Вижда се краят на паричния разгул. Две години след като пандемията запрати глобалното стопанство в дълбока, но кратка рецесия, централните банкери изтеглят извънредните си програми за парични стимули.
"Бенк ъф Инглънд" увеличи за втори пореден месец основната си лихва и част от паричните й стратези настояват за по-бързи мерки. Федералният резерв се подготвя да повиши лихвените проценти през март, а последните силни данни за пазара на труда в САЩ пораждат спекулации за по-агресивни стъпки. "Бенк ъф Канада" ще качи лихвените проценти през март. И дори Европейската централна банка може да се задейства до края на годината.
Лихвите тръгнаха нагоре защото паричните експерти прецениха, че световният инфлационен шок в момента е по-голяма заплаха от по-нататъшните поражения от COVID-19.
Народната банка на Китай пък поема в обратна посока и вероятно ще направи кредитите по-евтини заради периодичните взривове на заразени от коронавируса и заради проблемите в сектора на недвижимите имоти. "Бенк ъф Джъпен" пък вероятно ще запази без промяна паричната си политика през тази година, въпреки че вече се появиха съмнения дали тя би могла "да удържи фронта".
Много централни банки от развиващите се пазари започнаха да повишават лихвените проценти още през 2021-а. През миналата седмица Бразилия направи трето поредно лихвено увеличение със 150 базови пункта, а Чехия качи базовата си лихва до най-високата стойност в Европейския съюз.
Русия, Полша, Мексико и Перу също затягат паричната дисциплина, въпреки че някои анализатори смятат, че лихвеният цикъл в Латинска Америка е достигнал максималните стойности.
Икономисти на "Джей Пи Моргън Чейз" пресмятат, че до април ще има ръст на лихвените проценти в държави, чието общо производство е 50% от глобалния БВП. Те очакват около 2% средна световна лихва в края на тази година – почти колкото беше предпандемичната й стойност.
Това предполага
най-мащабното затягане на монетарната политика
от 90-е години на миналия век. И обратът няма да се изчерпва само с лихвите. Централните банки ще изтеглят и програмите си за покупка на облигации, които използваха за ограничаване на разходите по дългосрочните кредити.
В хода на този процес ще има и мащабно разместване на пластовете на финансовите пазари, които получиха сериозна подкрепа от лесните пари. Световният борсов индекс на MSCI е поевтинял с около 5% от началото на годината. Държавните облигации възвръщат доходността си на по-високите предпандемични равнища.
Нещата се случват по-бързо от очакванията: само допреди няколко месеца мнозинството парични експерти не предполагаха, че ще попаднат в сегашното положение. Те убеждаваха през цялата 2021-а, че ценовият натиск ще е "преходен", приветстваха бързия ръст на заетостта и пренебрегваха инфлационните опасности, за които алармираха някои коментатори.
Днес стратезите констатират, че инфлацията е устойчива сила и че толерирането на риска от възходяща спирала на цените и заплатите може да спре растежа и дори да доведе до рецесия. Именити икономисти и инвеститори предупреждават, че централните банки все още "изостават от тренда" и не предприемат целия набор от необходимите мерки.
Резките движения обаче могат да се окажат контрапродуктивни. Икономисти на "Блумбърг" са изчислили, че ако "Бенк ъф Инглънд" действително иска да свали инфлацията до целевите 2% през тази година, тя ще трябва да качи лихвените проценти дотолкова, че да извади от пазара на труда 1.2 млн. британци.
Засега
най-загадъчни остават намеренията на Европейската централна банка.
На редовното съвещание на управителния съвет на институцията на 3 февуари дойде закъснялото признание, че инфлационният ръст представлява сериозен риск. Шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард – каза след заседанието пред репортерите, че "ценовият ръст в 19-те държави от еврозоната разширява базата си" и "положението действително се е променило", но пропусна дежурния си коментар, че лихвени увеличения през тази година са "твърде малко вероятни".
Това обнадежди пазарните играчи, че се задават лихвени увеличения и в еврозоната, като някои дори залагат на ръст от 50 базови пункта до края на годината и нулеви, а не отрицателни, депозитни лихви.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ и председател на нидерландската централна банка Клаас Кнот се опита да охлади ентусиазма. През седмицата, в интервю за местната телевизионна програма "Бюитенхоф", един от най-ревностните блюстители на паричната дисциплина коментира, че очаква първото лихвено увеличение с 25 базови пункта през четвъртото тримесечие и второ повишение – през първите три месеца на 2023-а. Кнот каза също, че подкрепя възможно най-бързото прекратяване на програмата за покупка на активи от страна на ЕЦБ.
Френският му колега Франсоа Вилроа дьо Гало пък предупреди, че пазарната реакция е прекалена. И че търговците са игнорирали уточненията на госпожа Лагард от 7 февруари, че всяка промяна на паричната политика ще е "постепенна".
Нарастват тревогите на инвеститорите, че ако ЕЦБ затяга прекалено агресивно паричната политика, ще предизвика трусове на дълговите пазари, подобни на онези, задълбочили дълговата криза в еврозоната преди десет години.
Правителствените облигации на блока на еврото
поевтиняха рязко след съвещанието на европейските централни банкери
на 3 февруари. Перспектива за по-скорошно начало на възходящ лихвен цикъл притеснява инвеститорите, защото ЕЦБ нееднократно е заявявала, че ще започне да качва лихвите едва след като прекрати разточителните си програми за покупка на облигации.
От подобно бързане ще пострадат най-вече най-задлъжнелите държави, чиито ДЦК се облагодетелстваха непропорционално от активното "пазаруване" на ЕЦБ. Техните кредитни разходи ще скочат най-рязко, разтваряйки ножицата на доходността от облигациите между страните от еврозоната. В най-сериозна опасност са дълговете на Италия и на Гърция, които са съответно 160% и 200% от брутните им вътрешни продукти. През седмицата спредът между доходността на базовите за еврозоната десетгодишни германски облигации и сходните по срочност гръцки книжа надхвърли 2% (бел. ред. – 2.19% в сутрешната търговия на 9 февруари) от 1.4% в началото на годината и двойно над разликата през август 2021-а. Диференциалът при десетгодишния италиански дълг е почти 1.6% – най-висок от юли 2020-а насам.
В тези условия на еуфория, пазарни залози и предупреждения за повече разум, еврото остава стабилно над 1.14 щ. долара и дори успя да се "отлепи" от критичните 1.03 шв. франка, поскъпвайки до почти 1.0550 франка.
