Г-н Георгиев, новото управление ясно заяви, че преди старта на промените, трябва да бъдат запушени пробойните в икономиката. ББР стана нарицателен пример за съмнителни практики. Запушени ли са вече течовете в банката за насърчаване на малкия и среден бизнес?
– Първата работа на новото ръководство в банката беше да прегледа с какво разполага. Както стана ясно, ББР е била насочена към едри клиенти – точно обратното на предназначението ѝ по закон и устав. Около 85% от кредитния портфейл на банката се състои от 20 кредита, което не отговаря нито на визията, нито на нуждите на българския бизнес, нито на икономиката на държавата. Разбира се, преглед на пробойните беше направен, в резултат на което банката излезе на сериозни загуби, част от които бяха показани още през 2020-2021 година. За съжаление, това са кредити, дадени дългосрочно и някои от тях изтичат чак през 2035-а. Така че години наред ще се борим с този кредитен портфейл. Но… това е старата част, сега затваряме тази врата.
(Вижте цялото видео от разговора с Владимир Георгиев ТУК:)
Преди да я затворите, нека кажем – има ли как да се преразгледат тези договори, сключени в очевидно нарушение на концепцията и принципите на ББР?
– От юридическа гледна точка това не е лесно. Където има възможност сме я използвали и сме направили опити за преразглеждане. Но в повечето случаи, от гледна точка на правните норми, договорите са „коректни“.
Дълги години ББР неофициално бе наричана „Банката на ДПС“. Имало ли е основание общественото мнение?
– Трудно ми е да кажа, защото ние нямаме възможност да разследваме повече, отколкото се вижда при нас. А при нас се виждат официалните лица, които представляват конкретните фирми. Нямаме нито правомощия, нито възможности да разследваме по-нататък. Но се надявам, че разследващите органи, към които ние сме подали съответните сигнали, ще си свършат работата. И ще отговорят на желанието на обществото да разбере дали ДПС или хора, свързани с ДПС, са участвали в схемите.
При първите разкрития за мащабни кредити, в медиите се появиха имената на Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка, които недвусмислено са свързани с ДПС. Отговаря ли на истината информацията, че двамата са в основата на повечето от големите заеми?
– Не мога да отговоря с точност, а може би и не е редно да го правя. Но има достатъчно материали, които ще позволят на разследващите органи да си свършат работата.
В началото на годината министър Лорер обяви: „Пред вас е новото лице на ББР“. По какво да разпознаем – тази нова физиономия?
– Банката се отваря към малкия и средния бизнес. Това отваряне обаче е затруднено от обективните фундаменти, например – проблемният кредитен портфейл и липсата на клонова мрежа, която затруднява достъпа на бизнеса в страната до банката. И още нещо, което долавям при контактите си с бизнеса – ББР досега даже не се е и опитвала да стигне до този бизнес. Преди два дни в Сандански се срещнах с представители на туристическия сектор – във връзка с нашата програма за туризма, и един от шефовете на туристическата асоциация каза, че браншът досега не е имал достъп до нашата банка, даже не са я виждали. А ние от началото на годината стартирахме три програми, насочени към малкия и среден бизнес. В момента правим роуд-шоу, обикаляме страната, правим срещи с представители на туризма и с другите бизнеси, за да покажем новите си продукти. И че банката е при тях…
Че ББР се връща към своето изначално предназначение…
– И че може да им е от помощ! Защо казвам от помощ? Когато се изправи пред нас, бизнесът казва добре, вие давате кредити, но кредити дават и останалите банки.
Така е, но явно има нещо различно. Какво е то?
– Като банка, която работи с обществен ресурс, ББР не е предназначена да се конкурира с търговските банки. Банката има за цел да обхване тези гапове или сегменти на бизнеса, които имат затруднение да стигнат до друго финансиране – дали защото са на загуба, дали защото имат просрочени вземания, дали защото имат неплатени задължения към държавата или пък са стартъпи. Всичко това е пречка тези хора да достигнат до нормално финансиране от останалите финансови институции. Точно тук се намесва ББР, за да покаже, че тези гапове имат къде да отидат.
Това не крие ли рискове ББР да финансира закъсали фирми, които могат и да фалират?
– Абсолютно вярно. Но предназначението на ББР би трябвало да е именно това: да има широк рисков апетит и да поема точно такива рискове. Всички знаем, че на десетина стартъпа я има 1-2, които да успеят, я няма. Това трябва да бъде прието като стратегия от страна на банката и на нейния принципал. Ако имаме това разбиране от страна на принципала и Министерския съвет, няма проблем да се срещнем с този риск.
Но рискът води и до загуби.
– Без съмнение. Това са предварително калкулирани загуби. Не е страшно банката да е предвидила, че ще излезе на определени загуби и да ги поеме. Давам пример с Ковид-програмата. Там вече са реализирани близо 400 млн. лв. с партньорските банки. Но това беше предвидено, държавата даде 100 млн. лв. в увеличение на капитала на банката и те бяха предназначени да покрият загубите от тази програма.
В момента дейностите на ББР се свързват най-много с туризма. Това ли е основният ви приоритет?
– Започнахме с туризма и се срещаме из страната с представители на туристическия бизнес, но това е едната от програмите на ББР. Туризмът е сред най-засегнатите браншове от Ковид-пандемията. След като има проблем, ние като банка заявяваме, че можем да влеем ликвидност и да помогнем на затруднените – да си платят неплатеното и да посрещнат новия сезон обновени и заредени.
Във връзка с генералната концепция на Зелената сделка, имате ли програма, предназначена за предприемачите в зелената енергетика, която е особено актуална в настоящата тежка енергетична обстановка?
– Така е и програма имаме. За изграждане на малки фотоволтаични централи, предимно за собствени нужди до 1 МW. Финансираме до 95% от фотоволтаичната централа и само 5% самоучастие на предприемача, което е уникално за българската банкова система. Обезпечение е самата земя, на която се изгражда инсталацията. Но все пак лихвата при нас е малко по-висока от другите банки. Ние не трябва да се конкурираме с търговските банки и да се борим за ниски лихви, защото ББР работи с обществен ресурс. Привлеченият ресурс на ББР не е като този в търговските банки. Нашият идва или от държавата, или от международни финансови институции, където ние ефективно плащаме лихви.
Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, който е и принципал на ББР, разгръща широка програма за иновации. Какъв принос може да даде банката в тази посока?
– В случая се надявам на държавна помощ, защото в сферата на иновациите обикновено говорим за стартиращи предприятия. А това означава висок банков риск, който ние – като банка, подлежаща на регулации от БНБ – не можем сами да поемем. Нужна е подкрепа от държавата и министър Лорер разбира това. Предстои ни конференция по иновациите във Варна, където също ще представим възможностите на ББР.
Да вземем универсален пример. Как млад човек с иновационни идеи в бизнеса може да стигне до вас и какво трябва да направи, за да получи това, на което се надява?
– Иновацията е вариант, по който младият човек може да дойде на разговори не само с банката, но и с нашата дъщерна институция Фонд за капиталови инвестиции. Този фонд инвестира в капитала на подобни дружества, след оценка на идеята и перспективата за развитието й. Естествено, не може да мине без личното участие на младия човек.
Това означава ли, че фондът става съакционер на младия човек?
– Да, Фондът за капиталови инвестиции влиза в капитала на дружеството, но с миноритарен дял – най-много до 17% и без да управлява бизнеса. Целта е да помогне при стартирането и след известно време, чрез ексит стратегия да излезе от предприятието.
Обстановката в цяла Европа е тежка, очакват се тежки миграционни процеси от Украйна, а международната оценка е, че украинците в голяма част са добре образовани и квалифицирани хора, които могат да допринасят на гостоприемните икономики. Имате ли идеи за подпомагане на стъпването им у нас в посока бизнес?
– По темата още няма движение, войната е от дни. Мислим по въпроса, но самата банка може да финансира само фирмени структури. По принцип не е проблем юридически лица, създадени от чужди граждани да бъдат финансирани от ББР. Същото се отнася и за македонците. Имахме среща с банката за развитие на Северна Македония, направили сме контакти, имаме виждане по някои стратегии да подпомагаме бизнеса, който експортира натам и който импортира насам.
Наскоро протече горещ политически дебат за нуждата от подобни държавни насърчителни банки, чуха се и гласове за приватизация на ББР. Опонентите отвърнаха, че държавата трябва да дава рамо на стартиращи и закъсали бизнеси. Ще аргументирате ли тази позиция?
– Точно така. Аргументите за приватизация са доста слаби. Не може при наличие на 26 големи търговски банки в България да кажеш, че е необходима още една. Не, не е необходима. Да кажеш, че останалите банки изпитват проблеми с ресурса, също не издържа. Сериозни аргументи за приватизация няма. Но аргументи за съществуване има много: раждането на стартъпи, проблеми като с ковид вълната, военна криза, прокарване на държавни политики в определени сектори – всичко това трябва да се прави през държавна банка.
Практика ли е в големите икономики съществуването на такива държавни банки?
– На много места ги има. Най-известната е германската KfW, която е толкова голяма и силна, че навремето, когато съветската армия се изтегляше от ГДР, финансира изграждането на цели селища в Русия, където да се настанят тези военнослужещи. Много известна също е канадската банка за развитие. Както виждате и в Северна Македония има такава банка. Където има нужда от такива банки, те съществуват.
Казвате, че на ББР липсва клонова мрежа, но това в днешно време може да бъде преодоляно чрез дигитализация и онлайн банкиране. Докъде сте в това направление?
– Дигитална платформа в ББР се разработва от 2018 г. и се надявам най-сетне да я внедрим – първо в една от дъщерните ни фирми, а после и в банката. Тя ще даде възможност точно за това – банката да присъства навсякъде, без нужда от клонова мрежа – кандидатстване, събеседване, консултации, одобряване. До няколко месеца очакваме да заработи.
Да погледнем към света. Като банкер и професионалист, как оценявате мярката на Запада да извади част от руския банков сектор от SWIFT – според едни анализатори, това е равносилно на ядрен удар, според други е само тактически отговор?
– Ударът е сериозен. Не мога да кажа, че е ядрен, но в никакъв случай не е конвенционален, тактически. Махането на определени банки от SWIFT, прекратяването на обслужване на кредитни карти на клиентите на тези банки беше сериозен удар, който доведе до фалита на най-голямата руска банка „Сбербанк“. Тези банки ще имат огромен проблем, а когато банките имат проблем, голяма част от икономиката има проблем. Кредитните линии прекъсват, парите спират и икономическите субекти не могат да работят.
Чух че в Кипър руски мултимилионери не могат дори да си напазаруват в хранителните вериги.
– Нищо чудно. Няма да жалим точно за тези мултимилионери, те ще си намерят вариантите за просъществуване. Но проблемът е по-голям, защото опира до икономическите субекти. Когато големите фирми спрат работа, тогава наистина става страшно.
Разговора води: Емил Янев
