През януари 2022 г. инфлацията на годишна база в нашата страна се ускори до 9.1%, показват предварителните данни на националната статистика, което е и най-високото равнище от ноември 2008 г. насам. Основен възходящ натиск върху инфлацията оказват цените на храните и безалкохолните напитки, които се повишиха спрямо година по-рано с 11/2%, транспортните цени с ръст с 21.3%, както и цените на жилища и на комуналните услуги, които отбелязват повишение с 13.2 на сто.
Данните на НСИ са в синхрон с очакванията на финансовия сектор, които бяха публикувани в понеделник от Министерството на финансите. В редовната анкета на МФ сред търговски банки, инвестиционни посредници, пенсионно-осигурителни дружества и управляващи дружества, близо 70% от участвалите финансови експерти очакват "силно нарастване на инфлацията" до края на март. Едва 25 на сто смятат, че ще има слабо повишение на потребителските цени.
"В края на 2021 г. годишният темп на инфлация се ускори до 6.6% според ХИПЦ, основно поради същественото поскъпване на енергийните стоки и свързаните с това вторични ефекти. Завишените инфлационни очаквания на посредниците се наблюдават на фона и на продължаващо повишение на годишния темп на инфлация в еврозоната, който според предварителната оценка на Евростат е 5.1% през януари", отбеляза финансовото министерство.
В последната си макроикономическа прогноза Българската народна банка прогнозира по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация през 2022 г. Очакванията на БНБ са за ръст от 3.6% на българската икономика в края на годината и 7.5% годишна инфлация, като има допускания, че цените ще покачат по-значително през първото полугодие.
"Що се отнася до инфлацията през 2021 г., налице е ниска инфлация в началото на годината и силно нарастване в края на годината, в резултат на което средногодишната инфлация е сравнително ниска. Тази динамика на инфлацията ще се възпроизведе с обратен знак през 2022 г., като средногодишната инфлация през 2022 г. ще бъде по-висока в сравнение с 2021 г., поради високата инфлация в началото на годината", обясни неотдавна управителят на БНБ Димитър Радев пред депутатите от Комисията по бюджет и финанси.
От друга страна, МФ и финансовият министър Асен Василев работят с прогноза за 5.6% годишна инфлация и 4.8% растеж на БВП, върху което стъпват и разчетите в проектобюджета за 2022 г., който предстои да бъде гласуван на второ четене от парламента.
"Инфлацията е 5.6% на средногодишна база. Във втората половина на годината ръстът на цените ще се успокои, а през първото полугодие ще е по-висок. Инфлацията в България е привнесена заради политиката на Европейската централна банка, която обаче дава индикации, че ще затегне паричната си политика и ще успокои поскъпването", акцентира министърът на финансите по време на дебатите в парламента, съпътстващи приемането на бюджета на първо четене.
Преди дни бе публикувана и зимната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която ЕК прогнозира растеж на българската икономика от 3.7% през тази година. Еврокомисията очаква и по-сериозно ускорение на инфлацията у нас – до 6.3% средногодишна инфлация през 2022 г.
"Като основен сценарий се предвижда регулираните цени на електроенергията да се увеличат с 15% в средата на 2022 г. и с 20% в средата на 2023 г. Тези фактори се очаква да допринесат за запазването на енергийната инфлация, което ще покачи до 6.3% и 3.9% общата инфлация съответно през 2022 г. и 2023 г. Въпреки ускорената инфлация се прогнозира, че икономическият растеж ще остане силен от 3.7% през 2022 г. и 3.9% през 2023 г.", посочи ЕК.
