Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на глоба да е възможно и при обида и клевета срещу властта, а не само срещу гражданите, като размерите на наказанията бъдат намалени. Това предвижда предложен от правосъдното министерство проект за промени в Наказателния кодекс (НК), с които кабинетът реагира на множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в тази насока.
За обида наказанието сега е от 1000 до 3000 лв., а за клевета – от 3000 лв. до 7000 лв., като и в двата случая може да бъде добавено обществено порицание. С проекта се предлага долните граници на тези санкции да отпаднат, а при квалифицираните състави, сред които са и хипотезите на тези деяния срещу длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, да бъдат намалени до 500 лева. Най-съществено е обаче премахването на въведената преди 5 години забрана за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на глоба, когато е обиден или наклеветен орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Това изключение беше добавено при управлението на ГЕРБ към случаите, в които с престъплението е причинена тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления. Така се оказа, че с нецензурна квалификация или твърдение за корупция срещу депутат, министър или висш чивновник увреждането е като да си го претрепал. Възможността
управленец да бъде освободен от наказателна отговорност
за обида и клевета срещу гражданин извън властта остана обаче непокътната.
"С предложения законопроект се целят изменения, свързани с редица постановени от ЕСПЧ“ осъдителни решения срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа. Анализът на постановените срещу България осъдителни решения показва, че по отношение на институтите на обидата и клеветата действащото българско законодателство не е съобразено с изискванията на Конвенцията и практиката на ЕСПЧ. Националните съдилища са критикувани, тъй като не са отчели факта, че пострадалите са държавни служители и като такива границите на приемлива критика спрямо тях са по-широки. По аргумент на по-силното основание органите на власт, както и длъжностните лица, са обществени и политически фигури, които следва да могат да бъдат подложени на приемлива критика в по-широки граници, отколкото частните лица. Поради тази причина, с оглед на практиката на ЕСПЧ изглежда неприемливо за обида или клевета, насочени срещу органи на власт, да се носи винаги наказателна отговорност без възможност за нейната замяна с административно наказание", е посочено в мотивите към проекта.
Премахването на долната граница на предвидените глоби е обосновано с икономическата ситуация в България, ниската обществената опасност на престъплението свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури. Прецизиран е обаче квалифицираният състав за разпространение на обида и клевета чрез медиите, като понятието "печатно средство" е заменено със "Средство за масово осведомяване". Така ще бъде ангажирана по-лесно
отговорността за разпространение на обиди и клевети
чрез радио- и телевизионни програми, интернет сайтове, блогове, социални мрежи.
Макар и в правилната посока, предложените промени са далеч от международната тенденция за декриминализиране на обидата и клеветата. За това призова още през 2007 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, но редица държави-членки продължават да уреждат тези деяния като престъпления, включително с възможност за налагане на наказание лишаване от свобода. България е всъщност в златната среда – сред страните, които изключват от наказателните си закони тази възможност, но формално не са се отказали от поставянето на обидата и клеветата сред деянията в Наказателния кодекс. Същевременно те са уредени като престъпления от частен характер, които се преследват
не от прокуратурата, а по тъжба на пострадалия,
с което е призната относително ниската им степен на обществена опасност.
Междувременно Европа работи все по-настойчиво за регламентиране на защитата срещу т. нар. съдебни дела от типа SLAPP (стратегически съдебни дела срещу публично участие, а буквално "шамар"), които имат за цел да сплашват и тормозят медиите, ограничавайки свободата на изразяванe. В началото на годината международната журналистическа "Репортери без граници" призова правителството да насърчи приемането на силно национално и европейско законодателство срещу SLAPP-делата. С обичайния аргумент за мястото на България в Световния индекс за свобода на печата, в който страната стигна до 112-а позиция, най-ниската позиция от която и да е членка на Европейския съюз.
Чисто практически проблемът се заключава обаче не толкова в размерите на най-често налаганите наказания, колкото в ексцесите на съдебен произвол по дела с "обидени" и "наклеветени" персони с властови ресурс. Както официален, така и задкулисен, а често и откровено по шуробаджанашка линия. Независимо дали пострадалите завеждат делата по наказателноправен или гражданскоправен ред, налаганите наказания и обезщетения често са "според човека" независимо от фактите и доказателствата. В резултат се стига до фрапиращи и абсурдни разминавания в санкциите, като на властимащите традиционно се присъждат многократно по-високи обезщетения от трохите за редовите граждани.
