Модата да се пазарува в интернет в комбинация със страха от Covid-19 даде внезапен тласък на дигиталните плащания. И само за година от разговори за конкретни продукти преминахме на темата за дигиталните портфейли. Така модата стана нещо като всекидневна дреха, а компютърът и мобилният телефон са по-скоро алтернативи през къде да мине плащането.
Именно затова може да говорим за възход на дигиталните портфейли – технология, която осигурява сигурен и удобен начин за плащане както на потребителите, така и на търговците. Всъщност дигиталният портфейл е приложение за разплащане, което се свързва с банкова сметка, за да се извърши трансакцията. Тези приложения обединяват възможностите за онлайн покупки, безконтактни плащания в магазина и връщане на пари в брой. Някои от тях дори позволят теглене от избрани банкомати. Важно е да се отбележи, че повечето портфейли могат да държат няколко карти едновременно, което е съществено предимство пред една електронна разплащателна услуга. Не се изисква и постоянно въвеждане на номера на пластиката, когато искаш да извършиш плащане, което е меко казано досадно.
Повечето търговци на дребно у нас вече имат актуализирани терминали за плащане, които са съвместими с безконтактни плащания като мобилни портфейли и безконтактни карти, но част от тях очевидно предпочитат кеша и под различен претекст почти изцяло отхвърлят възможностите за дигитално плащане.
Въпреки това, според доклад на консултантската и одиторска компания "ПрайсуотърхаусКупърс" (PWC), глобалният обем на безкасовите плащания е увеличен с 49%, като 89% от участвалите в анкетата им твърдят, че електронната търговия ще продължи да нараства.
Друго скорошно проучване установи, че 2.8 милиарда потребители в световен мащаб разполагат с дигитален портфейл, като прогнозите са, че тази цифра ще нарасне до 4.8 милиарда до края на 2025 година.
Както се казва сега е точният момент за настъплението в тази ниша. Очевидно е, че банките опериращи в България агресивно следват тази тенденция, тъй като в последните две години редица кредитни институции и доставчици на платежни услуги или внедриха портфейлите на Google Pay и Apple Pay или директно разработиха свои собствени дигитални портфейли.
У нас портфейлът на Apple Pay ползват Централна кооперативна банка, "Пощенска банка", Fibank, "Райфайзенбанк България", "Уникредит Булбанк", iCard, Curve, Monese, Payhawk, Paynetics, Paysera, Revolut, Viva Wallet и Wise.
През септември приложението Google Pay бе пуснато свободно за всички потребители в България, а преди това то бе достъпно само чрез посредници като "Обединена българска банка", ЦКБ, Revolut, Curve и Transferwise.
Отделно, собствени дигитални портфейли предлагат и водещи на пазара банки като "Уникредит Булбанк", "Пощенска банка", "Райфайзенбанк България", ПИБ (чрез дъщерното си дружество MyFin), Българо-американска кредитна банка.
Основната цел на всяка банка или компания за платежни услуги, която предлага дигитален портфейл, е да направи процеса на плащане безпроблемен и безопасен както за потребителите, така и за търговците. За експертите е пределно ясно, че потребителите не харесват сложните операции, в които трябва да преминават през множество процедури, за да извършат плащане.
Повечето доставчици на платежни решения осъзнават колко важно е да се създаде безпроблемно взаимодействие между търговеца и клиента. Така че минималния брой кликвания и безопасния паричен трансфер към търговеца вече са утвърден стандарт при повечето дигитални портфейли. Но само надграждането, свързано със скоростта, леснотата и сигурността на портфейлите ще гарантира, че потребителите ще се задържат, а няма станат клиенти на друг доставчик на подобна услуга.
Добра новина за потребителите е, че целта на създателите на дигитални портфейли е те да се подобряват. Любопитен факт е и че прогнозите също дават приоритет на интереса към тези портфейли.
Очакванията са 60% от потребителите да използват цифрови, безконтактни плащания и след пандемията. Трябва да се има предвид и че трансакционните такси в дигиталната среда също са по-ниски.
Все повече и повече бизнеси, ако не и всички, ще трябва да бъдат в крак с тази тенденция и да изградят системи, които да приемат дигитални и онлайн плащания.
Безбройните предимства – като позволяване на потребителите да извършват бързи и сигурни плащания онлайн, теглене на пари и лесно прехвърляне на пари, както и по-голямата гъвкавост при плащане, сега се признават и приемат от все повече и повече търговци.
Колкото по-голям ръст бележи онлайн пазаруването и колкото по-добре осведомени са потребителите на дигитални транзакции, толкова по-бързо ще напредва развитието на тези технологии в близкото бъдеще. Очаквано, това ще стане не без помощта на нарастващия брой уебсайтове и местоположения, които приемат дигиталните портфейли като метод за плащане.
Къде е България на картата на дигиталните плащания
Страната ни следва световния тренд. Скорошно проучване установи, че България отбелязва спад от 18% на плащанията в брой през последните две години и сякаш плавно оставя кешовите трансакции зад гърба си. Неслучайно "Пощенска банка" отчете, че активните й клиенти в дигиталните канали от началото на годината са се увеличили с почти 30%, а за първите 6 месеца на 2021 г. преводите, извършени през мобилното й банкиране са повишени със 70 на сто.
Онлайн взаимодействието между гражданите и институции, както и органите на местната власт също расте. Преди дни Националната агенция по приходите обяви, че онлайн плащането на данъци и осигурителни вноски е все по-предпочитано. От началото на годината до сега през т.нар. виртуален ПОС (е-услугата на НАП), за плащане с карти без такси са преведени близо 310 млн. лева, а от създаването на услугата през 2019 г. до сега са извършени повече от 1.7 милиона трансакции за над 710 милиона лева.
Неотдавна зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов също отчете ръст на безкасовите плащания на местни данъци и такси. Като се сравнят плащанията през 2019, 2020 и 2021 г. се вижда, че има значително намаление на процента на плащанията на каса в отделите на общината – от 21.22% през 2019 г. до 14.31% през тази, което е с почти 7 на сто по-малко.
През последните 2 години банковите преводи са се увеличили – от 58.27% на 60.37% , както и плащането през различните финансови посредници – от 12.92 на 16.2 на сто. "Като обобщение може да се каже, че хората бягат от плащанията в брой, което е положителна тенденция и се насочват към различни алтернативни начини за внасяне на техните задължения към общината", заяви Барбалов.
