Премиерът Кирил Петков и сръбският министър-председател Ана Бърнабич са обсъдили създаването на единен газов пазар на Балканите, който да включва също Северна Македония и Гърция. Чрез това обединение всички страни ще могат да договарят по-добри цени с доставчиците. Премиерът Кирил Петков е на официално посещение в Сърбия по покана на сръбския си колега. Двамата дадоха съвместна пресконференция.
Бърнабич приветства Петков и честити избирането му за министър-председател. "Както вече ви казах на нашата среща, вие ще имате пълно съдействие на правителството на Република Сърбия и моето лично, особено докато съм на тази позиция, да работим съвместно да направим отношенията между България и Сърбия, както политически, така и икономически да стават още по-силни и по-добри. Нашето сътрудничество е отлично, но вярвам, че може да стане още по-добро, особено когато говорим за търговия и икономика", каза тя. И благодари, че Сърбия е сред първите страни, които Петков е посетил, откакто е министър-председател. Тя отбеляза и че това е първото посещение на български премиер от 2013 г. насам.
Бърнабич благодари на България за подкрепата в процеса на европейската интеграция на Сърбия, за подкрепата за откриване на новите глави в областта на енергетиката и зелената енергия. И помоли и за подкрепа за следващите глави – икономика и конкурентоспособност, които искат да открият по време на председателството на Франция в ЕС през юни тази година.
Сръбският премиер изтъкна още, че икономическото сътрудничество между двете страни е започнало още когато Кирил Петков е бил служебен министър на икономиката и е посетил Димитровград, където се е срещнал със сръбския си колега. Двамата тогава са започнали разговори за възможността за организиране на бизнес форум. Обсъждано е той да се състои през септември в Пирот или Димитровград, а в него да участват делегации на двете страни. Идеята е на форума да се представят потенциални възможности за инвестиции.
Бърнабич подчерта, че през 2021 г. въпреки пандемията от коронавирус е търговският обмен между двете страни е бил на рекордно ниво – 1,3 милиарда евро. От тях износът от Сърбия към България е 701,4 милиона евро, а вносът от България в Сърбия – почти 600 милиона евро. "2021-ва е рекордна година в търговското ни сътрудничество, но това е показател само на това, което можем да постигнем заедно, когато работим съвместно", допълни тя.
Във фокуса на сътрудничество са съвместните инфраструктурни проекти. "Ние приключихме нашата част на Коридор 10 до границата с България и знам, че вие спешно работите за приключването на вашата част от автомагистралата. Важно за нас е и модернизирането на железопътната част до границата с България и това ще започнем през тази година", каза още сръбският премиер. "Разговарях с министрите на енергетиката на двете страни за изграждането на интерколектора от Ниш до българската граница, което е значителен проект за нас. В този смисъл е изключително важен за нашата енергийна стабилност и сигурност", изтъкна тя.
"Ние сме съмишленици по всички теми, които ни обединяват – първата е че за регионите е важно да им максимална свързаност, да може икономическото развитие да върви паралелно", заяви от своя страна българският премиер Кирил Петков. Енергийната свързаност между двете страни, особено газовата, ще бъде огромен приоритет, а гръцката връзка през България ще даде възможност и на Сърбия да получава течен и азерски газ.
Има голям потенциал да бъде направен единен пазар за търговия с газ между България, Сърбия, Република Северна Македония и Гърция, заяви още Петков. Отсечката от магистралата между Ниш и Димитровград става основен приоритет за страната ни. Обсъдени са и допълнителни пътни връзки между двете страни. "Едновременно с това обсъдихме и възможността да съберем мозъците на двете страни – стартъпи, започващи компании в ИТ сектора да могат да работят заедно", посочи Кирил Петков.
Планирани са срещи между министри от двете страни, като основната задача е да се премахне локалната корупция, а електронното правителство да е сред основните приоритети "Европейската интеграция на Сърбия е огромен приоритет за нас, така че в наше лице имате не само приятели, но и наистина подкрепящ партньор", обърна се Петков към Бърнабич.
Обсъдени са общи туристически пътеки, за да се обединят туристическите предлагания в България и Сърбия, евентуални връзки Белград-Бургас, Белград-Варна.
Обсъден е капацитетът за изграждане на общи мощности, включително потенциални коинвестиции в ядрената сфера. "Особено ако България успее да направи следващ проект в Козлодуй, би било добре за разделяне на риска от такъв проект", смята българският премиер.
Деескалацията на напрежението в Украйна трябва да стане чрез дипломация, категорични са двамата премиери. "Надявайки се международното право да бъде спазено от всички страни в конфликта, в случая се надяваме Руската федерация да спази международното право, защото това е важно за стабилността в района", изтъкна Петков.
Българският премиер вече се срещна с президента на Сърбия Александър Вучич. В програмата на Кирил Петков е предвидена среща и с председателя на Народната скупщина Ивица Дачич. В разговорите основни теми са европейската интеграция на Сърбия и Западните Балкани, двустранните отношения, енергийното сътрудничество, инфраструктурата и икономическите въпроси от общ интерес.
