Още през 1997-1998 г. брюкселската бюрокрация усети, че от българските политици и магистрати по-раболепни и “по-платежоспособни” пациенти няма и няма да има, след което… се почна. Няма кой какво да се чуди защо към днешна дата нещата не са съвсем както трябва.
Първият реформатор на съществуващото по онова време национално следствие беше озеленител по професия, а вторият – възпитател в детска градина. За разлика от първия реформатор на прокуратурата, който беше германец и съдия по професия и призвание. И то не кой да е съдия, а орелът на правосъдието,
освободил от отговорност брата на тогавашния главен прокурор Никола Филчев,
арестуван за незаконен трафик на 100 килограма български антики, предназначени за САЩ
Вторият голям реформатор на прокуратурата е д-р Хелмуд Палдер – главен съветник в Министерството на правосъдието в Бавария. През 2001 г. той оглавява първия проект за институционално укрепване на българската прокуратура, финансиран по програма ФАР и оценен от Европейската комисия като отличен. А през май 2003 г. става ментор на още един европроект, целящ (уж) реформирането на българското държавно обвинение. Общата цена на двете “начинания” е около 5 млн. лева.
Три години по-късно – в края на юни 2006 г., Сметната палата на Европейския съюз внася в Комисията по бюджет и бюджетен контрол на Европейския парламент “Доклад за изразходването на средствата за инвестиционни проекти по ФАР за България и Румъния”.
В този доклад по най-категоричен начин се казва, че България е похарчила
нецелесъобразно по-голяма част от всички 511 милиона евро,
отпуснати по Програма ФАР на ЕС през периода 2000-2004 година. И още, че средствата за повече от половината инвестиционни проекти са били използвани частично или изобщо не са били използвани.
Според одиторите от Европейската сметна палата, част от профуканите 511 млн. евро са и парите по прокурорския туининг проект, но… тогава, а и по-късно това не прави впечатление на никого. Нито в Брюксел, нито в София, където монополизирането на правосъдието в полза на политическата класа продължава да върви с пълна сила.
Доказателствата? Твърде много са, но и само две от тях са достатъчни.
Вече споменахме
едни 5 млн. лв. за институционално укрепване на прокуратурата.
Ето как са похарчени те:
С инвестиционните 3.6 млн. лв. бяха купени няколко сървъра, 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема, неизвестно количество мултимедийни проектори и са изградени локални мрежи между 70 прокуратури. А останалите 2.4 млн. лв. отидоха за съчиняването на 60 препоръки (общ обем около 10 машинописни страници) и 26 семинара с участието на близо 500 прокурори, следователи, съдии и служители на МВР.
Защо по проект за институционално укрепване на прокуратурата се обучаваха съдии, полицаи и дознатели – изобщо не стана ясно, а и никой не се поинтересува. За сметка на това 60-те препоръки бяха толкова горещо одобрени от всички, че… половината от тях
тутакси залегнаха в Наказателнопроцесуален кодекс,
който ликвидира следствието, въздигна прокуратурата в ранг на свещена крава и превърна МВР в подизпълнител на държавното обвинение. До появата на Бойко Рашков, естествено, който в типично негов стил ритна кошера с такава сила, че пчелното семейство на задкулисието най-вероятно ще трябва да си търси нов дом на друг континент.
През годините често сме писали, че няма как
неграмотни депутати, министри и магистрати да пишат качествени закони
и да водят пълноценна и ефикасна борба с организираната престъпност и корупцията.
Казано по друг начин – от 1993 г. сме застъпвали една единствена теза: човек, който не е в състояние да врътне поне една интрига, няма как да разплете други десет! Още повече, ако този човек “разполага” с интелектуален багаж, който може да се побере в кибритена кутия.
В обобщен вид, посланието на тези “няколко” реда е следното: Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Иван Гешев
не са главните виновници за просмуканата ни от корупция съдебната система.
Нито за тоталната импотентност на държавните ни контролни органи, а камо ли за все по-голямата готовност на българина да гласува, за когото трябва срещу все по-малко пари и за катастрофалното 112 място на България по свобода на пресата…
Да, те имат заслуга за материалния, демографския и интелектуалния ни колапс, но вината им е по-друга:
те просто ъпгрейдваха и осребриха наследството на БСП, СДС, ДПС и НДСВ.
И като си говорим за Бойко Рашков, ето още няколко мили спомена:
Започва работа като съдия през 1980 г., когато Бойко Борисов все още се учи как да държи маркуча в Школата на МВР в Симеоново.
През 1989 г., когато
Борисов напуска МВР, защото не иска да напусна БКП,
Рашков избира правото и се деполизитира завинаги.
През 1995 г. Бойко Рашков става директор на Националната следствена служба, а Бойко Борисов е вербуван от Централната служба за борба с организираната престъпност като… оперативно интересно лице от средите на СИК, т.е. става посредник между силовата групировка и нейните “душмани”.
През 1997 г., когато
задкулисието сваля правителството на Жан Виденов
с помощта на червеното (уж) мнозинство в парламента, правителството на Иван Костов и управляващото мнозинство в Народното събрание не само оставят Бойко Рашков за шеф на Националната следствена служба, ами започват да пишат и съгласуват “опорките” на бъдещата съдебна реформа.
Политическата идилия приключва с един злощастен инцидент, заради който Бойко Рашков става Враг № 2 за синята власт след главния прокурор Иван Татарчев. Ама не защото Рашков е виновен за инцидента, а защото не пожелава да го прикрие…
Политическият кошмар се стовари върху демокрацията и върховенството на закона
в края на 1998 г., когато Татарчев предложи, а Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Бойко Рашков за главен прокурор.
Чудо на чудесата.
Президентът Петър Стоянов тутакси отлетя за Москва и не се върна, докато правителството на Иван Костов и парламентарното мнозинство – под контрола на Йордан Соколов, не ремонтираха Закона за съдебната власт, не разтуриха ВСС и не разбиха Националната следствена служба на 29 парчета. Като най-важните им аргументи бяха… два (образно казано): Следствието дублира работата на прокуратурата, защото прокуратурата е господар на досъдебното производство!
Три години по-късно, когато властта беше в ръцете на НДСВ и ДПС, а
Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, въпреки закона и морала,
агресията се пренесе срещу следствието и Рашков, нищо че той вече беше девета дупка на кавала в парламентарната група на БСП.
В края на 2005 г. министрите и депутатите от коалицията НДСВ-ДПС съчиниха и приеха на първо четене подобаващия Наказателнопроцесуален кодекс, през април 2006 г. тройната коалиция – БСП-НДСВ-ДПС – го прие и… следствието бе поставено в будна кома. Хем го има, хем всеки прокурор – по своя собствена преценка – може да реши, че го няма.
А през 2010-2011 г. първото правителство на Бойко Борисов и монолитното му парламентарно мнозинство доведоха до съвършенство
идеята за партийно монополизиране на темата за правосъдие и справедливост:
– в нарушение на Конституцията Националната следствена служба бе ликвидирана като държавен орган;
– в нарушение на всички европейски принципи, прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността бе извадена от Министерството на правосъдието и бе подарена на главния прокурор;
– в нарушение на Конституцията, структурата на прокуратурата няма нищо общо със структурата на съдилищата, т.е. тя е незаконна;
– в нарушение на всички европейски норми, т. нар. независим съдебен инспекторат е най-безполезното “нещо” в най-новата история на България, защото освен сбъркана хронология, няма право да установява нищо друго;
– в нарушение на Хартата за човешките права и основните свободи, на “едноименната” европейска конвенция и на българската конституция, у нас винаги всеки е виновен, докато прокуратурата не се провали поради най-обикновена некадърност;
– в нарушение на всички принципи и норми в Европа и демокрациите по света, в България виновен е единствено онзи, когото главният прокурор нарочи по поръчка на министър-председателя;
– в
нарушение на Конституцията и Закона за нормативните актове,
в НПК думата “може” съществува около 400 пъти. Тоест – също 400 пъти прокурорите, съдиите, следователите, полицаите, вещите лица, адвокатите и всички останали участници в процеса, могат и да не могат да извършат някакви действия. Примерно – прокурорът може да се самосезира по публикации в медиите… Да, ама и да може, той не го прави или го прави селективно, както се случва последните 10 години;
– в нарушение на всички норми и нормални възприятия за нещата от живота, от 1991 г. насам в България са извършени около 3.6 милиона престъпления, на съд са предадени около 700 000 лица, а с ефективни присъди в затвора са се озовали… неизвестно колко.
– в изпълнение на моралния си дълг, през 2006 г. главният прокурор Борис Велчев разпореди ревизия на всички следствени дела и прокурорски преписки, които не са внесени в съда с обвинителен акт. Крайният резултат, докато Сотир Цацаров не бе назначен на поста, е доста… показателен за днешните претенции на Иван Гешев: над 1.5 милиона следствени дела, прекратени по давност, а от тях – поне 10% – срещу известен извършител!
На този фон, и то без да цитираме или препечатваме данните от Националната статистика, “работата”е свършена…
