Кризата, породена от коронавирусната пандемия в началото на 2020 г. разкри значителната зависимост на европейските страни и фирми от дейността на техни партньри и контрагенти, чието произвоство при това се намира в трети страни. Още по-тревожно бе и това, че ставаше въпрос и за фармацевтични продукти и средства за лична защита. А затруднените логистични връзки и прекъсването на международните вериги за доставки на суровини, междинни и/или крайни продукти показа и уязвимостта ни в Европа от обвързване с доставчици от една или ограничен брой дестинации.
Това показва, съвместна публикация на Германо-Българската индустриално-търговска камара и Фондация „Конрад Аденауер“ в България, която разглежда настоящата структура на българската фармацевтична индустрия и показва перспективи за нейното бъдещо развитие.
Самото изследване беше представено от Ясен Георгиев, изпълнителен директор на „Института за икономическа политика“ (ИИП) и ръководител на авторския екип на публикацията. Проучването показва новите тенденции във фармацевтичната индустрия от глобална и европейска гледна точка, както и възможности за сектора в България, предвид процесите на преместване на производството и реорганизация на веригите за доставки.
Според него силните страни на България като място за фармацевтично производство на бъдещето включват: ниски данъчни ставки, липса на валутен риск поради връзката с еврото, както и планове за въвеждането му и конкурентни разходи за труд.
Проучването оценява перспективите пред фармацевтичната индустрия в България като много добри. Георгиев посочи, че износът на фармацевтични продукти вече се е увеличил с 31% през последните няколко години, а българската фармацевтична индустрия има силен международен фокус и курсът на растеж може да бъде продължен. Добра основа за това са големият брой предприятия за производство на лекарства у нас, част от които бяха приватизирани след 1989 година от български и чуждестранни стратгически инвеститори и се представят много добре на пазара.
България е близо до европейскя пазар ш може бързо и лесно да доставя компоненти и готови лекарства. Членството ни в ЕС допълнително облекчава този процес.
Освен с опит в сектора, България разполага и със специалисти. Другото ни предимство е големият брой студенти от специалност „Фармация“, като България е на 10-то място в Европейския съюз. А и образованието е на много високо ниво, което се доказва и големият брой студенти от чужбина.
От друга страна, клиничните изследвания в България са добре развити, като страната ни е на 20-то място в света по брой проведени клинични изпитвания и на 15-то по брой участници.
При представянето на изследването Митко Василев, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара, подчерта, че то анализира фармацевтичната индустрия от глобална и европейска гледна точка и идентифицира причините, поради които компаниите постигат високи нива на ефективност. Това се дължи на процесите на оптимизиране на производството и доставките, транспортните връзки, преместването на производството, иновациите и дигитализацията.
Ръководителят на българския офис на фондация „Конрад Аденауер“. Торстен Гайслер обясни, че особено на европейско ниво има искания за връщане на производството на лекарства и активни съставки от трети страни в Европейския съюз, за да се гарантира сигурност на доставките дори по време на криза. „А това е страхотна възможност за българската фармацевтична индустрия. България предлага много предимства и може да се превърне в „Аптека на Европа“: ефективна фармацевтична индустрия с дългогодишна традиция, висококвалифицирани експерти и служители, прозрачно управление на качеството, гарантиране на стабилни вериги на доставки и изключително благоприятни производствени условия“, подчерта той. „С нашата публикация искаме да привлечем вниманието към България като фармацевтична локация и да подчертаем нейните силни страни”, обясни Торстен Гайслер
