Цената на войната и на мира в Украйна скача с всеки изминал ден и тя ще бъде платена не само от санкционираната Русия, но и от целия свят. Тя се измерва с човешки жертви, над 3.5 млн. бежанци, високи цени на суровините, енергийна несигурност и сътресения на световните пазари. Международните институции все още анализират последствията от потенциалния икономически удар, но резултатите вече са налице дори на битово ниво – хората в по-слабите европейски икономики се бият по опашките не само за бензин и олио.
През последната седмица се видя слаба светлина в тунела. Украинският президентът Володимир Зеленски обяви, че преговорите между Киев и Москва все пак вървят напред и "има надежда за споразумение". Той посочи, че ако Владимир Путин се съгласи да се срещнат лично, е готов да обсъдят всички възможности, включително и териториалното бъдеще на Крим и Донбас.
Поне засега, от другите две страни на конфликта признаци за сближаване на позициите няма. Вашингтон и Брюксел разработват нов пакет от санкции срещу Кремъл, а
Москва продължава да демонстрира неотстъпчивост.
Все повече международни организации предупреждават, че войната заплашва възстановяването на световната икономика от пандемията. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), конфликтът може да "свие" глобалния растеж с 1 процент. А Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растеж от 4.4% за 2022 г. и през април ще представи нови данни. Въпреки всичко обаче водещи финансови институции успокояват, че до глобална рецесия едва ли ще се стигне.
"Цялата глобална икономика ще усети последиците от кризата чрез по-бавен растеж, смущения в търговията и по-висока инфлация, което ще навреди особено на най-бедните и най-уязвимите“, предупредиха в съвместно изявление МВФ, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Анализаторите се опасяват, че с нарастването на инфлацията икономиките могат да се сблъскат с период на стагфлация –
токсична комбинация от растящи цени и слаб растеж.
През последните три седмици Световната банка е предоставила над 920 млн. долара на Украйна и пое ангажимент за отпускането на още 3 млрд. долара. Целта е държавата да продължи да функционира, т.е. да има пари за пенсии, заплати на учители и здравни работници, както и за посрещане на основните нужди на населението.
Цената на войната определено включва и бъдещи огромни разходи за отбрана, а също така и организация и усилия, каквито досега ЕС не бързаше да предприема. Руската инвазия в Украйна принуди държавите членки да реагират по спешност и да приемат военната стратегия на ЕС, известна като Стратегически компас. След две години подготовка и спорове – главно за пари, на 21 март министрите на външните работи и на отбраната най-после подписаха "пътната карта" за засилване на
сигурността и отбраните способности до 2030 година.
Първият проект беше представен на външните министри на ЕС в средата на ноември. Нахлуването на Русия в Украйна обаче принуди еврочиновниците да пренапишат документа.
В новата версия заплахата за сигурността от агресията на Москва е червена нишка. Предвижда се създаване на военен корпус от 5000 души, който ще извършва спасителни и евакуационни операции. Звеното ще бъде формирано чрез преобразяване на настоящите бойни групи на ЕС, които съществуват от 2007 г., но никога не са били използвани.
Германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт обяви, че Берлин е съгласен новият корпус от 5000 войници да бъде съставен от германци, но… само през първата 2025 година.
Белгийският премиер Александър де Кро пък коментира, че създаването на собствена европейска армия вече е съвсем сигурно, но това няма да се случи веднага. "В Европа не правим достатъчно. Става дума за бюджета за отбрана, но и за факта, че не сме достатъчно интегрирани”, заяви той.
Накрая върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел "взе думата" и обяви, че ЕС няма да създава собствена армия, защото новото звено ще действа в допълнение към НАТО.
Задължително запълване на газохранилищата
Европейската комисия внесе предложение на 23 март, което задължава страните от блока да напълнят своите газови хранилища до 90% преди следващия зимен сезон и да въведат нова схема за сертифициране, за да предотвратят манипулирането на съхранението на газ от чуждестранни оператори.
Проектодокумент на Комисията показва, че хранилищата осигуряват 25-30% от консумирания през зимата газ. Проблемът е, че тази зима запасите бяха с около 10% по-ниски от обичайното, което засили шока от движенията на пазара. Затова се предвижда запълването на съоръженията за съхранение да започне още през април и да достигне 90% до ноември.
Колкото до разходите на държавите членки и подкрепата, която те ще получат от Брюксел, размерите им ще се уточняват по-късно. При сегашното състояние на пазара обаче запасяването никак няма да е евтино. А някои анализатори са на мнение, че то може да се окаже и невъзможно, тъй като
търсенето ще е огромно, а доставките – ограничени.
Строителството на нови терминали за втечнен газ е една от най-рационалните идеи, но тя по никакъв начин не е в състояние да закърпи нещата от днес за утре. Просто, защото става дума за процедури и процеси, които отнемат години.
Друга идея, която лидерите на ЕС обсъждат непрекъснато е постигане на споразумение за съвместно закупуване на природен газ и водород преди следващия отоплителен сезон.
Тези мерки обаче трябва да бъдат съгласувани възможно най-скоро, защото Европейската комисия вече представи план за пълно спиране на доставките на въглища, нефт и газ от Русия до 2030 година. Според него, държавите от ЕС трябва да намалят зависимостта си от руските газови доставки с 67% до края на тази година.
Никой не трябва да си прави илюзии, че това ще се случи безболезнено. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) твърди, че само запълването на газовите хранилища на ЕС за календарната 2022 г. може да струва 65 млрд. евро – на база февруарските цени на синьото гориво, или
160 млрд. евро – на база рекордните цени през март.
В същото време генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че конфликтът в Украйна може да причини "ураган от глад и срив на глобалната продоволствена система“.
Причината е ясна – Русия и Украйна са житниците за света, като заедно представляват 30% от световния износ на пшеница. Освен това Украйна е на първо място в света по производство на слънчогледовото масло и на четвърто по производство на царевица и ще бъде трудно да се намери заместител за вноса.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие пък е изчислила, че броят на недохранените хора може да се увеличи с осем до 13 милиона души през тази и следващата година.
Цената на войната ще бъде платена от всички нас, затова положителна стъпка е, че Брюксел засега действа бързо и организирано, за да се погрижи за сигурността на блока. Защото за разлика от предишни кризисни ситуации, сега не може да разчитаме, че нещата ще се подредят от само себе си.
