Китайското правителство подготвя повече стимули, за да изпълни агресивния си целеви икономически растеж и призовава за доверие в условията на растящите ограничения в страната и на глобалната нестабилност, произтичаща от руската инвазия в Украйна. Пекин залага 5.5% ръст на стопанството през тази година – най-малкият за последните повече от три десетилетия, но все пак доста над прогнозите на МВФ за подем от 4.8 процента.
Премиерът на Китай – Ли Къцян – обеща при откриването на годишната сесия на Националния народен конгрес (де факто Китайският парламент) на 5 март "да ускори прилагането" на парична политика и да стабилизира жилищните цени.
Спадът на огромния имотен пазар на азиатския колос и периодично появяващите се вълни от коронавируса бяха сериозна спирачка за второто по големина световно стопанство – ключов източник на глобалното потребление. Растежът на страната се забави до 4% през последното тримесечие на 2021-а преди да избухне геополитическия конфлик между Русия и Украйна, който извади от релси финансовите пазари и повиши рязко цените на суровините.
Засилването на растежа е особено важно за Китайската комунистическа партия и за президента Си Дзинпин, който вероятно ще направи безпрецедентен опит да остане на лидерската си позиция за трети пореден петгодишен мандат на 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Китай през есента. Официалните представители на правителството изтъкват икономическата стабилност като основен приоритет и настояват за по-решително потребление на местните управи.
Ли информира делегатите на конгреса, че фискалните разходи ще скочат с 8.4% през 2022-а, а бюджетът за отбрана – със 7.1 процента. Обясненията за паричната политика пък навеждат на мисълта, че Народната банка ще ореже лихвените проценти на няколко порции, коментират банкери, като първото – от 10 базови пункта на едногодишната кредитна лихва, се очаква през второто тримесечие. Основната цел на този подход е да бъде спрян спада в сектора на недвижими имоти. Предвид новия външен риск, който идва от военния конфликт в Европа и застрашава основно енергийно-хранителната сигурност, във всички случаи ще са необходими и други мерки за решаване на продоволствените проблеми.
Монетарните стимули на Китай са в рязък контраст с американските и с други развити държави, които вече повишават лихвите или се подготвят да ги увеличат, за да ограничат инфлационния натиск. Пекин запазва непроменено – около 3% – целевото инфлационно равнище за тази година, въпреки че последните данни за потребителските цени са доста по-скромни.
По оценка на икономисти, в сравнение с предишните фази на коригиране на макроикономическата политика, способността на Китай да отговори на външни шокове е нараснала значително.
Ли повтори ангажимента на Пекин за стриктен контрол върху общите дългови равнища на стопанството и обяви, че местните управи ще разполагат с облигации за общо 3.65 трлн. юана (колкото и през 2021-а) за финансиране на специфични проекти. (Бел. ред. – при обменен курс 1 щ. долар = 3.20 юана, дългът ще е в размер на 577.5 млрд. долара). Правителството ще създаде и фонд за гарантиране на финансовата стабилност и за предотвратяване на системни рискове.
Пекин не е залагал целево увеличение на БВП под 6% годишно от 1991-а. За 2020-а нямаше планирано ниво заради пандемията, която забави растежа до 2.2%, а през 2021-а той достигна 8.1 процента. Въпреки това целевият ръст от 5.5% е трудно постижим и изисква по-голяма проактивна политическа подкрепа, коментират икономисти. Според тях най-важни ще са инвестициите в инфраструктура – надежден двигател за стабилизиране на тазгодишния подем.
