Три милиона българи бяха подлъгани с обещанията за забогатяване и присперитет през 1996 година, когато започна масовата приватизация. Спокойно можем да си го кажем това сега от дистанцията на времето. Изключенията са много малко.
Първоначално бяха лицензирани 81 приватизационни фонда, но днес на фондовата борса може да се намери информация за 42 от тях. Някои от тези холдингови компании се специализираха в определени сектори, други пък направиха по-шарени портфейли от инвестиции в различни отрасли и много предприятия. Но последните консолидирани финансови данни при повечето показват свиване на приходите и загуба. А пандемията бе добър повод да се оправдае липсата на дивидент и за 2020 година.
За поредна година на пръстите на едната ръка спокойно изброяваме тези от тях, които решиха да споделят с притежателите на техни книжа своята печалба за 2020 година. Обръщайки се назад си спомняме, че три от тези компании разпределиха част от положителния си финансов резултат за 2019 година. За финансова година 2018-а дивидент разпределиха пет от холдингите.
Част от печалбата си за 2020 г. споделиха само – "Златен лев холдинг", "Индустриален капитал холдинг", "Стара планина холд" и "Български транспортен холдинг".
"Стара планина холд"
е единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент за всяка година от дейността си. За 2020-а тя изплати дивидент за 24-ти пореден път – по 0.249 лева за дял или сума в размер на 5 162 755 лева. По данни, получени от „Централен депозитар“ АД, към 6 май, към която се определи правото на дивидент „Стара планина холд“ АД има 22 160 акционери, от които 67 са фирми.
Общото събрание на
“Златен лев холдинг”
определи сумата от 129 639 лева за разпределение на дивидент, като акционерите следва да получат брутен дивидент в размер на 0.02 лв за една акция, притежавана към 28 юни.
Акционерите на „Златен лев Холдинг“ могат все още да получат и своя дивидент от печалбата за 2017 година в размер на 0.08 лева за един дял. Общата сума за акционерите е 518 556.80 лева. Дивидент има и от положителния финансов резултат за 2016 година. Тогава общото събрание задели 2 139 046.80 лева за притежателите на ценни книжа на холдинга, а на една акция сумата е 0.33 лева.
„Индустриален капитал-холдинг“
който е наследник на приватизационния фонд „Индустриален капитал” АД, има в портфейла си пет от най-големите машиносторителни компании у нас. Холдингът завърши 2020 г. с печалба от 1 562 130 лева. Общото събрание реши сума в размер на 1 161 598 лева да се разпредели за дивидент или по 0.074 лева за една акция. От това могат да се възползват по данни от „Централен депозитар“ АД общо 26 222 акционери на холдинга, от които 26 173 са индивидуални инвеститори и 49 са фирми.
"Български транспортен холдинг"
от Пловдив, който е правоприемник на пасивите и активите на Национален приватизационен фонд “Транспорт” АД, изненада акционерите си с решението за дивидент. Днес в портфейла му са основно фирми от транспортния сектор. Общото събрание прие предложението на мениджърите да се разпредели част от печалбата за 2020 г. в общ размер на 29 567 лева. Брутната сума е 0.09 лева за една акция, а след приспадане на 5% данък, индивидуалните инвеститори ще получат по 0.0855 лева за един брой. Последната такава радост за акционерите му беше от 2019-а. Тогава те си разпраделиха 32 852 лева от печалбата на 2018 г. или по 0.10 лева за една акция бруто.
Мнозина доверили се на приватизационните фондове акционери си отидоха без да видят осребрени своите мечти. Но за наследниците им все още има надежда и време. Получаването на дивидент е една от възможностите за печалба за притежателите на такива книжа и тя показва по-скоро незаинтересованост от това вложение. То се случва веднъж в годината и зависи от това дали дружеството има печалба и дали ще се вземе решение за разпределението й. Темата "дивидент" обаче отдавна е изчерпана за повечето от бившите приватизационни фондове, а мотивът е, че ще се правят инвестиции. Добър пример за избор на дивидентна инвестиционна стратегия е "Стара планина холд".
Притежаването на акции означава и едно по-дългосрочно инвестиционно мислене. Това включва да се следи дейността на компанията, в която имаш ценни книжа, а участието в увеличение на капитала й е основа за повишаване на стойността на портфейла с акции. Такова едно притежание може да се използва и като залог за получаване на кредит от банка.
Бързането да се продава не винаги е доброто решение. Например, "Доверие – обединен холдинг" не разпределя дивидент, но през миналата година акциите на компанията продължиха да растат и добавиха към цената си 126.63% до 9.30 лева. Освен това холдингът купи второта по големина банка в Молдова, увеличи капитала си. Всичко това помогна за увеличение на стойността на активите, и съответно дела на всеки акционер като стойност, а като следствие и по-висока цена за акциите му.
Тези, които все пак държат да превърнат зелената бонова книжка в реални пари
могат да продадат акциите си на "БФБ-София".
Информация за движението на цените на публичните компании може да се събира всеки ден от сайта на "Българска фондова борса" или от сайтовете на холдингите, а и в няколко други финансови сайтове. Инвестиционният ви консултант също може да ви помогне. Във всеки момент може да се провери колко струва една акция и така да се пресметне колко пари може да вземе за тези книжа притежателят им, ако ги продаде. Не бива обаче да се забравя и това, че цените на повечето публични компании през последните две ковид години естествено загубиха част от стойността си.
Към момента книжата на тези холдинги се търгуват в широки граници. Най-висока е котировката на акциите на "Холдинг Варна", които могат да бъдат продадени за по 41.20 лв. за един брой. Компанията управлява диверсифициран портфейл от инвестиции в търговски дружества, които предоставят продукти и услуги в сферата на туризма, финансите, проектантската дейност, медиите и комуникациите.
Акциите на "Албена" вървят по 30.60 лева за един брой. Туристическото дружество попада в тази група, тъй като бившият приватизационен фонд "Албена Инвест холдинг" АД се вля в компанията, контролирана от Красимир Станев. А всички негови акционери получиха акции от "Албена".
От продажбата на книжата на "Стара планина холд”, който включва предприятия от машиностроенето, електрохимията, парфюмерията и козметиката и текстилната промишленост, може да получите по 9.70 лева за една своя акция.
ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?
Първата стъпка е да се отвори боновата книжка и да се провери в кой приватизационен фонд или предприятие са вложени инвестиционните бонове. Ако притежателят им не може да се ориентира в информацията е добре да потърси помощта на инвестиционен посредник, който може да работи като регистрационен агент. Информация за тях се получава от Комисията за финансов надзор. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централен депозитар АД – депозитарна разписка, че притежавате акции в дадено дружество. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този начин запазвате правото си на дивидент, ако компанията разпределя такъв. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.
Право на дивидент
Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в регистрите на "Централния депозитар" АД като акционери до 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет годишният финансов отчет и е взето решение за разпределение на печалбата. Дружеството уведомява Комисията за финансов надзор, "Централен депозитар" и "Българска фондова борса" АД за вида и размера на гласувания дивидент, както и за условията и реда за неговото изплащане. От сумата за акционерите – физически лица, се удържа и 5% данък в момента на плащането.
Според промяна в ЗППЦК, която е в сила от 1 януари 2018 г., дружеството е длъжно да осигури изплащането на гласувания на общото събрание дивидент в 60-дневен срок от провеждането му. Тези суми се изплащат в срок от пет години, след което неполучените пари се вливат в активите на компанията. А това увеличава стойността на акциите и съответно цената им при продажба по-късно.
