Турската лира омекна леко към щатския долар в ранното утро на 8 февруари след като турският министър на финансите Нуредин Небати представи неортодоксалната политика на страната си на инвеститори в Лондон. И след като огласените ден по-рано официални данни показаха, че валутните резерви на Турската централна банка са се увеличили с 5-6 млрд. долара през миналата седмица.
Турската валута се разменяше за 13.6455 лири за един щ. долар в 10.20 ч. българско време. От началото на годината курсът й се стабилизира след като през 2021-а тя загуби 44% от пазарната си оценка заради ударното намаление на основния лихвен процент с 500 базови пункта – до 14%, сед четири поредни лихвени решения.
В късните вечерни часове на 7 февруари Небати информира, че срещите му с инвеститорите в Лондон са били много положителни и на тях е бил дискутиран новия турски икономически модел. Финансовият министър ще има още срещи като част от първото си официално посещение зад граница след като в началото на декември оглави финансовото ведомство.
С новия си модел турският кабинет цели да охлади инфлацията като натрупа излишък по текущата си сметка, а не като качва лихвените проценти.
Въпреки че януарският индекс на потребителските цени скочи до най-високите за последните 20 години 48.69% годишно, по данни на статистическия институт на страната. Опозиционните партии обаче оспорват независимостта на статистиците и публикуваната инфлационна информация, която, по оценка на независимата "Група за изследване на инфлацията" на практика е достигнала цели 114.87% годишно.
Що се отнася до увеличените нетни и брутни валутни резерви, банкери ги отдават по-скоро на суаповата сделка с Обединените арабски емирства на стойност 4.7 млрд. долара и на новото изискване турските износители да продават на централната банка 25% от приходите си в чуждестранна валута. На практика суаповите договори на Анкара със задграничните централни банки са помогнали да се попълнят изтънелите от валутните интервенции (за около 20 млрд. долара само през декември 2021-а) валутни запаси. За по-голямата стабилнос, на турската лира принос има и правителствената схема за защита на депозитите в местна валута от промени в курса й към чуждестранните пари, насърчила турците да увеличат вложенията си до над 290 млрд. лири (21.4 млрд. долара).
От началото на годината турските централни банкери следват по-активна политика за валутните резерви, която някои експерти определят като "мръсно плаване" (бел. ред. – плаващ валутен курс когато централната банка на дадена държава интервенира периодично, за да промени посоката или скоростта на промяната на обменното ниво на местната парична единица).
Засега новият лихвен модел на турския президент Реджеп Ердоган не изглежда особено успешен.
Публикувани в началото на седмицата данни показват, че през януари турската централна банка е продала чуждестранна валута за рекордните 4.15 млрд. долара на държавния вносител на енергия Botas – най-голямата месечна сума от юни 2013-а. Причината – покупките на петрол и газ са разширили дупката в търговския дефицит на страната. За четиримесечния пеиод от началото на октомври до края на януари валутните продажби са били в общ размер от 9.9 млрд. долара.
По първоначални оценки, януарският търговски дефицит на Турция е скочил с 241% на годишна база – до 10.4 млрд. долара – най-дълбоката от септември 2011-а търговска дупка. Окончателните данни ще бъдат публикувани в края на февруари. Основните виновници за огромния дефицит са вносът на скъпи енергоносители и обезценената национална парична единица.
Инвеститорите ще следят внимателно и плановете на турското финансово министерство за набиране на заеми в чуждестранна валута след като агенция "Блумбърг" обяви, че Анкара подготвя първата си глобална емисия на облигации след срива на лирата. Британската "Ейч Ес Би Си" е сред банките, избрани за мениджъри на потенциалната продажба на ислямски дългови книжа (sukuk) през този месец.
По данни на Refinitiv Турция трябва да плати 2 млрд. долара за еврооблигации на падеж на 21 февруари и още 1.1 млрд. долара за вътрешен дълг на 25 февруари.
Тези икономически данни повдигат за пореден път въпроса доколко успешна е схемата за икономически растеж чрез ниски лихви и излишък по текущата сметка.
Реалният лихвен процент в Турция е потънал до минус 35% и слабите изгледи за евентуално увеличение на лихвите означават единствено нови загуби за турската лира.
Валутни търговци вече прогнозират с 50% вероятност, че турската валута ще падне под рекордно ниските 18.3633 лири за един щ. долар до края на 2022-а.
