„Правото и политиката са тясно свързани. Но се надявам, че като в правова държава политиката ще служи на правото, а не правото на политиката. Нямам основание да се чувствам като човек, който не си е свършил работата. Атаките срещу нас започнаха и продължават и в момента точно защото си вършим работата абсолютно независимо от никой орган и институция, а по вътрешно убеждение, по фактите и правото.“
С тази декларация Валентина Маджарова, ръководител на Специализираната прокуратура представи изготвения анализ на дейността й. В разгара на подетата от управляващите кампания за закриване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури, самооценката им е завидна. А именно, че от момента на създаването си преди десетилетие "вършат в пълен обем всички онези функции, възложени им по закон, а цифрите са показателни и по-добра защита от този обективен и професионален анализ няма“.
Докладът е в изпълнение на взетото през май миналата година от Пленума на Висшия съдебен решение по предложение на тогавашния министър на правосъдието Янаки Стоилов. Повод за анализа стана внесеният още в 45-ото Народно събрание от „Демократична България“ законопроект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Текстовете, които предвиждат връщане на положението отпреди 2012 г. с обратно преназначаване на спецмагистратите в общите наказателни съдилища и прокуратури, бяха одобрени на първо четене в парламентарната правна комисия. До пленарна зала така и не стигнаха, но правосъдното министерство изготви свой вариант, публикуван неотдавна за обществено обсъждане.
Анализът на спецпрокуратурата обхваща възложените й по закон три направления:
корупция, организирана престъпност и престъпления срещу държавата.
Корупционните престъпления бяха възложени на структурата през 2017 г., което обяснявало и липсата на резултати. За следващите три години броят на тези дела нараснал от 67 до 86, като имало натрупване на висящите дела поради тяхната сложност.
„Най-трудните, най-времеемките и с изключителна несигурност са делата за корупционните престъпления, дори и когато бъдат внесени с обвинителен акт в съда. Само разследването на една обществена поръчка, проведена назад във времето, отнема година поради необходимостта да бъдат събрани доказателства и информация от различни органи“, обясни Ваня Илиева от Върховната касациона прокуратура. Така е, но с оглед корупционата реалност звучи като оправдание за липсата на резултати. Пък и липсват знакови обвиняеми и подсъдими, чиито политически кариери, държавни постове, влияние и стандарт на живот са обясними на първо място с корупционни зависимости.
Но за спецпрокурорите резултатите били добри и постигнати "въпреки остарялото законодателство". По отношение на организираната престъпност, с възлагането на която започна дейността на специализираното правосъдие, числата са очаквано по-впечатляващи – 898 дела с 1157 осъдени. При 8 дела за престъпления срещу републиката осъдените са 15 души.
Изводите на работната група по анализа са, че
спецпрокуратурата е "не само ефективна, но и ефикасна"!
При това – с трайна тенденция за натовареност и ползвайки се с доверието на чуждите партньорски структури.
За финал Валентина Маджарова настоя, че тъкмо заради работата на спецпрокурорите през 2017 г. бил свален мониторингът върху България по темата за организираната престъпност. И обобщи, че "това е истината за работата на спецпрокуратурата", като благодари на работната група, че „се осмелихте да изпишете истината в доклада“.
В очакване подобен анализ да бъде представен и от спецсъда, законопроектите са в ход и при стабилност на управляващата коалиция ще стигнат до ново гласуване. Срещу отправените от опозицията в миналогодишния парламентарен упреци в лобизъм, стои поетият с коалиционното споразумение
категоричен ангажимент за закриване на спецправосъдието.
Въпросът е ще бъде ли постигнат пореден "исторически компромис" с оглед факта, че закриването на спецправосъдието може да бъде оправдано, но в него няма и следа от реална съдебна реформа. Прокуратурата даде вече твърд отпор с довода, че ефектът може да е само отрицателен и в полза на корупцията и организираната престъпност. Сезирането на европейските институции отстрана на държавното обвинение вече започна и при цялата яснота относно персоната на шефа му Иван Гешев сигналите по същество от Брюксел няма да закъснеят. В юридическите среди пък скептицизмът от "реформата назад" надделява над неодобрението към дефицитите на спецправораздаването.
Проектът на правосъдното министерство предвижда обратно прехвърляне на спецделата съответно в столичните градски и апелативни съдилища и прокуратури, както и преназначаване или командироване в тях на спец магистратите, за да ги довършат. Софийският градски съд получава отново
специалната компетентност да съди магистрати и депутати.
Всички останали дела, възложени по сегашния закон на спецсъда и спецпрокуратурата, ще преминат към съответните окръжни съдилища и прокуратури. В същата насока се ограничава и компетентността на следователите да разследват редица престъпления, извършени от лица на висши публични длъжности. Отпадат и всички особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на спецсъдилищата.
Далеч по-малко спорно е предложението да отпаднат въведените в последните години кариерни и финансови бонуси за членове на ВСС, съдебните инспектори и съдебни началници.
След края на мандата си те ще се връщат на заеманата преди началото му или равна по степен длъжността без получаване на допълнителни обезщетения при последващо освобождаване.
Въведено е и задължение за главния прокурор да публикува издадените от него писмени инструкции и указания относно дейността по надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на прокурорите и следователите. И по тази линия обаче съпротивата ще е ожесточена, а крайният резултат – неясен.
