Г-н Каримански, позицията на гуверньор на Централната банка е една от най-отговорните в държавата и очакванията са тя да бъде заета от от финансист или икономист с доказан престиж, с добри познания във финансите и макроикономиката, но и с безспорни морални качества. За този пост в Норвегия се кандидатира и бе утвърден шефът на НАТО Йенс Столтенберг, но поради предложения му втори мандат в Алианса, той се отказа и на поста бе назначена Ида Волден Баке, също фигура с огромен авторитет. Бихте ли споделили какви са вашите качества, ценз, международни контакти и призанания за тази важна позиция?
– В банковия сектор съм от 1991 г., минал съм през всички превратности на банковия живот в България, които ни поднесе т. нар. преход. Бил съм изключително концентриран върху начините банките да бъдат близо до хората, да бъдат иновативни и да бъдат свързани с крайния потребител. Затова през цялата ми банкова кариера моят фокус е бил върху електронните платежни услуги и свързаните с тях рискове, както и управлението на цялата платежна дейност в съответните банки. Смея да кажа, че през цялото време съм се стремял и към социална функция – да помагам в подготовката на експерти в банковия сектор чрез Международния банков институт, където съм обучавал хора от почти всички български банки. Имам многобройни публични изяви в международни форуми и кръгли маси, както и участие в Европейския платежен съвет, където бях член на Съвета за SEPA-разплащания, както и на европейския банков орган – групата на участниците в банковия сектор, където съм защитавал визията на комисията за дигиталния финансов пакет. Смятам, че всички тези дейности, плюс опита ми в Люксембург, ми позволяват да кандидатствам за поста гуверньор на БНБ. Смятам също, че е добре нашата Централна банка да запази консервативния си характер, но в същото време да се модернизира.
Вижте цялото интервю с Любомир Каримански ТУК:
Г-н Каримански, как оценявате критериите, поставени от парламента за избиране на управител на БНБ, в част от обществото остава впечатлението за занижени изисквания?
– Напротив. В процедурните правила вкарахме изискване за магистърска степен на кандидатите, което беше спорно през последните седмици.
Ако и без магистърска степен се става управител на БНБ…
– Вижте закона – в тази част той не е променян от доста време. Записано е само изискване за висше образование, без да се уточнява повече. Ако бяхме добавили допълнителни критерии, щяха да ни обвинят, че искаме да дописваме закона.
Във вашата концепция основно място заемат модернизацията и дигитализацията на банковите дейности, развитието на платежните системи и канали за разплащания, това е екипна работа. С какъв тим ще подходите към решенията?
– Разбира се, че имам екип. И той ще бъде от високи и доказани в банковия сектор специалисти. Ще има хора с научни степени, за да обхванем и макроикономическата част на банката. За всеки сектор във БНБ имам точните специалисти. Но имена на този етап няма да споделя, защото върху мен през последната седмица се изля толкова кал, че искам да предпазя хората от екипа си от същата участ. Тази кал, която може да задръсти Ларгото не цапа само мен, тя цапа и институцията БНБ, тъй като тъкмо институцията БНБ ми е издавала професионални сертификати, че имам достатъчно умения да управлявам търговски банки.
Професионално погледнато, каква е оценката ви за функционирането на паричния съвет у нас?
– Паричният съвет изигра изключително важна роля за финансовата стабилност и за макростабилността на държавата. Затова ще предложа до влизането ни в еврозоната паричният съвет да бъде запазен, за да си гарантираме плавен преход.
Какви са възможностите за собствени политики от страна на БНБ по време на валутен борд?
– Ограниченията са върху паричната политика. Но в същото време Централната банка може и направи доста неща в частта на платежните инструменти, например. Достатъчно плавно и иновативно успяхме да създадем банки, които имат собствени картови авторизационни центрове. Тези банки бяха пионери не само в България, но дори и в Европа по въведения на нови услуги.
Като минахме през валутния борд, да стигнем и до еврото. Имаме съвършено нова световна икономическа конюнктура, нашите макроикономически показатели за членство в Еврозоната също са видоизменени от войната и санкциите, а и обществото е ярко разделено по темата. Реалистична ли е датата 1 януари 2024 г. за влизането ни в еврозоната?
– Ще започна отзад напред. Изключително важно е обществото да бъде добре информирано по отношение на еврото. В концепцията си залагам на стремеж към еврозоната. Много е важен и икономическият момент, в който да се случи присъединяването към европейската валута. Убеден съм, че в този несигурен свят, колкото по-бързо се присъединим, толкова по-добре. Имахме пандемия, след това дойде кризата с енергийните източници и успоредно с това влезе войната, а това показва, че несигурността и в страната, и в региона ще се задълбочава. Важно е да осъществим достатъчно задълбочен анализ на разходите и ползите от въвеждането на еврото. За това говоря непрестанно, включително и при обсъждането на бюджета.
Лекарство ли е еврото, ако се приеме в кризисна ситуация?
– Не бих го нарекъл лекарство. Но в кризисна ситуация то може да успокои увеличаващ се риск. Последиците от войната, свързани с веригите от стоки и услуги засега са непредвидими.
БНБ може да влияе явно или неявно на много процеси в страната. Какво въздействие върху инфлационните процеси може да окаже Централната банка?
– БНБ може да бъде съветник на правителството и да окаже влияние с експертиза. Със своята задълбочена и оптимална възможност за оценка на потенциала на инфлацията в динамична обстановка. Чрез макроикономически анализ тя може да създаде готовност за различни ситуации. А това е от изключително значение за фискалната политика на правителството. Важно е да се ползват модели, в сътрудничество с ЕЦБ.
Ще посочите ли конкретни инструменти за въздействие върху инфлационните процеси?
– Като инструментариум сме ограничени откъм паричния съвет. Затова казвам, че БНБ може да влияе индиректно върху фискалната политика.
В края на миналата година БНБ определи буфер за системен риск в размер на 3% за всички банки. От началото на годината обаче наблюдаваме ускореният темп на инфлацията, която ще се повишава и през следващите месеци. Очаква се забавяне в редовното обслужване на кредити, както и вероятно увеличение на необслужваните кредити. Какви съобразени с ЕЦБ мерки би предприела БНБ в подобна ситуация?
– БНБ трябва да спазва насоките на ЕЦБ, както беше и по време на пандемията, за да се гарантира сигурността на банковата система.
Очаквате ли през следващата година да се стигне до нов мораториум върху кредитите, както се случи по време на пандемията? Или дори да по-драстични мерки?
– Много зависи от развитието на всички актуални световни процеси. Много зависи също от реакциите на регулаторните органи в Европа. Такова решение може да се вземе на база на резултати, повлияни от сегашните събития.
В условията на паричен съвет надзорната функция е особено силна. В какво според Вас се състои пруденциалният (макро и микро) надзор върху банковата система в условията на тясно сътрудничество с ЕЦБ?
– Благодарение на тясното сътрудничество с ЕЦБ трябва да се оценяват различните рискове, свързани както с ликвидността на търговските банки, така и с кредитната дейност, с възможността да се управляват портфейлите и да се оценяват активите на отделните банки, да се провеждат необходимите стрес тестове. Не бива да пропускаме и киберрисковете, за които все по-малко се говори. В макропруденциалната политика важното е рисковете да се управляват с достатъчно динамични модели, адаптивни на всяка променяща се ситуация. Не бива да подценяваме и фактора разширяване на портфейла от необслужвани кредити, които трябва да се следят внимателно.
Наскоро Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, на 1.5% през второто тримесечие на 2023 година. Как оценявате тази мярка?
– Мярката свърши работа. Видя се, че в търговските банки не се задълбочи влошаване на кредитни експозиции, нито пък се наложи кой знае какво допълнително провизиране.
Правим опит да надзърнем в бъдещето на БНБ според разбиранията на г-н Каримански. Какви са перспективите, според вас, по отношение на ефективните платежни системи и как виждате усъвършенстването на контрола върху тях?
– Изключително важен въпрос, особено в контекста на европейската платежна стратегия, която Европейската комисия прие като неразделна част от финансовия дигитален пакет. През последните няколко години платежните услуги – не само в България, но и в Европа – се развиха изключително динамично, особено по време на пандемията.
Успоредно с тях обаче се развиват и отделните рискове като киберпрестъпността. Тоест – трябва да имаме достатъчно добри мерки за киберустойчивост, както и възможността да се включат нови играчи от т. нар. финтех индустрия или индустрията, която е свързана с иновативната част на банковите услуги. Именно затова в момента текат и няколко големи дискусии в Европа, свързани с ревизирането на платежната директива, с възможностите за по-голяма прецизност и по-задълбочена оценка на риска при информационните и комуникационните системи в банкови сектор. За мен не е допустимо да разглеждаме и да противопоставяме финтех компаниите, част от които са и финансови институции, на търговските банки. По-скоро трябва да намерим моста между тях. А аз съм човек, който обича да изгражда мостове.
А лицензирането и надзора на тези дейности ще претърпят ли някакви изменения?
– Лицензирането и надзора на тези дейности ще бъдат в абсолютно тясна връзка с всичко онова, което европейският банков орган си поставя като цели и ние, съответно, трябва да ги спазваме тези цели. Но не просто така – механично, защото аз смятам, че в България можем да създадем т. нар. пясъчник (или sandbox), както му казват, в който всички иновативни банкови услуги, всички възможности за интегритет между финансово-технологичните компании и търговските банки да бъдат координирани от централната банка. Да бъде създадена възможност и инструментариум, например – Централната банка да генерира модели, в които да се тестват всички тези иновативни въведения.
Вероятно ще ви питат и на „прослушването“ в Бюджетната комисия за имената на подуправителите, с които възнамерявате да работите…
– Ами да, най-вероятно точно така ще се случи. Не бих искал всичко онова, което преживях от медийните публикации и негативната, черната кампания, която изнесох и най-вероятно ще нося до избора, да се случи на когото и да било. Така че ще остана по-премерен и с положително отношение към всички колеги. Важното е, че това, което възнамерявам да направя в централната банка, е да въведа възможност за висока оценка на професионализма там.
Един въпрос от името на всички потребители в България, защото няма човек, който под една или друга форма да не е свързан с банковите разплащания: как може да бъде овладян полета на банкови такси, който в момента изглежда съвсем неконтролируем?
– Една от възможностите е да създадем инструментариум за по-голяма конкурентност именно чрез тези финтех компании. Защото, когато те започнат да прилагат такъв тип оптимизирани модели, в които може да се интегрират няколко сметки на даден клиент в различни банки, натискът на банките ще бъде отслабен. Колкото повече играчи има на пазара, колкото по-висока е конкурентоспособността – толкова по-слаб ще става натискът върху клиентите.
Каква е тенденцията нулевите и отрицателни лихви върху депозитите на гражданите да се задържат?
– Много фактори влияят върху спестяванията на гражданите, и по-специално – върху техните депозити. Ние трябва да проследим по какъв начин засилващите се инфлационни процеси ще повлияят като цяло на депозитите на гражданите. И, след като всички онези мерки са предприети от Европейската централна банка след третото тримесечие, тогава може да се види дали лихвите ще имат някаква промяна.
Акцентирам върху отрицателните лихви, защото при тях си плащаш, за да ти пазят парите.
– В момента има една свръхликвидност на банките, в това е проблема.
Как БНБ би могла да повлияе за изваждането на тези пари от банките и вкарването им в реалната икономика?
– Именно чрез повишаване конкурентноспособността на икономиката, веригите на доставки отново да заработят по нормален начин…
( Предлага ме интервюто с известни съкращения)
Разговора води: Емил Янев
