Великобритания се зае да реализира заканата си, че след напускането на Европейския съюз може да си намери по-надеждни партньори. Британското правителство твърди, че едно от най-големите предимства на Брекзит е, че отново може да сключва независими търговски споразумения, без да я спъват строгите разпоредби на ЕС.
Индия е големият залог за реализация на тази цел. Стремежът на Лондон е постигане на споразумение за свободна търговия, което да компенсира загубите след фактическото излизане на Обединеното кралство от ЕС преди година.
Отношенията между Великобритания и Европейския съюз стават все по-хладни, а дипломацията помежду им от година е размяна на обвинения. Правителството на Борис Джонсън е наясно как изглежда картината на управлението му – спад в търговията, липса на квалифицирана работна ръка, проблеми със Северна Ирландия и т.н.
Такъв бе резултатът от решението всеки, който иска да работи в Обединеното кралство и да получи работна виза, да докаже, че разполага с определен доход за издръжка и че владее английски език. Така много работни места останаха незаети, което почти срина веригата за доставки. Затова трябва да се търсят работещи варианти, за да се запълнят пропуските.
Освободени от общата търговска политика на Европейския съюз, британците вече се прицелват към бързо развиващите се икономики в Индо-Тихоокеанския регион. Преди седмица Джонсън изпрати в Делхи министъра на международната търговия Ан-Мари Тревелян, която обяви официално започването на преговори за споразумение за свободна търговия. От миналата година двете страни вече са договорили засилено търговско партньорство, и биха могли да подпишат временно споразумение за свободна търговия с ограничен обхват, докато продължават по-широките преговори.
Достъпът до индийския пазар си има цена
Водещи анализатори отбелязват, че това ще бъдат едни от най-амбициозните преговори на Лондон след Брекзит, а евентуалната сделка ще увеличи обема на двустранната търговия с милиарди долари. Споразумението може да удвои британския износ за Индия и до 2035 г. да увеличи общата търговия с 28 милиарда паунда (33,5 милиарда евро) годишно. Общата търговия през 2019 г. е на стойност 23 милиарда паунда, според британската статистика.
Това би било добре дошло за Джонсън, който е засипан от критики, че британската търговия е намаляла значително, след като страната е напуснала ЕС. През октомври 2021-а година търговията е спаднала с 16% спрямо това, което е щяла да реализира без Брекзит.
„Споразумението с Индия би било златна възможност да поставим британския бизнес във водеща позиция, тъй като индийската икономика продължава да расте бързо“, каза Тревелян и подчерта, че Великобритания се цели в увеличаващата се средна класа в третата по големина азиатска икономика. Именно на средната класа Лондон обещава да предложи първокласни британски продукти като например шотландското уиски. Освен това екипът на Джонсън се надява, че Индия може да стане голям клиент на нейната зелена технологична индустрия.
Междувременно индийското министерство на външните работи обяви, че двете страни ще се концентрират върху пет ключови области – контактите между хората в двете страни, търговията, отбраната и сигурността, климатичните действия и здравеопазването. Министерството обаче прави важно уточнение – „контакти между гражданите на двете страни“. Това означава, че Индия иска повече възможности за индийците да живеят и работят във Великобритания и това може да е сред водещите условия, за да се случи търговската сделка. В Обединеното кралство вече живеят много индийци, като миграцията продължава от десетилетия.
Британското правителство със сигурност няма да се зарадва на подобна перспектива, предвид факта, че се закани да намали миграцията драстично. Това беше един от аргументите за напускането на ЕС. Сега се оказва, че Лондон трябва да изтъргува свободата на придвижване срещу златен достъп до богатите индийски пазари. Може пък това да покаже на премиера Джонсън, че не само ЕС поставя условия.
„Глобална Британия"
Стратегията на Борис Джонсън страната да сключва двустранни договори за търговия с други страни бе наречена "Глобална Британия". Целта е не само облекчен достъп до пазари, но и разпространяване на влияние. Освен това кабинетът oбяви плaн зa yвeличaвaнe нa гoдишния изнoc нa cтpaнaтa дo 1 тpилиoн пayндa дo ĸpaя нa дeceтилeтиeтo. Πлaнът „Произведено във Великобритания. Продадено в света" имa зa цeл дa пoмoгнe нa фиpмитe дa ce възпoлзвaт oт нoви възмoжнocти нa глoбaлнитe пaзapи.
В края на миналата година Великобритания подписа за пръв път след Брекзит изцяло предоговорено търговско споразумение. Сделката за свободна търговия с Австралия трябва да премахне почти всички мита върху британския износ за страната и да позволи допълнителна търговия на стойност 10,4 млрд. паунда (12,2 млрд. евро). Със споразумението се премахват митата и за почти целия австралийски износ за Обединеното кралство. Очаква се това да даде тласък на австралийските продукти като вино, месо и захар, които са бойкотирани от основния търговски партньор Китай. Тази сделка обаче разгневи британските фермери, които се оплакаха, че продукцията им ще пострада сериозно от австралийския внос.
Търговското споразумение със САЩ все още е далечен проект, въпреки че Лондон ги смята за най-важния и близък партньор. Вашингтон все още не е поел конкретни ангажименти за укрепване на икономическите си отношения с Лондон. За сметка на това обаче в началото на октомври Великобритания започна преговори за споразумение за свободна търговия с шестте арабски държави от Персийския залив.
Европейският съюз води търговски преговори със страни от всички континенти, но заради пандемията няма голям напредък.
Що се отнася от заканата на Великобритания да „натрие носа“ на ЕС, може би е време да разбере, че от търговска война с блока, тя ще е големият губещ. Проблемите й в търговията след Брекзит са доказателство за това. А може и да разбере, но по трудния начин, че страната-партньор също има право да поставя условия и да преследва интересите си.
