Разговорът между Джо Байдън и Владимир Путин не разнесе мрачните облаци, надвиснали над Украйна, и тревогите, че може да се стигне до военен сблъсък, не са зачеркнати. Все пак не са изчерпани още всички дипломатически възможности, макар че не се достигна до пробив по време на личния контакт между двамата лидери.
Президентите на САЩ и на Русия си размениха по телефона предупреждения във връзка с Украйна, но изразиха и известен оптимизъм, че предстоящите през идния месец дипломатически обсъждания ще спомогнат за намаляване на напрежението. Байдън заяви, че САЩ настояват за намаляване на руското военно присъствие в близост до границата с Украйна, и отново отправи заплахата си за безпрецедентни санкции срещу Русия, ако нахлуе в Украйна. Путин отвърна, че евентуални нови санкции на Запада срещу Москва ще доведат до пълен разрив в отношенията между двете страни.
Помощникът на Путин Юрий Ушаков все пак отбеляза, че разговорът, проведен по инициатива на руския президент, е създал добри условия за продължаване на диалога. Ушаков изтъкна, че руската страна е доволна от това, че разговорът е бил фокусиран върху искането на Москва за
даване на гаранции от Запада
в сферата на сигурността.
При това положение погледите остават отправени към Женева, където на 10 януари ще се срещнат представители на САЩ и Русия, за да обсъдят напрежението около Украйна и поисканите от Русия гаранции за сигурност. Западът вече отхвърли като нереалистични редица от поставените от Москва условия, например НАТО изрично да обещае, че няма да се разширява на изток.
В средата на декември руското външно министерство публикува проектите на договора със САЩ и на споразумението с НАТО, които бяха предадени на Вашингтон и неговите съюзници. В една от клаузите Москва предлага страните от НАТО да предоставят на Русия гаранции, изключващи по-нататъшно разширяване на изток, по-специално към украинска територия. Руският президент Владимир Путин неведнъж е подчертавал, че разширяването на НАТО на изток и разполагането на оръжия в Украйна са
червени линии за Москва.
Съединените щати обещаха на европейските си съюзници пълна прозрачност и солидарност във връзка с предстоящите преговори в Женева.
Диалогът между Вашингтон и Москва ще се съсредоточи върху общите цели, каза говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс. Той подчерта, че американската страна ще се придържа към принципа "нищо за тях без тях", визирайки европейските съюзници. Прайс посочи, че НАТО е единен като съюз в позицията си, че Русия ще понесе последици, ако нападне Украйна, но и в своето желание да води принципна дипломация с нея. "Руснаците знаят много добре, че някои неща в тези предложения ще са неприемливи за Съединените щати и за нашите европейски съюзници и партньори", потвърди той.
В същия дух се изказа ръководителят на дипломацията на Европейския съюз Жозеп Борел, който в интервю за "Велт" нарече руските искания за гаранции за сигурност и прекратяване на разширяването на ЕС и НАТО на изток "чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия". Борел каза също, че за първи път Москва представя изискванията си в писмен вид – нещо, което не се е случвало досега. По думите му
"само победителите правят това:
те казват – ето това са моите условия".
Жозеп Борел съобщи и че се обмисля "военна консултативна и тренировъчна мисия на ЕС в Украйна, по време на която европейски военни инструктори биха могли да обучават командния състав на украинската армия".
Путин няма да отстъпи от червените си линии
Новият германски канцлер Олаф Шолц също засегна темата за Украйна по време на първото си новогодишно послание, след като пое поста. В изказването си Шолц подчерта "ненарушимостта на украинските граници" и заяви, че те не могат да бъдат предмет на преговори.
Два дни след срещата в Женева, на 12 януари, ще се проведе заседание на
Съвета НАТО – Русия,
каквото не е провеждано от две години. Инициативата за срещата бе на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза, че за Москва е много важно участието на военните в заседанието на Съвета.
На тези дискусии с висок залог Русия ще съсредоточи вниманието си върху предложения от нея договор с НАТО, в който тя иска да бъде записано не само обещание, че алианса няма да приема Украйна за свой член, но и че ще премахне всичките си войски и инфраструктура от страните, които са се присъединили към него след 1997 година. Въпросният проект се приема особено противоречиво в страните от Източния фланг на НАТО, които се присъединиха след разпадането на Съветския съюз и гледат на подобно споразумение като на фактическо обявяване на Източна Европа за руска сфера на влияние.
От своя страна руският президент заяви, че ще обмисли множество варианти, в случай че Западът не откликне на исканията му. В отговор на въпрос каква ще бъде реакцията на Москва, Путин посочи в свое изказване, че
"тя може да бъде най-различна",
и допълни, че "ще зависи от това какви предложения ще представят руските военни експерти".
Според него Русия е поставила исканията си с надеждата да получи конструктивен отговор от Запада. "Не го направихме само за да видим отхвърлянето им, а с целта да постигнем с преговори дипломатически резултат, който да залегне в правно обвързващи документи", бе позицията на руския президент. Той потвърди, че членството на Украйна в НАТО и разполагането на въоръжение от алианса е червена линия за Москва, която тя няма да позволи на Запада да прекрачи. "Нямаме накъде да отстъпваме", каза Путин, НАТО може да разположи ракети в Украйна, на които ще бъдат нужни само четири-пет минути, за да достигнат руската столица. "Тласнаха ни към линия, която не можем да прекрачим. Те доведоха нещата до точка, от която нататък просто трябва да им кажем: "Стоп!".
Путин изрази и опасения, че САЩ и съюзниците им може да се опитат да протакат преговорите за сигурността и да ги използват като прикритие, за да струпат войски край руските граници – което означава, че ако на 10 и 12 януари не се намери дипломатически изход от кризата, вероятно идва ред на военните решения.
