Първото по-голямо раздрусване на няколкомесечната управленска коалиция у нас за пореден път показа, че има големи дефицити не само в образованието, армията и ред други сфери, но и в политическата култура (особено масовата), а оттам и в коалиционната. Начинът, по който стана смяната на Стефан Янев като военен министър с Драгомир Заков, разкри дефекти на механизма, по който би трябвало да функционира сложната конструкция на четворната управленска коалиция.
В европейските държави, в които традиционно управляват коалиции (като Италия и Германия) отдавна действат неписани правила, улесняващи формирането им. И то такива правила, които "дефинират" всички възможни компромиси, позволявайки на всяка от участващите партии да запази и характерната си физиономия, и електората си.
В България съставянето на управляваща коалиция продължава да се разбира като подялба на властта като баница. Но не по равно, а по братски – всичко е за по-големия и по-силния, докато за дребосъците остават само трохите и мазната хартия.
Казано по друг начин, мисленето на нашите политици продължава да е доста примитивно и подчинено на принципа „По-добре врабче в ръцете, отколкото орел в небето!“
Ето защо, когато се докопат до държавната баница, те гледат да изконсумират колкото се може повече, защото нямат навика да мислят по-напред от края на мандатите си. Затова и много партии, влезли по случайност във властта, така излизат от нея, че не успяват да се задържат и месец на политическата сцена след това. Причината е универсална: когато започнат да усвояват облагите на властта,
те вече са загубили идентичността и избирателите си.
Да не говорим, че често пъти в коалиция се събират абсолютно несъвместими "елементи", което прави съюзите безпринципни, а ръфането на баницата – стръвнишко!
Прословутата формула 3:5:8 на Тройната коалиция (2005-2009 г.) стана нарицателно точно за такова консуматорско отношение към управлението на държавата. Тогава "баницата" беше поделена между БСП, НДСВ и ДПС, но… нито по братски, нито по равно! Просто всеки взе своето си парче и започна да си го ръфа сам и на скришно. Имаше опит за някакъв взаимен контрол, но той бе по-скоро формален – във всяко министерство на "нашата партия" имаше заместник-министри и на коалиционните партньори…
Бойко Борисов управлява три мандата – пак в коалиции, но вече по друга схема и с друга философия.
Първото правителство на ГЕРБ уж беше на малцинството, но през цялото време беше подпирано от различни малки парламентарни партии, чиито депутати са най-лесно податливи на подхвърлени трохи от облаги.
Борисов майсторски жонглираше с тоягата и моркова.
В един период негов послушен пудел беше партия „Атака“ и лидерът й Волен Сидеров, докато РЗС на Яне Янев се изявяваше като ожесточена опозиция. После стана обратното. Така Борисов докрета почти до края на мандата си, където го перпънаха високите сметки за ток на населението.
Второто правителство на Бойко Борисов беше официално коалиционно с десния Реформаторски блок. Но се подкрепяше партньориски още от Патриотичния фронт и АБВ, тъй като не му достигаше парламентарно мнозинство. Последва раздаване на порции, но не и обща визия и политика за развитието на страната. И в това е проблемът – мисли се повече за подялбата на властта и благинките от нея, но се подценява съхраняването на идентичността на всеки политически субект, отликите му и разпознаваемостта сред избирателите.
Реформаторският блок не само че се изпокара помежду си, защото не можа да прокара това, което беше обещал на избирателите си, но и се обезличи в задушаващата прегръдка на ГЕРБ. Загуби собствената си физиономия, размиха се разграничителните линии с голямата партия. Затова последвалият резултат на следващите парламентарни избори беше закономерен.
Те не разбраха, че няма как да осъществят идеите си, когато участват в коалицията на един голям, заобиколен от малки придатъци. Още повече, когато не е постигнат предварителен консенсус и писмено споразумение какво точно ще се парви, кое е възможно на даден етап и кое не. И най-вече, когато е ясно, че този, на когото не му стигат гласове, за да властва, уклончиво лъже, без да има намерение да спази обещаното.
АБВ също не спечели от кратковременното си участие в управлението, въпреки че се опита да се дръпне навреме.
Патриотите от ВМРО, НФСБ и „Атака“ също загубиха фатално от коалирането си с ГЕРБ в третия мандат на Борисов. Искат или не те се превърнаха в патерици на ГЕРБ. Въпреки опитите им да запазят идентичност, да покажат лице и характер пред своя електорат. Тези им опити често се изразяваха в
извиване на ръце за постигане на едно или друго
от предизборните им програми. Така например с налагането на 300 лева минимална пенсия в разрез с всички парвила на социалното законодателство, Патриотите така объркаха пенсионния модел, че и до днес не може да се оправи.
НФСБ и ВМРО наложиха и ограничението от 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз, което създаде огромен проблем на българите, живеещи във Великобритания на първите избори миналата година, та се наложи спешна промяна в Изболния кодекс в 45-ото Народно събрание.
Това заинатяване отвреме навреме обаче не можа да заличи състоянието им на придатък на едно недобро управление, което от ден на ден получаваше все по-голяма враждебност в обществото. И те също платиха цената за това на парламентарните избори през 2021 година. Дори ВМРО, партията с най-твърд електорат и ясни позиции, колабира.
Настоящата коалиция, която е едновременно и принудителна, и доброволна, не е много по-различна, въпреки обещаващия начин, по който тръгна и който облекчи съставянето на правителство, но заложи куп бъдещи проблеми. Подходът, възприет в началото от Кирил Петков и Асен Весилев с широкото открито експертно обсъждане по сектори на вижданията на всеки един от коалиционните партньори, до голяма степен изчисти различията и извади на преден план общите неща. Но същевременно замете под килима всички спорни въпроси (като ядрените мощности), които останаха за решаване в неопределеното бъдеще. И именно някои от тях може в даден момент да обърне каруцата. Сега разбрахме, макар и под сурдинка, че коалицията е била изправена на ръба заради „натовския ястеб“ Тодор Тагарев, предложен, макар и за по-малко от ден, за министър на отбраната.
Раздаването на министерства като феодални владения,
според политическата тежест и числеността на депутатите в парламента, също не е най-добрия начин за коалиционно партньорство. Въпреки взетите предпазни мерки да има по един наблюдател-контрольор от останлите коалиционни партньори, виждаме, че всеки министър устройва свои съпартийци на високи постове и общо взето се разпорежда като самодържец в министерството си. Като прибавим и слабата комуникация между отделните участници в коалицията, всичко това е предпоставка за бъдещи трусове в управлението. Макар засега да осигурява относително спокойствие на управляващите.
Всъщност този проблем, който е много вероятно да се заостри в бъдеще, беше заложен още при самото подписване на коалиционното споразумение. То не е общо между всички, а всяка формация – БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ го подписа поотделно с „Продължаваме промяната“.
С други думи, те не управляват заедно и нямат взаимоотношения помежду си, а всяка от тях управлява поотделно с ПП. Така последните са и в ролята на арбитъра, и в тази на боксовата круша едновременно. В този смисъл, подкрепата на коалиционните партньори за смяната на военния министър, би могла да се тълкува и като първи вот на доверие към правителството и мандатоносителя „Продължаваме промяната“.
