Изминаха шест години от основаването на Фискалния съвет. Като цяло може да се каже, че първият му мандат е успешен, тъй като бяха положени основите на една наистина нова институция, която тепърва ще се развива и ще разгръща своя потенциал. Българският Фискален съвет е един от най-младите в ЕС и му предстои да измине още много дълъг път, докато догони водещите фискални съвети, някои от които са с 40-50 годишни традиции. Ролята на фискалните съвети в Европейския съюз продължава непрекъснато нараства и това е свързано със стремежа към дългосрочна устойчивост и стабилност на публичните финанси. Мисля, че същото ще се случва и в България.
Още от самото му създаване през 2015 г., фискалният съвет се присъединява към мрежата на независимите фискални институции в ЕС, където се осъществява активен диалог между тях. Обменят се практики, опит и информация, така че ние непрекъснато се учим от по-развитите фискални съвети.
Фискалният съвет изпълнява в голяма степен изискванията на Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Но като всяка нова институция Фискалният съвет се сблъсква и с много трудности.
На първо място това са ограничените ресурси на Фискалния съвет. В момента към Фискалния съвет работят само трима експерта. С тези ограничени ресурси се изготвят качествени становища, които се оценяват високо, както от обществото, така и от медиите. А това е една от основните функции на Фискалния съвет и е едно от основните средства, чрез които Фискалният съвет може да въздейства на публиката, тъй като всички тук знаете, че фискалните съвети са консултативни институции, чиито препоръки нямат задължителен характер. Така че смятам, че функцията – информираност и публичност пред обществото е силна и добре се изпълнява.
Още по-забележителен е срокът, за който се изготвят становищата във Фискалния съвет. Например становището по Държавния бюджет, съгласно бюджетната процедура на Фискалния съвет, се предоставя за два работни дни, което е крайно недостатъчно.
В Закона за Фискалния съвет са посочени други срокове, които очевидно не могат да се обвържат с бюджетната процедура и поради това мисля, че едно добро решение би било, ако може Министерството на финансите предварително да предоставя драфт бюджета си в рамките на една, две седмици, за да може ФС да е по-добре подготвен и да изготвя по-добри становища.
И третото осново нещо, което искам да кажа, е, че нашето желание е да бъдем включени в бюджетната процедура от гледна точка на това наши експерти да участват в срещи с Министерството на финансите, да има обмяна на опит, да участваме в комисии, заседания. Това засега не се случва.
Проследявайки дебата около приемането на Държавния бюджет в бюджетна комисия на първо гласуване, се изказаха упреци към Фискалния съвет, че ФС не подготвя макроикономическа прогноза за разлика от БНБ и Министерство на финансите. Искам да изясня този въпрос, тъй като това е важно наистина. Съгласно заководателството, което е в основата на Закона за фискалния съвет, фискалните съвети в ЕС сами избират подхода към макроикономическите си прогнози. Или да ги произвеждат, или да ги оценяват и да ги индорсират – говоря за официалната прогноза на Министерството на финансите. Между другото почти всички фискални съвети в ЕС са избрали този подход – да индорсират прогнозите на МФ, единствено в Нидерландия, където има два фискални съвета, МФ поръчва на единия от ФС изготвянето на прогноза официално.
Друг е въпросът обаче, че за да се оцени качествено макропрогнозата на МФ и да се индорсира най-вече, ФС трябва да разполага с прогностичен модел. Засега ние с такъв модел не разполагаме и не ползваме. През 2016 г. мисия на ЕК пристигна в София, за да консултира ФС в тази връзка и даде следната препоръка.
Препоръка на ЕК: „Фискалният съвет трябва да предприеме стъпки към разработването на модели, които биха могли да се използват за краткосрочно макроикономическо прогнозиране. Като първа стъпка Съветът трябва да поиска достъп до моделите, използвани от Министерството на финансите. След получаване на моделите на МФ, Съветът трябва да сравни изчисленията, направени от Министерството, и тези, направени със собствените си вътрешни модели, и така да повтори резултатите, получени от Министерството. МФ трябва изрично да бъде помолено да предостави данните, уравненията и иконометричния код, използвани за оценките на моделите, които ползва за макроикономическо прогнозиране. В случай че МФ не желае да сподели своите уравнения и модели, членовете на Фискалния съвет следва да идентифицират приоритетни области, в които е нужно иконометрично моделиране.
Със софтуер като Eviews и друг иконометричен софтуер би могло по-лесно да се изготвят модели, които да се използват за прогнозиране.“
Това се случва през 2016 година. През 2019 г. Фискалният съвет, три години по-късно, решава да изпълни препоръката на ЕК и да закупи софтуер Eviews. В момента годината е 2022 г., софтуерът още не е въведен. Три години нищо не се прави с този софтуер. Накрая Фискалният съвет реши да не въвежда софтуера, а да го предаде на следващия Фискален съвет в знак на приемственост. Това, което трябва да направи следващият Фискален съвет, е незабавно да приеме писмено решение с протокол на ФС за въвеждането на този софтуер и да започва обучение на експертите.
И второто нещо, което трябва да направи ФС е да поиска от Министерство на финансите всичко, отбелязано в доклада на мисията на ЕК. Като цяло смятам, че отношенията на ФС с Министерството на финансите са много слаби. Тях ги няма никакви. Фискалният съвет подхожда плахо с исканията си към Министерството, а тази информация – към нея изобщо не трябва да има такова отношение, тъй като тя се предоставя от останалите министерства към Фискалните съвети от Европейския съюз. Ето, искам да дам още един пример какво получава ирландският Фискален съвет от Министерството на финансите по сключени меморандуми. Давам този пример, защото още от самото начало ирландският ФС ни беше посочен като пример за ФС, от който трябва да черпим добри практики и ние сме ходили на обучение в Ирландия и сме видели как работят там.
Основните неща ще прочета: Меморандум между ФС на Ирландия и МФ във връзка със задълженията на ФС на Ирландия да оцени официалните прогнози, които изготвя МФ, да оцени дали фискалната позиция на правителството съдейсва за провеждане на благоразумно икономическо и бюджетно управление, включително по отношение изискванията на Пакта за стабилност и растеж; да направи оценка на фискалните национални правила, включително – забележете, оценка дали съществуват извънредни обстоятелства или тяхното действие се е преустановило.
Ето и изискванията, които са:
Първо, МФ предоставя на ФС в електронен вариант целия набор от модели, работни файлове въз основа, на които е изготвен бюджетът на МФ. МФ предоставя детайлно обяснение как всяка входяща променлива е конструирана и прогнозирана.
Второ, МФ разяснява цялата методология за прогнозиране в серия от регулярни технически срещи с ФС, за да се увери, че ФС има пълно разбиране на процеса.
Трето, МФ посочва коя част от споделената информация с ФС се изисква да бъде третирана конфиденциално.
Четвърто, 15 дена преди официалното публикуване на бюджета на МФ предварителният набор от прогнози трябва да бъде предоставен на ФС – т.е. виждате, че в цялата тази процедура се забелязва един стремеж на МФ да убеди ФС в консистентността на своята макропрогноза, за да получи индорсиране, т.е. за да получи одобрение от една независима институция.
Аз мисля, че МФ само ще спечели, ако допусне ФС до тази информация. И последното, което искам да цитирам, е едно много важно задължение на ФС, което също не се спазва. Това е чл. 6, ал. 6 от Закона за Фискалния съвет: „Съветът разработва и приема методология, съдържаща обективни критерии за целите на становищата и препоръките си относно официалните макроикономически и бюджетни прогнози, както и критерии за установяване на значително отклонение на показателите в макроикономическите прогнози от отчетните данни. Методологията се публикува на интернет страницата на Фискалния съвет.“
Нито има разработена методология, нито е публикувана на страницата на Съвета. В тази връзка през 2017 г. ФС се обръща с официално писмо до МФ с предложение да се инициира промяна на Закона и да отпадне изискването Съветът да разработва собствена методология. Предложението, разбира се, е отхвърлено от министъра. И тази точка остава. За момента няма методология, софтуерът не е въведен и тези задачи се прехвърлят – в знак на приемственост на следващия Фискален съвет.
