„Нов лидер се заклева да промени най-корумпираната страна в Европейския съюз“. Така е озаглавена публикация в британското седмично списание „Обзървър“, излязла точно преди седмица – на 20 март. Тя представлява преразказ на интервюто на журналиста Дженифър Ранкин с българския министър-председател Кирил Петков. Публикуваме оригиналната интерпретация на разговора с премиера, защото досега в публичното пространство се появиха само няколко превода на различни интерпретации.
Кирил Петков идва на власт в България като напълно начинаещ в политиката. И заявява ясно пред Дженифър Ранкин, че ще постави ново начало и няма да участва в сделки с олигарси.
Кирил Петков не е типичен български премиер. Този 41-годишен предприемач в сферата на пробиотиците, завършил Бизнес училището на Харвард, прави първите си стъпки в политиката, заставайки на поста министър-председател. Той е коренно различен от Бойко Борисов, корпулентният бивш бодигард, който доминираше в българската политика в продължение на 12 години, до деня, в който миналата година (2021 г. – бел. ред) не подаде оставка след месеци наред улични протести срещу корупцията (тук колегите от „Обзървър“ грешат, защото третото правителство на Борисов изкара пълния си мандат, въпреки протестите – бел. ред.).
Новосъздадената от Кирил Петков партия „Продължаваме промяната“ дойде на власт след серия от парламентарни избори – три на брой в рамките на осем месеца. Той застана начело на четирипартийна коалиция, обещавайки да се справи с най-пагубния проблем на България – корупцията.
Пред „Обзървър“ Петков обяви, че по време на четиригодишния си мандат иска да изкорени корупцията.
„Не казвам намаляване на корупцията, казвам пълно изкореняване“, каза той и добави, че се надява България да бъде учебник за това как за кратко време корупцията може да бъде елиминирана. Не мисля, че е толкова трудно. България има 6.5 милиона души население – това не е огромна страна – така че, ако корупцията изглежда непреодолимо предизвикателство за някоя много голяма държава, то тук, в България, не мисля, че е така.“
Това Кирил Петков признава пред „Обзървър“, малко преди полицията да задържи Борисов и органите на реда, според официални съобщения, да претърсят дома му в четвъртък – 17 март. Това става, след като новосъздадената европейска прокуратура обявява, че е започнала 120 разследвания за измами с еврофондове в България.
Официалните власти не уточниха какви обвинения са повдигнати срещу Борисов, който в миналото е бил обвиняван в корупция, но винаги е отричал да е извършил каквито и да било незаконни действия. Срещу него не са били повдигани обвинения. Петков, който дава интервюто си пред „Обзървър“ преди последните събития, се разграничава от своя предшественик.
Борисов – казва Кирил Петков, „трябваше да сключва сделки с „олигархичната система“, за да запази властта си“.
За сметка на това при „Продължаваме промяната“, основана от Кирил Петков и неговия състудент от „Харвард“ – Асен Василев, днес финансов министър, се е спазвала „огромна хигиена“ по отношение на това кой се присъединява към партията. „Ние започваме начисто, ние не зависим от никого”, заявява Кирил Петков.
„Сядайки на масата на ЕС, България ще отстоява демократичните стандарти“ – продължава премиерът. „Отсега нататък ще виждате България да говори за върховенството на закона като наистина негов силен защитник“, пояснява Кирил Петков.
И докато други реформатори са обвинявали властите в Брюксел, че те не са търсили сметка от София, Петков изглежда по-вторачен в посока своя дом.
„Първото нещо, което трябва да направите, преди да сочите другите с пръст, е да се вгледате в себе си и да се уверите, че си вършите работата“, казва премиерът.
Той също така си задава въпроса защо Вашингтон, а не София, е наложил санкции на българския олигарх, медиен магнат и политически кукловод Делян Пеевски, за когото се твърди, че иззад кулисите е упражнявал контрол над Борисов.
След като Пеевски попадна под удара на американските санкциите, бидейки включен в списъка „Магнитски“, този случай бе описан като „исторически момент, при който сякаш наново трябва да решим дали да сме част от НАТО и Европейския съюз“, казва Луиза Славкова, изпълнителен директор на неправителствена организация.
Става дума за човек, който „редовно се е занимавал с корупция, използвайки търговията с влияние и подкупите, за да се предпази от обществения контрол, а самият той да упражнява такъв над ключови институции и сектори в българското общество”.
Петков коментира: „Мисля, че като европейци трябва да си зададем въпроса защо някой, който се намира на 8000 километра от нас, може по-ясно да види значителни корупционни прояви“. И локализира мястото на носещите вината в София: „Първо трябва да разберем защо прокуратурата в България си е затворила очите за това”.
Петков иска главния прокурор на България Иван Гешев да си подаде оставката, въпреки че няма правомощия да го накара да направи това. Миналият месец премиерът връчи на Гешев списък с 19 лица, които – според медийни публикации – са обвързани в корупционни практики по високите етажи на властта и прикани прокурорите да си свършат работата.
Луиза Славкова, изпълнителен директор на „Софийска платформа“, която заема ясни продемократични позиции, определя като безпрецедентно решението на Кирил Петков да предаде списъка с имена в прокуратурата. „Те [правителството] имат капацитета да се справят с токсичния триъгълник – бизнес, политика и медии“.
Даниел Смилов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София, казва, че Петков и неговата партия "имат потенциала да обърнат посоката, за да превърнат България в една друга страна, която не е системно определяна като най-корумпираната в Европейския съюз".
Проблемът при Петков е, че първоначалният му дневен ред е „преобърнат от всякакви кризи”. Галопираща инфлация, продължаващо разпространение на заболяването COVID-19 (България e с най-ниския процент ваксинирани в ЕС) и най-вече – войната в Европа. Въпреки че България няма обща сухопътна граница с Украйна, тя трудно може да избегне ефекта на доминото, предизвикан от конфликта. Войната е тежък проблем за коалицията, тъй като някои от партиите в нея са исторически проруски, въпреки че всички те осъдиха инвазията.
„Това, което обединява коалиционните партньори, е тяхната позиция срещу корупционните действия на предишното правителство, но по някои други въпроси, има, меко казано, напрежение“, казва Смилов.
По-рано този месец българският министър на отбраната Стефан Янев бе уволнен, след като отказа да опише руската инвазия като война.
Тук в препечатката на „Гардиън“ се прави следното уточнение: „Досега България подкрепяше санкциите на ЕС срещу Русия, но се противопоставяше на забраната за внос на руски петрол и газ, позиция, подкрепяна и от Германия и Унгария.
„Ние сме най-зависимата страна членка на ЕС от руския газ. Понякога сме 100% зависими, което е наистина потресаващо”, признава Кирил Петков. Той се надява изграждането на газовата интерконекторна връзка и дълго отлагания 182-километров тръбопровод, свързващ България с Гърция, да бъде завършен до лятото, довеждайки по-евтин газ от Азербайджан и разрушавайки монопола на Русия.
Към момента България се обявява за хуманитарна помощ за Украйна и защитава перспективите й за членство в ЕС, но категорично изключва варианта там да бъдат изпратени оръжия.
„Не може да се говори за „операция“, когато хиляди войници и от двете армии загиват“, обяви Петков пред местни медии и добави, че всички партньори в коалицията са подкрепили решението му.
Въпреки проевропейските позиции на Петков, според Славкова все още има неясноти в посланията, отнасящи се до съюзите на България, особено предвид „медийното пространство, където опитите за дезинформация от страна на Русия не се приемат сериозно в продължение на много години“.
Тя смята, че България преживява поврат, сравним с края на 90-е години, когато след десетилетие на нестабилност, след падането на Берлинската стена, страната избира пътя към Запада. По думите й „Това сякаш е исторически момент за България, в който като че ли трябва отново да решим дали да сме част от НАТО и Европейския съюз.“
