За 10 години – от 2010-а до 2020-а от България са изтекли близо 39 млрд. евро, а нетният приток на чуждестранен капитал е не повече от 16 млрд. евро. Това показват данни на БНБ под заглавие „Презгранично движение на капитали (нето”).
Изобилието от пари в страната, почти пълната инвестиционна пасивност на населението (с изключение на покупката на имоти) и лихвената непривлекателност на банките са
трите кита, върху които капиталите отплуват от България.
Изборът на депозиторите пък опира до два обществено неблагоприятни варианта: първо, отказ от банкови услуги и поддържане на големи суми пари в домашни условия и второ, изнасяне на финансови авоари зад граница, където банковата сигурност се оценява по-високо при по-изгодна доходност и бонуси.
И докато в края на 2015 г. банкнотите и монетите в обръщение у нас са били 12.7 млрд. лв., то в края на 2021 г. те вече са 24.7 млрд. лв., т.е. бележат ежегоден прираст от 11.7%, докато в същото време номиналният БВП расте средногодишно с 6.4 процента.
„Натрупват се свободни парични запаси в населението, които остават извън контрол от страна на БНБ и представляват своеобразна ликвидна заплаха за икономиката (ликвидна бомба), а и се създават предпоставки за криминални деяния”. Това коментира проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН.
От платежния баланс на страната (аналитично представен) може да се оцени, че за периода 2016-2021 г. са изнесени нетно капитали във вид на валута и депозити в размер на близо 5 млрд. евро, обясни той.
Според него не е правдоподобно да се мисли, че интензивният прираст на парите в обръщение, както и изтичането на местни капитали в чужбина, се дължи изцяло на непривлекателна банкова политика. Сигурно е обаче, че спецификата на банковата дейност съдейства за наблюдаваните неблагоприятни факти.
Защо при финансовата стабилност и широко рекламираното устойчивото икономически развитие при управлението на ГЕРБ капиталите не ги „свърта” у нас?
Няма никаква фактология къде и защо бягат парите.
Проф. Минасян се опита да обясни специално за „БАНКЕРЪ” какви може да са причините. На първо място той изтъкна, че няма доходност от депозитите и сигурността е по-ниска. „Има обаче и пари, които не искат да стоят в България поради съмнителния си произход”, обръща внимание професорът. На подобни изнесени пари лесно им се губи края. Сто хиляди евро в германска банка, след това в Американска, после – в австралийска…, върви ги търси, казва ученият.
Миналата 2021 година
бележи абсолютен рекорд в изтичането на пари от България.
През нея от страната са изнесени около 7 млрд. евро, докато през предишните години от нея са бягали не повече от 4-5 млрд. лв. Това се случва при около 10 млрд. вътрешни инвестиции и 1.5 млрд. лв. чужди инвестиции за годината. Непропорционалността е ясна. Дали пък някои не се усети, че процеса на смяна на властта ще е по-скорошен от очаквания и побърза да скрие „припечеленото”?
Дали пък огромните антиковид пари не потънаха в партийно-кръгови джобове, за което ще бъдем известени след време?
Колкото до липсата на добра икономическа среда за инвестиции в България приносът на банките е тъжен факт.
„Търговските банки у нас се въздържат от кредитна активност. Показателно е, че през 2019 г. делът на кредитите в активите на ТБ е 66%, докато през 2021 г. същия дял спада на 58%”, казва Минасян.
Банките не могат да поемат изцяло отговорността за кредитната активност,
но са съпричастни към нея, казва той. Дейността им оказва пряко и косвено влияние върху инвестиционната и икономическа активност в страната, както и върху финансовата стабилност. Натрупването на напрежение става постепенно, нерядко незабележимо, до достигането на определен критичен праг. Толкова по-отговорна е регулативната функция на Централната банка, която трябва да оценява натрупването на напрежение, да предвижда евентуалните последствия и да предприема превантивно необходимите мерки.
„Основна отговорност носи и макроикономическото управление. Отсъствието на стимулиращ икономически и инвестиционен климат в страната изкривява естествените съотношения и взаимодействия и създава предпоставки за натрупване на социално-икономическо напрежение”, казва Минасян.
Ще има ли промяна?
Преди месец БНБ официално обяви спад на чуждестранните инвестиции у нас от 54% на годишна база.
През 2021 г. у нас са влезли едва на едва 1.035 млрд. евро, което е 1.5% от БВП. За сравнение – през 2020 г. те са били 2.272 млрд. евро, така че "едни" 1.3 млрд. евро просто са заобиколили България и са си намерили друг "пристан".
Освен бягането на дълги разстояния за българските пари, които никак не са малко, твърде чувствително е и оттеглянето на чуждестранните инвеститори, които продават бизнеса си на български фирми и изнасят капиталите си. А привлеченият дялов капитал през кризисната 2020 г. е бил значително повече, отколкото през миналата година, когато той е едва 351.6 млн. евро.
Така мантрата, че от 12 години България предоставя прекрасни условия за инвестиции, трябва да секне. Ако съдим по заявеното до този момент, министър Лорер и екипът му са амбицирани да върнат чуждестранните инвеститори чрез създаване на сигурна среда за бизнес – с ясни правила и с възможност за подкрепа на стартиращи компании чрез обединяване на всички държавни финансови инструменти.
Първата крачка, според министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер, вече е направена: изчистен е начинът, по който различните ведомства ще си сътрудничат в подкрепа на инвеститорите. Примерно – Българска агенция за инвестиции намира потенциален инвеститор, който иска да се установи в някоя от индустриалните ни зони, а Националната компания "Индустриални зони" помага при изготвянето на "индивидуалния" пакет с документи.
Сега се работи за обединяване на финансовите инструментите в подкрепа на бизнеса.
В тази посока са насочени усилията, "както на Националния иновационен фонд, който помага на учените да направят технологичен трансфер на тяхната разработка в някакъв начинаещ бизнес, така и на Фондът на фондовете, който предлага финансиране на стартъпи от различно ниво на растеж. В процеса участва и Българската банка за развитие, която вече предлага заеми на по-зрели бизнеси. Събираме тези инструменти на едно място и рационализираме дейността им, така че да има много ясна верига кой и кога може да се финансира и от кой инструмент на държавата", пояснява още Лорер.
