Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проектозакона за покритите облигации. През февруари документът беше гласуван на първо четене в Народното събрание. Сега се очаква и окончателното му гласуване в зала.
Това е един нов закон, който ще регулира един изцяло нов пазар у нас.
Разработването му се налага, от една страна, заради липсата на функиониращ пазар на покрити облигации у нас и малкият опит в емитирането и инвеститрането в такива книжа сред местните пазарни играчи. От друга страна, така се дава възможност за развитие на параз за покрити облигации в съответствие с добрите международни практики.
Със законопроекта в националното законодателство се въвеждат изискванията на европейска директива относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях. С него в българското законодателство се създава национална правна рамка за този тип активи, която е адекватна на развитието на съвременните пазари.
В България от 2000 г. действа Законът за ипотечните облигации*,
който урежда емитирането на един от най-типичните видове покрити облигации – тези, емитирани на основата на банков портфейл от ипотечни кредити. У нас обаче то не намери широко приложение.
След приемането на Закона за ипотечните облигации са издадени само 29 емисии на ипотечни облигации на обща стойност 270 млн. евро, като последната е емитирана през 2015 г. и е погасена през 2019-а.
Причините за това състояние на пазара на ипотечни облигации са преди всичко свързани с факта, че българският банков сектор е силно ликвиден. Участниците на пазара имат достъп до други източници на финансиране, които може да са по-евтини, по-лесни за структуриране и/или по-достъпни към момента в сравнени с емитирането на покрити облигации, се посочва в доклада на комисията по бюджет и финанси.
В тази връзка Европейската комисия отбелязва в заключителния си доклад преди приемането на директивата, че България, наред с други държави членки, се нуждае от работещ закон за покрити облигации, който да помогне за развитието на пазара. От друга страна, за разлика от всички развити пазари за покрити облигации, в момента
в България няма определен специален надзор
по отношение на покритите /включително ипотечни/ облигации, като банките емитенти са обект на общ надзор от БНБ.
Въпреки че някои от елементите на евродирективата относно покритите облигации да присъстват в българското законодателство, то други са новост. Така че от тази гледна точка са необходими множество надграждания в сегашната правна рамка у нас, както и да бъдат въведени редица нови норми и положения. Това имено и налага приемането на изцяло нов Закон за покритите облигации.
В унисон с практиката на страните с развит пазар на покрити облигации,
за компетентен орган за надзор на покритите облигации у нас се определя Българската народна банка.
По време на обсъжданията Нина Стоянова – подуправител на БНБ, отбиляза, че е имало дискусии по темата къде да е надзорният орган и как да са разпределени правомощията. В крайна сметка, предвид това, че покритите облигации се издават само от банки и има много изисквания в тази връзка, то БНБ трябва да осъществява публичния надзор по отношение на разрешението за програми и облигации покрити облигации. В случаите, когато покритите облигации се предлагат на регулиран пазар, ще важат общите правила на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Надзорът пък за спазване на правилата относно защитата на инвеститорите ще продължи да се осъществява от Комисията за финансов надзор.
В мотивите към проектозакона е посочено, че се
очакват известни разходи за банките емитенти във връзка с публичния надзор.
На този етап е трудно да се калкулират, тъй като няма емпирични данни, на които да се стъпи. Трудно е, разбира се, да се посочат и ясни очаквания относно обема на потенциални бъдещи емисии. Счита се, че във всеки пазар, който е създал такава уредба за емитиране на покрити облигации, влиянието е положително за финансовото състоание на банките и за развитието на ипотечните пазари. В тази връзка очакванията са, че приемането на закон за покритите облигации би стимулирал емитирането на такива ценни книжа у нас.
*Ипотечните облигации станаха особено актуални с приемането на Закона за ипотечните облигации през 2000 гforkd. Законът е специален по отношение на ЗППЦК и урежда гаранциите за ипотечните облигации с цел защитаване в максимална степен интересите на облигационерите. Особеното на ипотечните облигации е качеството на техния емитент. Те могат да се емитират само от търговски банки на основата на кредитния им портфейл, като са ограничени от размера на ипотеките които служат за обезпечение. Не може да се емитират ипотечни облигации, които са обезпечени с ипотеки върху кораби, самолети или незастроени имоти. Ипотекираните имоти задължително са застраховани срещу погиване или повреждане.
