Ще нападне ли Русия Украйна? Това е голямата загадка за Вашингтон.
Мнозинството американски чиновници и военни отговарят утвърдително, като напоследък се появи и точната дата – 16 февруари. Москва продължава да отрича всякакви намерения за инвазия. Все пак, ако руският президент Владимир Путин направи подобна стъпка, това няма да е краят на кризата – Русия просто ще затвърди постигнатото и Земята ще продължи да се върти, точно както се случи след Грузия през 2008-а и след Крим през 2014-а.
Такова е становището на коментатора на агенция "Блумбърг" Хал Брандс – почетен професор по международни отношения в университета "Джон Хопкинс" и преподавател в Американския институт за предприемачи. Той е и автор на книгата "Сумрачното противоборство: На какво ни учи студената война за съперничеството между великите сили в наши дни".
Брандс смята, че сме в началото на по-остра и по-продължителна американско-руска конфронтация, която може да ескалира опасно и да усложни сериозно глобалната американска стратегия.
Как разсъждава американският професор?
Москва си позволява да държи над 100 хилядни войскови части на няколко фронта в опит да разруши военната и индустриална инфраструктура на Украйна, да окаже натиск върху лидерите й, и, евентуално, да предизвика падане на правителството. Дали руският президент Владимир Путин иска или не продължителна окупация на украинската територия, той може и да предприеме подобни действия, ако първоначалните удари не принудят Киев да приеме руските искания.
В отговор може да последва интензивна и кървава война, която мнозинството европейци смятат, че е останала в далечното минало. Тя може да вдигне огромни бежански вълни и да увеличи военното напрежение, с което да дестабилизира още по-дълбоко Стария континент.
Именно заради това администрацията на американския президент Джо Байдън се опитва отчаяно да предотврати война чрез демонстрираната двустълбова стратегия. От една страна, тя включва преговори по въпроси, които тревожат основателно Русия, като разполагането на наземни ракетни истеми в Украйна и Източна Европа. Този вид дипломатически преговори трябва да държат нащрек партньорите от НАТО и да лишат Путин от резонни извинения за интервенция. Същевременно, Белият дом отказва да преговаря за правото на Киев да избере към кой военен блок да се присъедини и отхвърля исканията на НАТО да се изтегли от Източна Европа. Екипът на Байдън оповестява периодично и разузнавателна информация за руските машинации, за да лиши Москва от фактора на изненадата и от манипулации. И огласява наказанията, които ще наложи в случай на руска инвазия в Украйна: разширяване на американското и натовско присъствие в Източна Европа, сурови икономически и технологични санкции, допълнителни оръжейни доставки за Киев и дори членство на Финландия и на Швеция в НАТО.
Целта е да предложи на Путин изход от кризата и да му обещае повече от онова, което мрази – сили на НАТО близо до руските граници, стратегически натиск от руските врагове, ако откаже.
За съжаление, резонните стратегии не винаги успяват.
Путин може да изчисли, че сметката, която ще плати, ако нахлуе в Украйна, е по-ниска от цената да допусне доближаването на Киев до Запада. Той може да сметне, че ако отстъпи в отговор на непрестанните западни заплахи, това ще се приеме като признак за слабост у дома и зад граница. Или пък може просто да реши, че Западът ще е по-сговорчив, ако окупира половината Украйна.
Ако Русия наистина използва сила, Съединените щати ще са готови за незабавен ответ: Вашингтон работи в тясна, макар и не перфектна координация с партньорите си за санкции и за други мерки, които ще приложи през седмиците след атаката. При това американците обещават този път да не въвеждат наказанията постепенно, а да започнат с пълното меню и то да остане в сила неопределено време.
Путин обаче едва ли ще стои със скръстени ръце докато Америка се опитва да разруши икономиката му, да обезкърви силите му в Украйна и да влоши стратегическите му затруднения. Когато Вашингтон и партньорите санкционираха Русия след инвазията през 2014-а, един от отговорите на Путин беше намеса в американските президентски избори. Днес той има богат избор от опции за задействане на реципрочен план като кибератаки срещу частния сектор или срещу зле охранявана инфраструктура, провеждане на военни учения по източния фланг на НАТО, или поредица от саботажи и институционални атаки в Европа.
И САЩ и Русия ще се окажат в по-дълга и по-дълбока конфронтация, като всяка от страните ще търси агресивно слабостите на другата.
И целта на Вашингтон може да се измести от създаването, според Байдън, на "стабилно и предсказуемо" отношение с Москва до пресушаване на силата й чрез организирана кампания на геополитическо отхвърляне.
Това обаче повдига друг въпрос за следващата стъпка, която включва по-широкото глобално влияние на Америка. Външната политика и отбранителната стратегия на Байдън досега се опитваха да не активират фронтовете извън Азия, за да може Белият дом да се заеме с Пекин. Този подход обаче няма да оцелее при голяма сухопътна война на Стария континент.
Драстично влошаване на сигурността в Източна Европа ще изисква по-голямо внимание и ресурси от Вашингтон, въпреки че партньорите от НАТО активират участието си. Американският бюджет за отбрана, който вече е напрегнат от инвестициите, необходими за подготовката за потенциален конфликт с Китай, ще изглежда още по-неадекватен. А Москва и Пекин могат да се сближат по-тясно и да се превърнат в още по-голямо предизвикателство за Вашингтон.
И администрация, която отхвърля идеята, че е на прага дори на една "студена война", може да попадне в две, които, дори да са наложителни, ще натоварят американците с много по-високи разходи отколкото си представят в момента.
