Броят на инвеститорите, които се обзалагат, че световната резервна валута – доларът, е достигнала върховия си потенциал – расте. Това е драматичен обрат спрямо декември 2021-а, когато позиционирането в зелени пари бе най-мощно от 2015-а насам. Някои финансови групи препоръчват на клиентите си да продават долари и да купуват облигации на азиатски развиващи се стопанства и акции на европейски компании. Други купуват валути на страните износителки на суровини. Трети пък предпочетоха златото и среброто.
Усещането, че американската валута ще поевтинява, защото глобалният растеж става все по-силен и стабилен, кара играчите да търсят алтернатива на инвестициите си. В резултат, всичките валути на страните от Г-10 – без йената, натрупаха през първите две седмици на 2022-а сериозни печалби към зелените пари.
Най-много спечели норвежката крона,
поскъпнала с 4.4%, следвана от британския паунд, добавил 3.7% към пазарната си оценка и канадския долар – 2.4 процента. След тях се нареждат австралийският долар с ръст от 2.1%, шведската крона – с 1.7%, новозеландският долар и еврото – с по 1.4% всяка, датската крона – с 1.3% и швейцарският франк – с 0.9 процента. Единствено японската йена загуби 0.9% от пазарната си оценка към зелените пари през този период.
Поевтиняването на щатския долар се възприема като естествена част от глобалния подем, защото очакванията са, свързаните с "омикрон" рискове да отпаднат и през тази година пандемията да бъде доста по-управляема. А с нормализирането на икономическата активност ще има повече капиталови потоци към други части на света, от което би следвало да спечелят и валутите на развиващите се пазари.
Не липсват и гласове в подкрепа на американските пари.
Включително и от голям брой хеджингови фондове, които дори са увеличавали дългите си доларови позиции през първите 15 дни на 2022-а срещу кошницата от осем други основни валути. Това сочат данните на щатската Комисия за търговия с фючърсни контракти. Техните мотиви са очакванията за по-високи лихвени проценти в САЩ и затягането на паричната политика на Федералния резерв, които по правило имат негативен ефект върху лихвите и валутите на развиващите се икономики.
В крайна сметка, в средата на седмицата,
доларовите оптимисти успяха да преборят песимистите,
особено по отношение на единната европейска валута. След като еврото се изкачи до 1.1482 долара, то започна да поевтинява и след кратък престой в близост до 1.14 долара на 18 януари, ден по-късно единната европейска валута пое към 1.13 долара.
Движението бе подкрепено от растящите спекулации, че Федералният резерв може да повиши диапазона на лихвите по федералните фондове над сегашните 0%-0.25% още през март. Това ще задълбочи разнобоя в паричните политики на американската и на Европейската централна банка, която въпреки високите инфлационни стойности не планира да качва лихвените проценти.
Последните данни от Германия показват, че хармонизираният индекс на потребителските цени – предпочитаният от ЕЦБ инфлационен показател – се е повишил с 5.7% на годишна база през декември. Индексът на доверие в икономиката на страната, изчисляван от института ZEW, пък се е повишил с цели 21.8 пункта – до 51.7. Оценката за икономическото състояние на страната обаче е намаляла отново – до минус 10.2 пункта.
Тези новини не оказаха особено влияние върху еврото, което, след като падна до 1.1319 щ. долара, успя да се изкачи до малко над 1.1340 долара.
Експерти по технически анализ посочват, че
двойката евро/долар е успяла да намери подкрепа на ниво 1.1320 долара,
но възстановяването на единната европейска валута прилича по-скоро на техническа корекция отколкото на възходящ обрат. Ако котировката 1.1320 долара не удържи, може да последва допълнителен спад до психологическата граница от 1.13 долара и впоследствие – до 1.1270 долара.
Най-мощен стимул за зелените пари беше доходността на десетгодишните американски облигации, която скочи до най-високите за последните две години 1.89% и приключи търговската си сесия на 18 януари на 1.88 процента. Годишната възвръщаемост на германския им аналог пък стана положителна (0.02%) за първи път от май 2019-а и "затвори" на 0 процента.
Британският паунд е другият противоречив играч
Най-мощният годишен старт на валутата от 2018-а изкуши най-едрите световни инвеститори да започнат да залагат срещу Острова. Основанията им: икономика, обременена от BREXIT и от най-високата от март 1992-а инфлация от 5.4% през декември 2021-а. "Бенк ъф Инглънд" е притисната да качи отново основната лихва, като финансовите пазари са вкарали в цените 90% шанс това да стане с 0.5% още на 3 февруари, когато ще бъде поредното официално съвещание на английските парични стратези.
Засега паундът успява да се опази от несполуките на премиера Борис Джонсън и от настойчивите призиви към него да подаде оставка. Очакваното увеличение на данъците през април обаче ще бъде сериозно бреме за английските домакинства и ще накара валутните играчи да променят отношението си, вещаят експерти. Те прогнозират, че британската валута ще поевтинее до 1.33 щ. долара до края на тримесечието от 1.3640 долара в следобедната търговия на 19 януари. Паундът е поскъпнал с около 1.3% от 1 януари – резултат, който го нарежда сред валутните отличници.
Не липсват и почитатели на английските пари. Сред тях е "Голдмън Сакс груп", която не смята, че възходът на паунда е приключил. Просто защото пазарът на труда е силен, налице са сериозни предвиждания за увеличение на лихвите предвид мощния инфлационен натиск, а пораженията от "омикрон" засега са ограничени.
Какво да очакват "развиващите се" валути?
Възстановяването на американския долар може да сложи край на възхода на конкурентите от развиващите се пазари. Такова мнение споделят анализатори на "Уелс Фарго", които очакват инвеститорите да се насочат към зелените пари след като икономическите рискове на развиващия се свят отново попаднат във фокуса на вниманието им.
Тези коментари се появяват след най-успешната от началото на септември 2021-а седмица за ключовия валутен индекс на развиващите се стопанства на MSCI. Той се понижи на 18 януари, като 21 от общо 24 валути, които следи, поевтиняха. Унгарският форинт и турската лира са сред най-големите губещи.
Най-вероятната причина за спада са очакваната по-твърда парична политика на Федералния резерв и по-високата доходност на американския правителствен дълг, които охлаждат възхода на развиващите се парични единици, особено на онези, в които различни политически събития могат да се обърнат срещу тях.
Сериозни изпитания ще са изборите в Колумбия и Бразилия, както и липсата на резки политически обрати в Перу и Чили през миналата година. Неортодоксалната политика на Турция вероятно ще продължи да натиска надолу лирата, а политическият риск в Южна Африка и в Русия ще е спирачка пред ранда и рублата. Разнопосочните парични политики на Пекин и Вашингтон пък могат да окажат негативен ефект върху юана и да подложат на натиск валутите на азиатските развиващи се пазари.
