Асоциация на индустриалния капитал в България представи визията си за развитие на електроенергийното производство в страната ни с хоризонт до 2050 г. Предложени са два сценария, разработени от енергийни експерти на АИКБ. И двата са силно фокусирани върху значителен ръст на ВЕИ в страната като част от цялостен адекватен и устойчив електроенергиен сектор. При първия сценарий са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови ядрени. Моделите са разработени така, че страната ни да постигне оптимална ценова структура, мощностна и системна техническа обезпеченост, адекватна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни нива.
Сценариите за развитие на енергийната система бяха представени на специално организирана от АИКБ дискусия на тема „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. Целта на общественото обсъждане е постигане на експертен консенсус за балансирана, устойчива, дългосрочна енергийна стратегия, която да намери отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.
„Целта на АИКБ е да активизира обществен дебат, чрез който да намерим най-добрите решения за развитието електроенергийната система на България. Считаме, че подобна дискусия предоставя неутрална среда, на която да можете да изложите различни мнения и решения. Нямаме претенции, че моделите, които представяме са съвършени, напротив искаме да чуем критики и предложения, с които да имаме възможно най-добрите такива. Единствено по този начин ще можем да решим задачата за прехода, която да ни даде отговори как страната ни да има сигурна, чиста и достъпна електроенергия. Това от своя страна ще осигури необходимата конкурентоспособност на българската икономика. Ако бяхме направили подобни дискусии преди 20 години българските потребители нямаше да са платили 20 млрд. лв. в повече заради сбъркани модели при инвестирането във ВЕИ в миналото и неизгодни споразумения за дългосрочно изкупуване на енергия“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на идеята за създаване на комплексен методически подход и поетапното оттегляне от производство на електроенергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ, като освен нови генериращи мощности включват и инвестиции в батерии и системи за съхранение на енергия, базирани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 г., реален средногодишен ръст на БВП до 3,1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни емисии от 5 евро/т/г за периода.
При първия сценарии въглеродния отпечатък на страната ни ще е 63 кг/МВтч през 2050 г., с което България ще изпълни изискванията на ЕС, а потенциалната миксова цена за мегаватчас ще е под 74 евро. При този модел се запазва съществуващия капацитет на АЕЦ и ВЕЦ. Ръст в нетните мощности е заложен при вятърните централи, фотоволтаичните централи, електроцентралите на биомаса, както и нови геотермални централи и паро-газови централи с комбиниран цикъл. Най-сериозно увеличение в капацитета е прогнозирано при фотоволтаичните централи – със 7600 МВт до 2050 г. Сериозен ръст е заложен и в капацитета на вятърните централи, при които в края на посочения период нарастването е с 1500 МВт до 2200 МВт. Новите паро-газови централи с комбиниран цикъл са заложени с нетна мощност от 500 МВт към 2050 година.
За да е устойчиво енергийното ни производство, при този сценарий България трябва да изгради системи за съхранение на енергия, включващи комплекс за производство на водород чрез електролиза, комплекс за съхранение и комплекс от горивни клетки за електропроизводство. Разчетите показват 1500 МВт електролизори и 750 МВт горивни клетки. Особено удачно е изграждането на системи за съхранение на енергия да се комбинира с допълнителни мощности за производство на водород и използването му в България за целите на индустрията, транспорта, енергопроизводството, както и за развитие на експортния капацитет.
Общата стойност на предвидените инвестиции за осъществяването на този сценарий е 11,7 млрд. евро, в т.ч. 7,9 млрд. евро частни инвестиции.
Вторият сценарий припокрива заложените стойности на ВЕИ, но разглежда възможността за увеличаване на производството на електроенергия от АЕЦ вместо нови парогазови мощности. Предвиденото увеличение е от 1000 МВт. За устойчивостта на този сценарий България трябва да увеличи капацитета на системите за съхранение на енергия с допълнителни електролизори за 2500 МВт при запазване на капацитета на горивните клетки – в размер на 750 МВт.
При така разработения вариант въглеродния отпечатък на страната ни към 2050 г. ще е 38 кг/МВтч, а потенциалната миксова цена за мегават час ще е под 75 евро. Общата стойност на предвидените инвестиции, необходими за осъществяването на този сценарий е 17 млрд. евро, в т.ч. 11,5 млрд. евро частни инвестиции.
