Първият проект на изцяло нов нормативен акт, одобрен от кабинета "Петков", се оказа Закона за уреждане дейността на колекторските фирми. Наименованието на нормативния акт, с чието внасяне в Народното събрание се е ангажирала пряко вицепремиерката и икономически министър Корнелия Нинова, е Закон за събиране на вземания по потребителски договори. Очакванията са приемането му да не се бави, тъй като е съгласуван между коалиционните партньори, консултиран е с потребителски организации, омбудсмана, експерти, като е минал и през обществени обсъждания.
"Министерският съвет днес прие проект на дългоочаквания закон за колекторските фирми. С него решаваме един дълго отлаган проблем и слагаме край на многогодишния тормоз и натиск върху хиляди потребители. Много пъти са правени опити
Законът за събиране на вземания по потребителски договори да се разгледа от Народното събрание, но винаги се е препъвал в много съществени икономически и финансови интереси, тъй като става въпрос за оборот от около 4 млрд. лева.
Държавата вече ще може да защити гражданите от посегателства върху честта, достойнството и имуществото им. Законът е изцяло нов – от първия до последния ред, тъй като досега тази материя не е уреждана. Това е и първият изцяло нов закон на нашето правителство“, заяви Нинова след заседанието на кабинета.
За най-важно в проектозакона Корнелия Нинова посочи
забраната за начисляване на такси и комисионни върху главницата
на дълга, с което крайната му стойност може да нарастне десетократно. Ще събират само основното задължение и лихвата за забава, която е законната лихва в размер на 10 процента.
Колекторите ще са длъжни да поканят длъжника да изпълни доброволно, а той има право да оспори вземането. Предвидено е задължение за първоначалния кредитор да уведоми длъжника-потребител, че е прехвърлил вземането му на колекторска фирма, като с уведомлението му започва да тече 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Ако в този срок дългът бъде погасен, цесията не произвежда действие спрямо потребителя, тъй като става безпредметна. Не е ясно дали остава възможността в първоначалният вариант на законопроекта длъжникът да оспори вземането до три месеца от изтичането на срока за доброволно изпълнение с право да направи спрямо цесионера всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително и за прихващане.
Въвежда се забрана за колекторите да звънят на длъжника по телефона в интервала от 20 ч. до 7 ч., както и в почивни и празнични дни. Позвъняванията могат да са най-много през два дни, като се забранява поставянето на уведомления и информация за дълга под всякаква форма на обществени места. Такава практика имат фирмите за бързи кредити, които
лепят безконтролно по входовете неотлепваеми стикери,
които след това не почистват.
Колекторските фирми ще подлежат на задължителна регистрация с изискване за минимален капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка „Професионална отговорност“, с която да покриват евентуални вреди от дейността си. Членовете на ръководните им органи не трябва да са осъждани за престъпление от общ характер или срещу тях да се водят наказателни дела.
За нарушения на закона отстрана на колекторите са предвидени сериозни санкции за реализиране на административно-наказателната им отговорност.
За физически лица глобите са в диапазона от 5000 до 15 000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци – от 10 000 до 50 000 лв., като контролът е поверен на Комисията за защита на потребителите към икономическото министерство.
При заявката за свикване на експертен съвет на управляващата коалиция, който да изработи
проектозакона за регулация на колекторския бизнес,
Нинова посочи и друга негова цел – отделяне на извършващите коректно своята дейност събирачи на дългове от такива, които действат на ръба на закона.
Готовност за такъв закон е налице от няколко години насам, като в средата на 2020 г. Мая Манолова обяви, че подарява проект на тогавашния премиер Бойко Борисов и управляващата парламентарна коалиция "ГЕРБ – Обединени патриоти". Идеята ѝ беше те да приемат нейния проект и с това да докажат, че не разпъват чадъри над колекторските фирми, а са на страната на гражданите. В него на ВиК-дружествата, енергоразпределителните дружества, топлофикациите и мобилните оператори беше изрично забранено да прехвърлят задълженията на клиентите си към колектори. Забранено беше и прехвърлянето на дълга към втори, трети, пети колектор. Предвидени бяха и съответни промени в куп други закони –
за защита на потребителите, за потребителския кредит,
за кредитните институции, за електронните съобщения.
Отношение по темата взе и омбудсманът Диана Ковачева. Направи го във връзка с ръста на бързото кредитиране, посочвайки че то нараства по-бързо от регулациите за неговото сдържане и е крайно изобретателно. Към колекторите, Ковачева приложи като за начало по-мек подход и им заговори на съвест.
Напомнено им беше, че Етичният кодекс на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране предвижда членовете й да бъдат отворени за обсъждане на финансовите затруднения на клиентите им. Отправен беше и призив за прилагане на индивидуален подход, при който кредитори и длъжници да си подадат ръка, тъй като последните нямали вина за случващото се.
В становище до парламентарната Комисия по правни въпроси Ковачева информира депутатите за драстичен скок на "антилихварските" жалби до институцията й във връзка със задължения на граждани и запори на ЧСИ от преди обявяване на извънредното положение на 13 март 2020 година.
Парламентарното послание на омбудсмана обаче беше с далеч по-остър език.
В него беше посочено, че задълженията на гражданите нарастват лавинообразно "вследствие на непосилни лихви и такси, като се използват неправомерни методи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона“.
По същото време депутати от парламентарната група на "Обединени патриоти" също посегнаха на колекторския бизнес, но по друга линия и в полза на частните съдебни изпълнители.
Предложението им беше за въвеждане на законова процедура, въз основа на която те да поемат доброволното извънсъдебно събиране на дълговете. Това стана, след като от Камарата на частните съдебни изпълнители поискаха същото като антикризисна мярка след края на извънредното положение. Законопроектът отразяваше изцяло предложенията на Камарата новата процедура да бъде въведена паралелно с общата в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и да е приложима за парични вземания, за които
не е издаден изпълнителен лист
или друг подлежащ на изпълнение акт.
Покрай цялото говорене за контрола над колекторите обаче извън вниманието остана основният проблем в основата на този бизнес. И той е не тормозът над некоректните длъжниците, а стоварването на всички загуби на кредиторите върху коректните. Защото всеки доставчик на услуги продава на колекторите лошите си и трудно събираеми кредити на нищожни и символични цени спрямо стойността и условията, при които са отпуснати. Това формира огромни печалби за колекторите, зад които стоят огромни загуби за първоначалните кредитори, а те биват на свой ред разпределяни и стоварвани върху коректните им клиенти. Които биват натоварвани с неразбираемо високи сметки, високи такси и нулеви лихви по депозитите.
