Нови работни места, увеличение на заплатите и ръст в производството. Това планират част от фирмите у нас догодина, показва проучване на Българската стопанска камара.
30 на сто от бизнеса заявява, че ще увеличава броя на служителите си през 2022 г., по-малка част ще съкращава персонала, а най-много компании очакват да не предприемат промени в броя на работещите за тях. Фирмите очакват доходите да растат – това отчитат близо половината от компаниите. Само 9 на сто смятат, че ще им се наложи да намаляват заплати, а една четвърт няма да променят парите на служителите си.
"Предвиждат увеличение на възнагражденията на персонала – един път като компенсация за нарастващата инфлация, веднъж като отговор на повишението на минималната работна заплата, трети път като оптимизъм за растеж и подобрение на икономическата ситуация. Българският предприемач това, че непрекъснато се появява в средствата за масова информация като един лош чорбаджия, изедник и робовладелец всъщност инвестира освен в технологии, нови пазари и нови продукти, най-много инвестира в човешкия персонал", заяви председателят на БСК Добри Митрев.
На 13 декември Стопанската камара представи и проучването си за състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия.
За последното десетилетие 2020-а беше най-наситената с бизнес негативизъм година – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Година по-късно е налице плах опит за оттласкване от дъното. Тази година песимизмът е най-сериозно изразен по отношение очакванията за драстичен ръст на цените на енергийните ресурси и суровините, инфлацията – както в национален, така и в световен мащаб.
Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващата (и с необозрим във времето край) ковид-криза, както и в политическите турбуленции у нас, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.
Общото усещане е за недостатъчност и мудност на мерките за подкрепа. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината фирми са се възползвали от част от антикризисните мерки – най-вече от тези за подкрепа на заетостта. Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати.
В резултат на това, бизнесът прави (не)възможното, за да спаси работните места и пазарните си позиции, вкл. чрез адаптиране на разходите, трансформация на производството, използване на цифровите технологии, развитие на онлайн продажби, дистанционна работа, гъвкаво работно време, отпуски и оптимизация на персонала.
Ковид-кризата създаде недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание.
В условията на неясни перспективи, основно свързани с развитието на медицинската криза и съпътстващите я прекъсвания във веригите на доставките, недостига на суровини и енергийни ресурси, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма.
