Правим опит да надзърнем в бъдещето на БНБ според разбиранията на г-н Каримански. Какви са перспективите, според вас, по отношение на ефективните платежни системи и как виждате усъвършенстването на контрола върху тях?
– Изключително важен въпрос, особено в контекста на европейската платежна стратегия, която Европейската комисия прие като неразделна част от финансовия дигитален пакет. През последните няколко години платежните услуги – не само в България, но и в Европа – се развиха изключително динамично, особено по време на пандемията.
Успоредно с тях обаче се развиват и отделните рискове като киберпрестъпността. Тоест – трябва да имаме достатъчно добри мерки за киберустойчивост, както и възможността да се включат нови играчи от т. нар. финтех индустрия или индустрията, която е свързана с иновативната част на банковите услуги. Именно затова в момента текат и няколко големи дискусии в Европа, свързани с ревизирането на платежната директива, с възможностите за по-голяма прецизност и по-задълбочена оценка на риска при информационните и комуникационните системи в банкови сектор.
Не бива да пропускаме и въвеждането на задълбоченото установяване на клиентската идентичност, при който вече се изискват – и слава богу, в България се прилагат – минимум два от три елемента, характерни за платежната индустрия.
Виждате, че тази динамика, която имаме, трябва да отговаря на висотата на платежния надзор, приложен от страна на БНБ към всички играчи на пазара. А е необходимо, разбира се, да се постигне една интегрираност, един сериозен план за интегритет между финтех компаниите, които са на пазара, и търговските банки. За мен не е допустимо да разглеждаме и да противопоставяме финтех компаниите, част от които са и финансови институции, на търговските банки. По-скоро трябва да намерим моста между тях. А аз съм човек, който обича да изгражда мостове.
Какви изменения ще претърпят лицензирането и надзора на тези дейности?
– Лицензирането и надзора на тези дейности ще бъдат в абсолютно тясна връзка с всичко онова, което европейският банков орган си поставя като цели и ние, съответно, трябва да ги спазваме тези цели. Но не просто така – механично, защото аз смятам, че в България можем да създадем т. нар. пясъчник (или sandbox), както му казват, в който всички иновативни банкови услуги, всички възможности за интегритет между финансово-технологичните компании и търговските банки да бъдат координирани от централната банка. Да бъде създадена възможност и инструментариум, например – Централната банка да генерира модели, в които да се тестват всички тези иновативни въведения.
Как гледате на криптовалутите?
– Още е много рано да се концентрираме толкова върху криптовалутите.
В някои държави не мислят така…
– Да, пазарно ориентираните държави са на друго мнение, но ние в Европа сме регулаторно ориентирани и затова за нас е важно да сме в синхрон с всички онези европейски регулаторни структури, които имат отношение към криптоактивите. Разбира се, ще бъде добре България – в лицето и на централната си банка – да участва активно във всички дискусии, да участва активно в различните комитети и форуми, които съществуват и към Европейската банкова федерация, и към Европейския банков орган, и към Европейската централна банка.
Чуват се коментари, че сегашната ситуация, особено около военните действия в Украйна и наложените санкции срещу Русия, насърчава ускореното въвеждане на криптовалутите, чрез които би могло да се избегнат много бъдещи усложнения.
– Наистина се чува такава информация, но се чува и обратното мнение. Винаги, когато навлиза нещо ново, с което ние сме запознати достатъчно, рискуваме да намалим киберустойчивостта и да увеличим киберрисковете в посока, в която не съм сигурен, че в момента съществуват достатъчно модели за управлението им.
Консервативно.
– Точно така. Малко по-консервативно, но както вече казах – по леда се върви с бавни стъпки.
Вероятно ще ви питат и на „прослушването“ в Бюджетната комисия за имената на подуправителите, с които възнамерявате да работите…
– Ами да, най-вероятно точно така ще се случи. Но аз отново искам да се върна на едно нещо, което споменах в началото. Не бих искал всичко онова, което преживях от медийните публикации и негативната, черната кампания, която изнесох и най-вероятно ще нося до избора, да се случи на когото и да било. Така че ще остана по-премерен и с положително отношение към всички колеги. Важното е, че това, което възнамерявам да направя в централната банка, е да въведа възможност за висока оценка на професионализма там.
Преди време четох едно ваше изказване, в което казвате „Има много притеснителни моменти в управлението на БНБ“. Какво точно сте имали предвид тогава?
– Имам предвид на онова, което се случи с КТБ, с Българската банка за развитие…
Тези поуки са много важни.
– Разбира се, че са важни.
Какво тогава трябва да се направи, че подобни казуси да бъдат избегнати, даже направо анулирани?
– Ами доста по-засилената динамика на банковия надзор и на проверките, които могат да бъдат правени. И по-специално, ако бъда избран имам вариант, в който да се направи наистина толкова динамично проверката от страна на „Банков надзор“ към отделните банки, че да може да бъде като абсолютно независима проверка. Имам предвид независима от отделните екипи, които ще бъдат подбирани за тези проверки от "Банков надзор“. Така че да се гарантира наистина това, което екипът проверява. Тази оценка ще бъде предоставена за взимане на решение по отношение на тези банки.
Една от критиките към досегашното управление на БНБ е, че последно е създало условия за внедряването на Единна зона за плащания в евро.
– Имате предвид SEPA…
Да. Защо се получи така?
– По отношение на SEPA – незабавните разплащания наистина е така, но аз не мога да кажа защо се е случило. Най-вероятно бизнес моделите, които са били разработвани, не са показвали, че има необходимост от такъв тип разплащания. Казвам вероятно, нямам тази информация, на която да стъпя като мотиви, като аргументи и да отговоря на въпроса „Защо ние сме последни в Европа?“ Този момент обаче наистина е неприятен, можеше да бъде малко по-динамично, малко по-ускорено… Ето затова преди малко споменах за създаването на т. нар. пясъчници, където да се тестват различните модели, където различните рискове да бъдат проиграни и да се видят реакциите на пазара. Трябва да сме отворени към финтех компаниите, към техните клиенти, към клиентите на търговските банки… Всичко това е много важно за начинът, по който ще се имплементира една или друга схема от европейска структура. Имам предвид Европейския платежен съвет и SEPA-схемите.
Един въпрос от името на всички потребители в България, защото няма човек, който под една или друга форма да не е свързан с банковите разплащания: как може да бъде овладян полета на банкови такси, който в момента изглежда съвсем некотролируем? Четох една статистика, според която приходите на банките от таксите са се увеличили почти двойно…
– Една от възможностите е да създадем инструментариум за по-голяма конкурентност именно от тези финтех компании. Защото, когато те започнат да прилагат такъв тип оптимизирани модели, в които може да интегрирате няколко сметки на даден клиент в различни банки, натискът на банките ще бъде отслабен. Колкото повече играчи има на пазара, колкото по-висока е конкурентоспособността – толкова по-слаб ще става натискът върху клиентите. Вие знаете – банките, като консервативни институции, провеждат доста консервативна политика и не са толкова гъвкави. Докато новите играчи са по-динамични и по-гъвкави.
Така е, но все пак има ли някакъв начин БНБ да въведе определена регулация и по отношение на тези все по-нови и все по-високи такси?
– Аз не мисля, че на този етап е необходимо да се въведе подобна регулация, защото това е много крайна мярка…
Питам, защото бяха изнесени случаи, в които таксата надвишава размера на сумата, която се превежда…
– Предстои всичко това да бъде обсъдено от гледна точка на ценовата политика на отделни търговски банки.
Как гледате на отрицателните лихви по депозитите, които също плашат населението? Това не е българско изобретение, защото идва откъм Европейската банка. Но все пак има ли тенденция тези нулеви и отрицателни лихви да останат върху депозитите на гражданите?
– Много фактори влияят върху спестяванията на гражданите, и по-специално – върху техните депозити. Ние трябва да проследим по какъв начин засилващите се инфлационни процеси ще повлияят като цяло на депозитите на гражданите. И, след като всички онези мерки са предприети от Европейската централна банка след третото тримесечие, тогава може да се види дали лихвите ще имат някаква промяна.
Акцентирам върху отрицателните лихви, защото при тях си плащаш, за да ти пазят парите.
– В момента има една свръхликвидност на банковата система, в това е проблема.
Как БНБ би могла да повлияе за изваждането на тези пари от банките и вкарването им в реалната икономика?
– Именно чрез повишаване конкурентноспособността на икономиката, веригите на доставки отново да заработят по нормален начин…
И накрая – има ли начин БНБ да влияе върху процеса на привличане на чуждестранни инвестиции в България? За да се задвижи икономиката, парите да излязат от банките, да влязат в икономиката и да ускорят нейните обороти…
– Като цяло, този процес е пряко свързан с инвестиционната политика на държавата. И затова БНБ няма как да участва в него. Тя може да влияе от дистанция – със своята изследователска дейност, със своите анализи и прогнози. Може да подпомага и да съветва правителството в осъществяването на една такава инвестиционна политика, но… дотук.
