Фискалният съвет е нова институция за българската реалност. Наскоро изтече 6-годишният мандат на неговия първи състав. В определен смисъл създаването й не само закъсня във времето, но през първите няколко години присъствието й в държавното управление остана някак незабележимо за гражданското общество.
От една страна, тази "незабележимост" може да бъде обяснена с липсата на традиции и опит, свързани с институции от такъв тип. А от друга – с нежеланието на държавните органи (или поне на част от тях) да се съобразят в пълна степен с установената чрез закон независимост на тази важна институция. През последните години обаче се забелязва повишена видимост към резултатите от работата на Съвета в публичното пространство.
Каква да бъде дейността на ФС през новия мандат?
В най-общ план, през следващите шест години ФС следва не само да надгради резултатите, които е постигнал до момента. Той трябва да се развие така, че да заеме подобаващо място като защитник на обществения интерес в областта на фиска, с което да спомогне за поддържане на фискална политика, гарантираща стабилност в краткосрочен план и устойчив икономически растеж в дългосрочен план.
В по-голяма конкретика това, което трябва да прави Фискалният съвет през следващия мандат, от една страна е ясно и недвусмислено дефинирано в специалния закон, с който той е създаден и функционира. В този Закон в чл.6, ал.1 ясно са разписани всички задачи, които ФС трябва да изпълнява в десет точки. Не считам за уместно да ги повтарям. Съдържанието им е общо достъпно. Мога да кажа единствено, че Законът трябва да се изпълнява.
От друга страна обаче детайлите, засягащи качеството и опита на неговия състав, са изключително важни. Не по-маловажни са качествата на аналитичната и методологичната рамка, с която се осъществяват законово възложените задачи, а също така обективността и безпристрастността при разглеждането проблемите. Всичко това следва да се гарантира – от една страна от избора, който предстои да бъде направен от народните представители, а от друга страна – от самите членове на Съвета.
В качеството ми на кандидат считам, че мога да представя такива гаранции.
Фискалният съвет, образно казано
трябва да бъде обществен пазител,
който да следи за устойчивостта на фискалната позиция и на фискалната политика както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. В условията на силно лимитирана парична политика макроикономическото управление в България се осъществява практически единствено с помощта на фискалната политика.
Добре балансирана фискална политика означава добри икономически резултати, както в настоящето, така и в бъдещето. Обратното, лоша фискална политика означава задържане на икономическото развитие по настоящем, но сериозни макроикономически и фискални проблеми в бъдеще. Много от нас, например, добре си спомнят 90-е години лошото макроикономическо управление и резултатите от него, което доведе и до въвеждането на паричния съвет.
Фискалният съвет трябва да играе ролята на конструктивна, легална опозиция на правителството, както е записано в Закона. Той трябва навременно и точно да посочва проблемите и рисковете. Същевременно той трябва да бъде надежден партньор и да помага на държавните институции да се придържат стриктно към добрите принципи на фискалното управление, в частност и към тези, които са установени с регулаторната рамка на Европейския съюз.
За да изпълнява ефективно и с високо качество своите задачи в рамките на следващия мандат, следва да се укрепи и развие неговият капацитет за извършване на задълбочени макроикономически и фискални анализи и прогнози, основани на обективна и надеждна информация. В това отношение би следвало да се развие неговата методологична и методическа база. Само по този начин може да се гарантира висока степен на професионализъм, обективност и адекватност на изразяваните становища и препоръки относно
работата на държавните органи в областта на фиска,
относно цялостното макроикономическо развитие на държавата и т.н.
Считам, че с личната си експертиза и опит бих могъл да допринеса значително за постигането на тази цел. Казаното дотук предполага, че от ключово значение е да се постигнe по-високо качество на комуникация на Съвета както с държавните институции, така и с други обществени организации. Това ще позволи да се осигури необходимият обмен на информация, данни, мнения и добри практики. Макар и до момента да е постигнато известно ниво на развитие, възрастта на институцията предполага да бъде извървян още дълъг път и да се постигне още повече. За щастие имаме мрежата от независими фискални институции, която съществува и към момента. А тя разполага със съществен резервоар от знания и опит и би било изключително препоръчително да се почерпи от този резервоар.
Като се използва този капацитет на мрежата, може да се спомогне за много по-бързо институционално израстване и за създаване на устойчив капацитет, който да е полезен за високо качество на резултатите от работата на Съвета. В този смисъл много важно е да се продължи започнатото и да се задълбочи и да се развие сътрудничеството на ФС със сродни, независими фискални институции – както от ЕС така и извън Европейския съюз.
Поддържане на сътрудничество на институционално ниво, разбира се, е необходимо с институциите на Европейския съюз. Като
защитник на фискалните интереси на обществото,
ФС следва да изпълнява в определен смисъл и просветителска функция. Със своите официални изявления и публикации Съветът трябва да помага на гражданите да разбират в по-голяма дълбочина показателите и процесите, свързани с работата и управлението на фиска, а също и с общото икономическо развитие. Това неминуемо би спомогнало и за повишаване на качеството на публичния избор.
Накрая смятам, че в сътрудничество с парламентарно представените партии и специализираните комисии на Народното събрание, в рамките на следващия 6-годишен мандат, трябва да бъде направено усилие законодателната рамка да бъде усъвършенствана. структурата, Става дума за рамката определяща състава, статута и задачите на ФС.
Считам, че най-важната задача в това отношение е да бъде осигурена
фактическа автономия на институцията,
в това число – бюджетна и административна, подобна на аналогичните институции на водещите държавите членки на Европейския съюз. Това ще допринесе много съществено за заздравяване на неговата независимост, а оттам ще се гарантират и подобаващите му полза и значимост за обществото.
