомощие да постанови последващо решение по отношение на едно и също лице за обявяване на неговата принадлежност, независимо от това в какво качество е обследвано то, само когато се появят нови доказателства за принадлежност.
