Има една популярна сентенция, която гласи: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне“. Нещо такова се случи с Кирил Петков, Асен Василев и съмишлениците им от „Продължаваме промяната“. Още преди месеци Петков заяви, че е готов да стане премиер, а Василев – финансов министър, че искат и са готови да управляват държавата. Ами… мечтата им най-после се сбъдна, но те те някак си се стъписаха. Защото им се наложи да управляват по време на криза.
Усмивката и оптимистично-ентусиазираните приказки на Кирил Петков по време на кампанията, дадоха надежда на избирателите и те решиха, че е достатъчно Бойко Борисов и ГЕРБ да не спечелят вота, да бъдат отстранени от властта и всичко в държавата ще тръгне по мед и масло.
Малцина отчетоха факта, че до пет нива под министъра всички са герберски и ДПС назначения и че техните кадри до ден днешен са там. И точно тук се препъна новото управление, защото „резервната им скамейка“ се оказа къса, а хората продължиха да си искат промените от днес за вчера.
Да си спомним първия мандат на Бойко Борисов. Какво правеше той? Ако не всеки ден, то през ден, през два режеше лентичики и откриваше нови – завършени или полузавършени – отсечки от пътища, пречиствателни станции, детски градини… Дори и такива откривани вече от предшественика му Станишев. А ако нямаше нови обекти, режеше лентите на ремонтираните. Естествено, кичеше се с чужди лаври, защото реализацията на тези проекти беше започната много преди той да дойде на власт. Но създаваше впечатление в обществото за успешно управление, за градеж след разрухата, за ново възраждане след мрачния посттоталитарен преход.Кирил и Асен знаят, че трябва да хванат скалпела,
но също така са наясно, че трябва да са максимално сигурни и внимателни къде и как ще режат, защото грешките едва ли ще им бъдат простени.
Най-опасният враг на „Продължаваме промяната“ и коалиционните им партньори този път ще е бързото разочарование на обществото. И новите управляващи се опитват да печелят време като наливат пари на бизнес, на пенсионери, в различни сфери, докато се ориентират в лабиринта от проблеми и кризи.
Засега само опитната лидерка на БСП Корнелия Нинова предприе някакви конкретни действия срещу мобилните опертори и опитът им да вдигнат цените на услугите си, които се харесаха на хората.
До каква степен тези действия са популистки и дали ще дадат дълготраен резултат е друг въпрос.
По време на предизборната кампания „Продължаваме промяната“ и някои от коалиционните им партньори
обещаваха бързо отстраняване на главния прокурор Иван Гешев от поста му,
промени в КПКОНПИ и смяна на Сотир Цацаров, закриване на спецправосъдието, изкарване на бял свят на далаверите по министерства на предишните управляващи и търсенето на наказателна отговорност. Сега се създава впечатление, че има отстъпление от тези заявки.
От месец вече има редовно правителство и работещ парламент, но нищо съществено не е свършено. Изведнъж разговорът за промени в КПКОНПИ затихна, Гешев необезпокояван пише дълги писма на европейски институции и посланици, в които се оплаква от „политически натиск“ от страна на новите управляващи. Разследването на аферата „Хемус“ зацикли. В замяна на това наблюдаваме масови партийни назначения в министерства, учреждения и областни управи. И хората започват да се питат къде е новото, къде е промяната, след като наблюдават дежа вю.
Една от ключовите заявки на "Продължаваме промяната" беше точно
да не се правят партийни назначения,
а компетентни хора да бъдат поставяни на позиции във властта, за да решават проблеми, натрупани при предишни управления. Оказва се, че коалиционното споразумение е по-важно от обещанията в предизборната кампания. В Русе вече протестират срещу евентуалното назначаване на нов областен управител от квотата на „Има такъв народ“, когото гражданството там явно не одобрява и не приема.
А всъщност трябваше да се тръгне от премахването на назначените от ГЕРБ кадри в комисии, регулаторни органи и държавни предприятия, които откровено работят срещу новата коалиция и спъват начинанията й. И не стига, че подлагат динени кори на правителството, ами и оревават европейския орталък, че им търсели сметка и искали да ги контролират какво правят.
Според някои наблюдатели трябва да се подменят близо 3000 човека, колкото е държавната администрация, за да се изпълни заявката за градеж на нещо ново и модерно в управлението. Въпросът е колко е дълга кадровата скамейка на новата власт и има ли тя потенциал и компетентност да осъществи тази смяна.
В качеството си на служебен министър на икономиката Кирил Петков много правилно започна със смяната на герберски кадри на ключови позиции, колкото и да беше трудно. Той неведнъж е казвал, че не е нужно да се правят чистки по министерствата, където се оказало, че работят и много добри експерти.
Важно било само да се сменят петнадесетина началници на ключови позиции, през които минават парични потоци или „нареждания отгоре“. Въпросът е защо не го прави сега, когато имат възможност.
Второто, което прави впечатление, е, че все още няма внесени никакви законопроекти, свързани със закриването на специализираните съдилища и прокуратури, за промени във ВСС и озаптяване на главния прокурор. Няма и законодателни инициативи в редица други важни сфери. Всичко все още е в бъдеще неясно време.
Кой знае защо темата за Северна Македония и членството й в ЕС измести всички вътрешнополитически и социално-икономически проблеми от полезрението и на управляващите, и на обществото. Дори Консултативен съвет по национална сигурност беше свикан по тази тема, вместо заради смъртността и крайно тревожната демографска статистика, да речем.
Не на последно място е ясно, че доста
по-опитната опозиция от ГЕРБ и ДПС непрекъснатото ще залага капани на новаците,
за да правят грешки и да се провалят. Видяхме това още в първите дни на този парламент с прокарания мораториум върху цените на електроенергията, който почти веднага беше коригиран, но остана впечатлението за гаф и подхлъзване. По този повод премиерът Петков обеща, че „може една-две седмици да минават такива игрички и машинации“, но депутатите „са умни и ще се научат“, така че оттук нататък с тази правилна мотивация вярвам, че коалицията ще взима правилните решения“. Времето обаче неумолимо тече, а проблемите, които отключват „Омикрон“, енергийната криза и инфлацията, се трупат.
