Четвъртото издание на проучването за сливания и придобивания в банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) представя преглед на динамиката на тези сделки в 16 държави от ЦИЕ: България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Естония, Латвия и Литва.
Миналата година проучването на Делойт прогнозира, че рецесията, предизвикана от COVID-19, вероятно ще окаже по-голям натиск върху по-малко ефективните банки, които може да не успеят да се справят сами с предизвикателствата. Тези очаквания наистина се материализират, тъй като дейността по сливания и придобивания през 2020 г. достига своя пик. Що се отнася до устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната ефективност – те ще станат още по-жизненоважни, където по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до придобиване на други отслабени банки.
Българският банков сектор нараства стабилно
през последните години и тази тенденция не се промени и през 2020 г. въпреки негативните последици от кризата с коронавируса. Общият обем на активите нарасна с 8.9% през 2020, а този на кредитите – едва с 5.2 на сто.
Банковата система в България се изправи пред това предизвикателство в добро състояние, със солиден капитал (22.6% коефициент на капиталова адекватност през 2020 г., увеличение с 2.4% пункта) и ликвидна позиция, която гарантира непрекъснатост на бизнеса и оперативна надеждност на българските банки.
Кризата с COVID-19 значително влоши рентабилността на българската банкова система, тъй като Възвръщаемостта на активите (ROA) и Възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) на сектора намаляват съответно с 0.8 и 6.3 % през 2020 година. Доходността е повлияна от въведените по-рестриктивни оценки на риска и по-строги стандарти за кредитиране. Освен това продължителният период на ниски лихвени проценти също се отразява негативно върху рентабилността на сектора, според БНБ.
По отношение на сливанията и придобиванията българският банков пазар се състои от 18 местни лицензирани банки и е доминиран от местни дъщерни дружества на големи регионални банки като UniCredit, OTP и KBC – именно те са и топ 3 играчи на пазара с около 48% дял по отношение на общите активи. (Останалите 7 банки до 25 общо по регистъра на БНБ са клонове на чуждестранни банки, работещи у нас).
От 2015 г. на българския банков пазар са извършени
седем големи сделки.
В края на 2021 г. KBC Груп обяви придобиването на РайфайзенБанк България и нейните дъщерни поделения у нас.
Сделката, която е на стойност 1.15 млрд. евро, включва и притежаваните от "Райфайзенбанк България" дъщерни дружества – "Райфайзен Лизинг България" ЕООД, "Райфайзен Асет мениджмънт (България)“ ЕАД, "Райфайзен Застрахователен брокер" ЕООД (обслужващ лизинговите и корпоративните клиенти на Райфайзенбанк), както и "Райфайзен Сървис" ЕООД.
След интегрирането на ОББ и РайфайзенБанк, KBC ще бъде много близо до конкуренция за първите 2 позиции в България. Приключването на сделката се очаква в средата на 2022 г. и очаква регулаторно одобрение. Засега сделката получи картбланш от КЗК. Това стана на 4 март т.г.
Допълнителни придобивания в бъдеще също не са изключени, HH индексът вече е достигнал 10% и банковият пазар в България е умерено концентриран.
(Инкексът Herfindahl-Hirschman – HH – е ключов показател за пазарна концентрация и се използва за определяне нивото на конкуренцията.)
„Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. Консолидацията на българския банковият пазар може да продължи макар и със значително по-бавни темпове и влияние през следващите години.“ – подчертава Силвия Пенева – управляващ съдружник на Делойт България.
В Централна и Източна Европа
основният фактор, формиращ банковите тенденции
през предишните две години, бе пандемията от COVID-19, която се оказа безпрецедентно предизвикателство за банковия сектор след финансовата криза от 2008 година.
Въпреки тревожните прогнози за 2020 г., банковият сектор в ЦИЕ показа устойчивост със солидни капиталови позиции и относително стабилно качество на активите, но той следва внимателно да се наблюдава, като постепенно се премахват схемите за мораториум. Освен това пандемията не повлия на сливанията и придобиванията в региона на ЦИЕ, а напротив,
през 2020 г. е отчетен най-голям брой банкови сделки
за сливания и придобивания от 2016 г. насам.
Въпреки негативното въздействие на COVID-19 коефициентът на капиталова адекватност на банките от ЦИЕ допълнително се подобрява с 1.8% пункта до 22.1 на сто. Това се дължи и на факта, че голяма част от банките спират изплащането на дивиденти. Благодарение на стабилната си капиталова позиция, банковият сектор успява да поддържа стабилна кредитна активност и все още печеливши операции със средна възвръщаемост на собствения капитал (ROE) от 8.3% и възвръщаемост на активите от 0.9%. В началото на 2020 г. банковият сектор очаква значително влошаване на качеството на активите, а това води до записване на допълнителни провизии за смекчаване на очакваните загуби.
Въпреки това пандемията от COVID-19 не оказва значително отрицателно въздействие върху качеството на активите, следователно средната цена на риска започва са се връща към нивата от преди COVID, а това облекчава натиска за намаляване на рентабилността.
В началото на 2020 г. банковият сектор очакваше значително влошаване на качеството на активите, което доведе до записване на допълнителни провизии за смекчаване на очакваните загуби. Въпреки тези очаквания пандемията от COVID-19 не оказа значително отрицателно въздействие върху качеството на активите, следователно средната цена на риска започна са се връща към нивата от преди кризата, а това облекчава натиска върху намаляването на рентабилността.
Средният лихвен процент на банковите кредити в региона,
отразяващ по-ниските лихвени проценти и правителствената подкрепа, спада от 5.4% през 2019 г. на 4.7% през 2020-а., което доведе до повишена кредитна активност. По-ниската цена на наличните на пазара кредити не само стимулира икономическата активност, но и увеличава инфлационния натиск.
В същото време
докладваните коефициенти на необслужвани кредити (NPL) в ЦИЕ
в края на 2020 г. са по-ниски в сравнение с исторически ниските нива, отчетени в края на 2019 година. Въпреки това, текущите показатели за необслужваните кредити са изкривени от въведените правителствени мерки за облекчаване на финансовото въздействие на кризата. Следователно, банките не могат да разхлабят фокуса си, тъй като поетапното премахване на мораториумите и повишеният инфлационен натиск се очаква да представляват заплаха за показателите за качество на активите в средносрочен план.
Друга тенденция в банковия сектор е
темата за устойчивостта,
която навлиза по-бързо от очакваното. Налице е нарастващ натиск от множество заинтересовани страни, което води до трансформация на устойчивостта в банките. На първо място е политическият и регулаторен натиск.
За да постигне целта на Парижкото споразумение и да направи ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г., Европа се нуждае от стотици милиарди евро годишни инвестиции през следващото десетилетие. Банките и устойчивото финансиране имат решаваща роля за преодоляване на тази инвестиционна празнина. Поне такава беше прогнозата преди да започнат военните действия в Украйна. След края на тази война цялата, когато и да е той, инвестиционна картина и очакванията от банките ще трябва да бъдат изцяло предефинирани.
На второ и трето място идват съответно нуждите на клиентите и на пазара. Така с течение на времето рисковете по отношение на околната среда, климата и устойчивостта ще започнат да оформят отново пейзажа за сливания и придобивания, точно както кредитният риск през последното десетилетие.
