Поредната инвестиционна "бомба" гръмна, ще има ли последващи взривове? Кабинетът в лицето на енергийния министър Александър Николов и в присъствието на премиeра Кирил Петков подписа меморандум за сътрудничество в енергетиката с компаниите "Джемкорп Кепитър Мениджмънт ЛТД" и "Ай Пи 3 Корпорейшън". Обявените очаквания от това партньорство за инвестиции на стойност около 1 млрд. долара се сблъскаха обаче с наличието на руска връзка, което едва ли е проява на наивност точно в тази международна ситуация.
"Документът регламентира сътрудничеството между страните относно планирането и изпълнението на проекти за производство на чиста енергия, алтернативни и стратегически доставки на газ, сигурност на енергоснабдяването, чиста енергия, развитие на ядрената енергетика. Осигуряването на алтернативни, стабилни и достъпни газови доставки за страната, повишаването на регионалната енергийна сигурност и защита на критичната енергийна инфраструктура, развитието на проекти за използване на нисковъглеродни технологии за подкрепа на прехода към зелена енергия, проучванията за изграждане на хибриден индустриален комплекс на територията на "Марица Изток“, както и развитието на устойчиви планове за използване и управление на ядреното гориво, са сред стратегическите области на партньорство, предвидени в Меморандума", съобщиха от Министерския съвет.
Съществен в случая е обаче подтекстът в коментара на енергийния министър Александър Николов, че "въпреки риска, свързан с военните действия в Украйна, чуждите инвеститори оценяват високо действията на правителството в подкрепа на бизнеса". Както и изразеното от представители им убеждение, че "българското правителство върви в правилната посока в борбата срещу корупцията и създаването на благоприятен инвестиционен климат".
Оттук нататък – по същество.
Съосновател и изпълнителен директор на базираната във Великобритания "Джемкорп" е Атанас Бостанджиев. Българинът се зае с инвестиционната компания през юли 2014 г., след като напусна поста изпълнителен директор на Фонд "ВТБ Кепитъл", притежаван от руската "Внешторгбанк" – третият по големина акционер в
умишлено фалираната месец по-рано "Корпоративна търговска банка".
Другият ключов съосновател на "Джемкорп" е руският бизнесмен Алберт Авдолян. Той е приближен на шефа на оръжейния гигант "Ростех" Сергей Чемезов, чиято близост с президента Владимир Путин се смята за неоспорима. През 2017 г. Авдолян и Бостаджиев попадат в докладите в докладите на американското финансово разузнаване FINCEN като „руски политически свързани лица“. Засечени са съмнителни доларови транзакции с подозрение за пране на пари, зад които според докладите стоят руската банка и притежавания от нея инвестиционен фонд. Отделно Чемезов е включен в санкционния списък на САЩ и Европейския съюз във връзка с присъединяването на Крим към Руската федерация през 2014 година.
Руската връзка в случая изглежда безспорна, но и балансирана с американско участие. В екипа на Бостанджиев е и българката Първолета Щерева, която е работила в "Блек Ривър Асет Мениджмънт" и "Голдмън Сакс". "Ай Пи 3" пък е основана от трима бивши американски генерали, един от които подписа меморандума с България редом с Бостанджиев.
За разлика от "Джемкорп", която е с изявен инвестиционен профил, този на "Ай Пи 3" е предимно консултантски. В сътрудничество с "Алайд Нюклиър" компанията адаптира доказани подходи за финансиране на обществени поръчки за мащабна, дългосрочна инфраструктура, с цел производство на безопасно чиста ядрена енергия.
В доклад на американски конгресмени от 2019 г., "Ай Пи 3" беше посочена като кандидат за придобиване на "Уестингхаус Електрик Груп", която е алтернативен на руския вариант за изграждане на нови ядрени мощности у нас.
Подписването на меморандума стана няколко седмици
след посещението на вицепремиера Асен Василев в САЩ,
където бе придружаван от директорите на АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".
По време визитата шефът на АЕЦ "Козлодуй" Наско Михов се срещна представители на "Уестингхаус", с които е била обсъдена старата идея за изграждане на техен реактор на площадката за Седми блок на ядрената ни централа.
Последва изказване на Асен Василев след руската инвазия в Украйна, че се обследва възможността за бързо изграждане на нов реактор там. Премиерът Кирил Петков пък обяви, че България подготвя оферта към Гърция за съвместно участие в строежа на новата ядрена мощност у нас. В добавка предмет на меморандума е и проектът за завод за батерии за складиране на енергия, представян като алтернатива на въглищните ТЕЦ-ве в Маришкия басейн.
Тук е и голямата въпросителна, на която все повече ще бъде търсен отговор.
От една страна сред целите на меморандума е изграждане на хибриден индустриален комплекс на територията на „Марица Изток“. От друга страна проектът беше включен ударно и в Плана за възстановяване и развитие, по който очакваме европейско финансиране в размер на 1.3 млрд. евро. Именно това, а не руската връзка сама по себе си, поражда неяснота какво ще вършат двете дружества по меморандума – ще инвестират или
просто ще усвояват и преразпределят като посредници
със съответната комисиона.
Извън руската връзка и свързаните с нея американски резерви "Джемкорп" имаше по-скоро позитивен образ у нас, придобит около намерението й да оздрави КТБ в консорциум с австрийския фонд ЕПИК и Оманския фонд.
Заявката беше отправена към БНБ именно при управлението на Бостанджиев, като след дълго отлагане представители на тримата инвеститори успяха да се срещнат с представители на централната банка. Оттам обаче обявиха след срещата, че консорциумът не е представил план за оздравяване на КТБ, като се усъмниха в наличието на средства за това.
Същевременно консорциумът поиска от БНБ
одитните доклади за активите на КТБ,
но те им бяха отказани с обещание за бъдещ контакт с квесторите и евентуален достъп до докладите при условия, определени от консорциума и одиторите.
До сериозен диалог така и не се стигна, а тогавашният гуверньор Иван Искров обяви в парламента че предложението за спасяване на КТБ щяло да струва на държавата повече, отколкото обявяването й в несъстоятелсност. Тогава Искров оцени като познат и надежден инвеститор в консорциума единствено Оманския фонд с добавката, че предложението на консорциума по начало не отговаряло на европейското и българското законодателство.
После пък беше наложена версията, че същинският проблем е искането на консорциума за държавно участие в спасяването на КТБ в разме на 2.3 млрд. лв., които да представляват половината от общия размер на спасителната инвестиция.
В крайна сметка остана впечатлението, че държавата изобщо не е допускала спасяване на КТБ, а реалният капацитет на "Джемкорп" остана непроверен.
