Петролните котировки напредват към 120 щ. долара за барел; еврото се търгува в близост до най-ниските си стойности към щатския долар за последните 22 месеца, а японската йена продължава да поевтинява; руските компании са извадени от всичките световни борсови индекси, а кредитната оценка на страната е понижена до високо рискова (junk) от трите най-големи рейтингови агенции; шефът на Федералния резерв обещава повишение на лихвите с 0.25% през март, което зарадва фондовите борси и почти заличи загубите на световните борсови индекси, а доходността на държавния дълг отново тръгна нагоре.
Така могат да се обобщят последните пазарни новини в ненормалните условия на военни действия, санкции и световна изолация на Русия.
Суровият петрол сорт "Брент" с доставка през май приключи борсовата си търговия на 2 март с котировка 117.20 щ. долара и през последната седмица е добавил около 20% към пазарната си оценка, а почти всичките останали суровини – от алуминия до въглищата и природния газ, са "нажежени до червено" в хода на затягането на западните санкции срещу Кремъл.
Обяснението на експертите е, че Русия осигурява около 30% от вноса на петрол и природен газ за Европа и близо 11% от световното производство на черно злато. Което провокира страховете на инвеститорите от стагфлационен шок.
Надпреварата за суровини повиши индексите на "ресурсните държави", най-вече на Австралия и Индонезия, японският NIKKEI 225 успя да постигне скромен ръст, а фючърсните контракти на европейския EUROSTOXX 50 поевтиняха.
Анализатори на "Джей Пи Моргън Чейз" предупредиха клиентите си да изключат еврозоната от инвестиционните си намерения и да не купуват нито евро нито акции на компании от блока заради зависимостта му от по-нататъшна ескалация на напрежението.
Банкерите са повишили с 10-20 процента прогнозите си за цените на суровините заради разрастващата се геополитическа криза. Единствената по-благоприятна новина за тях е по-скромната амбиция на Федералния резерв по отношение на затягането на паричната политика.
Шефът на щатската централна банка Джеръм Пауъл обяви на 2 март, че паричните стратези вероятно ще повишат основната лихва на страната с 25 базови пункта през този месец, защото войната в Украйна е внесла "висока несигурност" в икономическата перспектива. Което принуди паричните пазари да изключат от цените на инструментите всякаква възможност за увеличение с 0.5 процента. Пауъл обаче предупреди, че Федералният резерв може да бъде тласнат към по-агресивни лихвени повишения, ако инфлацията продължи да расте. Което охлади капиталовия приток към сигурния пристан на американските дългови книжа и доходността на десетгодишните щатски облигации се върна на 1.85% след като ден по-рано слезе до 1.73 процента.
Европейските облигации също загубиха част от спечеленото след като последните инфлационни данни за еврозоната показаха рекорден ръст на февруарските потребителски цени до 5.8% годишно. Еврото се стабилизира в близост до 1.11 щ. долара след спада си до 1.1056 долара.
Инфлацията е в дневния ред и на Канада, която повиши на 2 март основната си лихва с 0.25% – до 0.5 процента. Това решение в съчетание с високите цени на черното злато, качи канадския долар до 1.2625 за един щ. долар, което е най-високата му котировка за последните пет седмици.
Валутните дилъри странят от руската рубла, въпреки че има инцидентни сделки, които я оценяват на грубо 100 рубли за един щ. долар.
Суровият петрол сорт "Брент" с достовка праз май се разменяше срещу малко над 118 долара за барел в сутрешната търговия на 3 март, а американският WTI с доставка през април – срещу 115.45 долара за барел.
