Надзорът на Централната банка внимателно следи обема на кредитите и лихвените нива. Мерките, които превантивно взема, при наличие на тревожни тенденции, са категорични и се обявяват публично. Една „сенчеста” страна на банковото дело обаче остава без контрол – банковите такси. А техният дял при формиране на приходите на банките непрекъснато расте.
Лихвите по кредитите имат договорна основа – двете страни: банка и длъжник подписват взаимноизгоден договор. Той не може бъде променян своеволно от нито една от двете страни.
При таксите обаче споразумение няма!
Банката едностранно може да променя – като правило почти винаги нагоре, таксите, които реши, без да уведомява за това клиента.
„Вчера с изненада установих, че таксата ми за банков превод вече е 8 лв., а беше пет. Значи, с елементарното плащане на осигуровките ми (аз съм самоосигуряващ се), държавата ми взема 190 лв., а банката – 24 лева. Умножете „банковите” пари по 12 и ще получите 288 лв. на година – повече от осигуровките ми за един месец. Сякаш някой ги носи на крака тези преводи!”. Това пише наш читател, възмутен от пълзящото поскъпване на банковите такси.
Вярно, БНБ задължи преди година кредитните институции да обявяват на интернет сайтовете си предстоящите промени в таксите си поне месец преди да влязат в сила. Но едва ли има българин, който внимателно следи редовно какво пише на сайта на обслужващата го банка. Което пък значи, че неприятните новини си остават винаги изненада.
БНБ трябва да направи нещо.
„Зоркото око на Банков надзор не може да пропуска тази „техническа подробност” – банковите такси”. Това каза специално за „БАНКЕРЪ” проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН. „БНБ да си встъпи във функциите на регулатор и да следи таксите”, препоръчва той.
Минасян добави, че приходите от лихви са относително устойчиви за последните 4-5 години (средногодишно по над 2.7 млрд. лв. с малка вариация), докато приходите от такси и комисионни са обект на съзнателно манипулиране. Промяната на съотношението между двете основни позитивни съставки на НООП, показва нарастване на дела на таксите с 13 процентни пункта за седем години – от около 32% в началото на 2015 г. до 45% в края на 2021 година.
Неджентълменското поведение на кредитните институции личи от факта, че през 2020 г. (при старта на пандемията) делът на приходите от такси и комисионни се задържа на около 40%, докато в следващата година неудържимо нараства.
Двойно по-високи са банковите такси при операции, извършвани в клон от тези при онлайн банкиране, показа проучване на „БАНКЕРЪ”. Вследствие на това в момента има случаи, в които при превод на малки суми цената за операцията е по-висока от стойността на парите, които се прехвърлят от сметка в друга.
Банките обясняват увеличението на тарифите
при работа на място и с хартия с намаляването на посещенията в офисите им, заради коронавируса. Това пък породило нагласата да свият клоновата си мрежа, поддържането на която струва скъпо. Изтъкваната от тях причина е, че заради ниските лихви приходите им се топят, а заради пандемията и паричните потоци към финансовите институции са силно редуцирани. Вследствие на това в момента банките печелят единствено от таксите, които налагат за финансови операции.
Аналитици обясняват поскъпването с поредния тласък на дигитализацията и удобната конюнктура това да стане точно по време на карантината.
"Нормално е в една пазарна икономика всеки икономически агент да се стреми да увеличава своята собствена печалба. Не е допустимо обаче този стремеж да се реализира по размити правила, при спестяване на определена информация в ущърб на клиента и при поставянето му пред свършен факт. В случая конкурентното начало при търговското банкиране у нас възбужда съмнения, тъй като нерегламентираният прираст на таксите и комисионните на банките се извършва масово, казва професорът.
На въпрос на „БАНКЕРЪ”
можем ли в сферата на таксите да подозираме,
че групи от банки участват в картелни споразумения, проф. Гарабед Минасян отговори положително.
Трудно може да се проследи движението на таксите в отделните банки. Това е така, защото промените се правят с решения на управителните им органи, а в правилата за вътрешния ред на всички банки е записано, че те могат да променят таксите и комисионните едностранно. Ще рече – нямат задължение да информират клиентите си за това. Така че за нивата на таксите може да се направи само една моментна снимка. Ако се направи една таблица с три графи – „Такса откриване на сметка”, „Такса месечно обслужване” и „Такса закриване на сметка”, чрез която да се проследят отделните услуги във всяка банка, ще се видят и интересни, и объркващи числа. Абсолютен рекорд по скъпотия държи банка, която предлага оферта с 5 лв. за откриване на сметка, 3.50 лв. за месечна поддръжка и 10 лв. такса при закриване на сметката.
Други банки "пощипват" пари от клиентите си по доста по-рафиниран и по-незабележим начин. Показателна за това е оферта на кредитна институция, според която откриването и закриването на сметката са безплатни, но месечното обслужване е 10 лева!
Съществуват и оферти, според които откриването на сметка и месечното обслужване струват по около 2 лв, но закриването на сметка е 10 лева.
Само в две банки клиентите могат напълно безплатно да си отворят сметка, да я поддържат и да я закрият, когато пожелаят.
От другата страна на "сметалото"
са таксите за годишно обслужване на дебитни карти. В някои кредитни институции такава "екстра" няма, при други е средно 10-12 лв. а в една банка рекордьор искат цели 40 лева за целта.
Банките имат едно тайно и едно явно обяснение за възходящия тренд на таксите си.
Тайното обяснение е свързано с това, че след като не могат да печелят от лихви, се налага да печелят от такси и комисионни.
А явното е, че по този начин те „гонят” клиентите от офисите си. И ги "пъхат" в компютрите си. Да, за включените в електронното банкиране продукти, където таксите са приемливи. Докато присъственото обслужване в офисите не е желателно – то носи загуби и за банките, и за клиентите. Така че те биват насочвани натам – към модерното интернет банкиране чрез компютър и телефон.
Пет лева за платежно на хартия до друга банка е популярна цена. Електронното платежно най-често е около 80 стотинки.
Шесткратната евтиния не е за подценяване.
