Три десетилетия след приемането на най-важния реституционен нормативен акт – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), кабинетът пусна за обществено обсъждане проект за промяната му, с който да бъде фиксиран краят на поземлената реституция.
Предлага се двугодишен срок, в който собствениците/наследниците да подават искания до общинските служби по земеделие за установяване на границите на земеделските имоти, за които правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие или със съдебен акт.
Имотите ще се разполагат върху земи, предоставени от общинския и държавния поземлени фондове, като за собствениците или наследниците, които не са подали искане за установяване на границите, това ще става служебно.
Един от най-срамните провали на правовата държава е системно порицаван от европейските институции, като България е единствената държава членка от бившия източен блок, страдаща от подобен синдром на институционално беззаконие. Както сме писали нееднократно в "БАНКЕРЪ", отказът за приключване на земеделската реституция е правно незащитим, но лесно обясним… с мераците за повторен грабеж на нивите, одържавени принудително в зората на социализма.
"Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие на 25 януари 2021 г. Резолюция № 2358 (2021), в която изразява сериозното си безпокойство от броя осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, чието изпълнение не е приключило и се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в продължение на повече от 5 години след постановяването им.
Република България е цитирана като една от държавите членки на Съвета на Европа
с най-висок брой неизпълнени решения.
С цел преодоляване на натрупаните проблеми, през март 2021 г. със заповед на министъра на правосъдието е създадена междуведомствена работна група за изготвяне на Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на ЕСПЧ срещу Република България, с участието на отговорните за изпълнението на мерките институции. Тя съдържа детайлен списък на установените от ЕСПЧ нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) по различните осъдителни решения, отбелязва необходимите мерки за тяхното преодоляване, посочва отговорните за тях институции в рамките на изпълнителната власт и обвързва изготвянето на законодателни или други предложения в тази връзка с конкретни срокове", се казва в мотивите към проекта.
В Пътната карта, приетата преди повече от половин година с решение на Министерския съвет, са включени и необходими мерки за изпълнението на осъдителните решения на Съда, свързани с прилагането на законодателството в областта на реституцията на земеделски земи.
Става въпрос както за отделни производства („Василева и Дойчева срещу България“, „Мутишев срещу България“), така и за цели групи еднотипни дела, по които са постановени осъдителни решения („Любомир Попов срещу България“, „Сивова и Колева срещу България“) с категоричен извод за прекомерно, неоснователно, недопустимо и направо необяснимо забавяне на реституционните процедури .
Съдът в Страсбург е дал
конкретни препоръки на България,
като въвеждането във вътрешното право на срокове за изпълнение на административните и съдебните решения за възстановено право на собственост е поставено на първо място. Напредъкът по изпълнението на осъдителните решения е предмет на разглеждане на срещата на Комитета на министрите този месец.
Умишленото бездействие на държавата беше неутрализирано донякъде с временна забрана за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд.
В края на 2020 г. омбудсманът Диана Ковачева
изпрати остро писмо до тогавашния земеделски министър Десислава Танева
във връзка с изтичащия 5-годишен мораториум в тази насока.
"След поставянето на краен срок за приключване на поземлената реституция на реално възстановимите имоти през 2007 г. не се допуска признаването на нови реституционни права и така остатъчният поземлен фонд е „затворен“ в полза на общините.
Противоречивото развитие на режима за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд и посочените примери от практиката по прилагането му са доказателство, че политиката да се разширяват правата на общините за разпореждане със земите преди да е приключила поземлената реституция,
сериозно компрометира гаранционната функция
на остатъчния поземлен фонд и поставя под въпрос довършването на възстановителните и обезщетителните процедури със земя по реда на ЗСПЗЗ в полза на правоимащите собственици.
Неоспорим факт е, че след 30-годишното прилагане на закона, поземлената реституция все още не е приключила, а неглижирането на проблема означава лишаването от достъп до земя и дълготрайно поддържане на големи групи граждани в състояние на „номинални“ собственици" , написа омбудсманът с искане забраната за разпореждане да бъде продължена.
Целта на организираното институционално присвояване в заключителния етап на земеделската реституция е постигане на максимална вреда за правоимащите собственици.
Иначе казано – наследниците да бъдат обезщетени с възможно най-малко земя от общинския и държавния поземлени фондове, и възможно повече компенсационни бонове без реална пазарна стойност.
И, докато българските съдилища започнаха да съобразяват практиката си с тази на Съда в Страсбург,
държавата и общините продължиха да крадат имоти,
полагащи се на правоимащите.
Особено показателно за изначалните и трайни намерения на поземлената администрация за неизпълнение на обезщетителната процедура е укриването и манипулирането на т. нар. редукционен коефициент, въз основа на който се определя съотношението на обезщетението със земя и бонове.
След като поземлената администрация поддържаше умишлено в продължение на повече от десетилетие като „неокончателен“ редукционен коефициент 0.31, а после започна да твърди пред съда че стойността му е 0.25, в първите решения за окончателното му определяне той се срина до мизерните 0.14 пункта.
И не е трудно да сметнем за какво "присвояване" на имоти става въпрос при наличието на 11 000 дка. свободна и близо 48 000 дка заявена за обезщетение земя само в и около София. Защото точно отказът на поземлената администрация да определи окончателно редукционния коефициент беше ключовата спънка за приключване на обезщетителната процедура. Резултатът е потресен – повече от половината налична свободна земя всъщност… я няма! И никакви височайши оправдания не могат да я възстановят на истинските й собственици.
