Г-н Ангелов, как оценявате качествата и посланията на двамата кандидати за управител на БНБ и кой от тях съответства повече на солидността на поста?
– Трудно ми е да кажа, че някой от двамата изпъква много пред другия. Но би било добре избраният да има широка подкрепа. Защото ще го очакват сериозни предизвикателства: кредитна експанзия, при която БНБ ще трябва да се сблъска с банките, подготовката за еврото, което не е толкова популярно в България. С по-солидно мнозинство зад гърба си управителят ще бъде по-сигурен и независим. Освен управителя, много важни са и подуправителите на БНБ.
Особено важни, но двама са с изтекли мандати, а на третия изтича есента.
– Новият управител трябва сега да назначи двама, по-късно и третия. По-точно – да ги предложи за гласуване на парламента. Ако няма добро парламентарно мнозинство и се изпадне в партийна търговия, процедурата може да увисне. Не виждам нищо лошо, когато единият от кандидатите стане управител, а другият – подуправител. Така вотът ще бъде консолидиран.
Няма нищо лошо, с изключение на егото, което ще играе съществена роля.
– Това е въпрос и на вътрешната работа в коалицията. Предстои запълването на много постове – Конституционният съд, Висшият съдебен съвет, Фискалният съвет, редица регулаторни органи. Сега е моментът тези въпроси да бъдат решени стратегически. И то вътре в коалицията, а не по медиите с хвърляне на кал.
Тежките решения, които очакват новия гуверньор на БНБ са очевидни: подготовката за еврото, строителният бум, който повдига вълна от ипотечни кредити. Има ли още?
– Трябва да се следи ипотечният ръст на банките, за да не се надуе балон на имотния пазар. Винаги е по-добре да се действа рано, за да се развива пазарът устойчиво, вместо срив след бум – това, което видяхме как завърши през 2008 година. Предизвикателствата са достатъчно и ако новият управител на БНБ не бръкне сега в раната, проблемът ще избухне още по време на неговия мандат. Проблемът с еврото също изисква силна комуникация между БНБ и Министерството на финансите.
Ваша теза е, че оправданието на ръста в цените със скъп петрол не трябва да важи. Какво имате предвид?
– Конкретно за България е точно така. Международната цена на петрола се повиши с началото на войната, но руският петрол, с който „Нефтохим“ работи, поевтиня. Продава се с отстъпка от около 30 долара спрямо международната цена, а това е по-евтино дори отпреди войната. Оправданието, че петролът е поскъпнал важи за други държави, но не и за България.
Това означава ли, че бургаската рафинерия надува цените спекулативно?
– Разбира се, всеки се възползва от пазарната ситуация. И други бизнеси се пробват в раздуването на цените. Но обяснението, че това се случва заради цената на петрола, не важи. Над 80% от петрола, който ползва „Нефтохим“ е руски. Реализират се допълнителни печалби.
Плащането на руския газ с рубли изглежда е повече вътрешнополитически пропаганден ход на Путин, отколкото значително затруднение на „неприятелските“ купувачи. Какви са реалните икономически последици от тази мярка?
– Така смятам и аз – това е по-скоро ПР-мярка на руския президент за вътрешно ползване. Когато Путин говори с Шолц или Драги, той им казва, че нищо няма да се промени и те ще продължат да си плащат с евро в „Газпромбанк“. Но когато говори на руското общество, той заявява, че плащането ще е в рубли. Посланията са различни, но е ясно, че ще се плаща във валута, която банката ще превалутира в рубли и ще се разплаща с „Газпром“.
Има ли значение на какъв курс ще превалутира руската банка и не е ли тук вратичката за оскъпяване на газа?
– За нас като купувачи курсът няма значение, защото ако той не е добър, разликата ще поема „Газпром“. В указа на Путин е записано точно така – плаща се това, което е по договор във валута, а след това сумите служебно се превалутират в рубли и се изпращат в „Газпром“. Чиста ПР-промяна.
Откъде тогава идват големите страхове за растящата българска инфлация, след като петролът ни е по-евтин, а газът е договорен?
– При газа количествата засега са договорени, но всеобщата несигурност продължава да подхранва цените на фючърсния пазар. Това е странно, защото в момента в Европа постъпват рекордни количества газ от всички посоки.
Защо тогава пазарът не влиза в ролята си – количествата растат, но растат и цените?
– Точно така се получава. Дефицит няма, но има притеснения в излишък.
Това очевидно са непазарни процеси. Защо у нас пазарът функционира с изкривявания – защото е малък или защото има картелизирани сектори?
– По малко от всичко. От една страна нямаме пазарна сила. От друга – Комисията за защита на конкуренцията не е особено активна – колкото пъти разследва петролния пазар, толкова пъти ни се казва, че няма никакви проблеми.
Как си обяснявате факта, че след намаляването на ДДС за ресторантьорите на 9%, цените не паднаха, а хвръкнаха нагоре? Какъв е ефектът за потребителя, след като той плаща ДДС накрая?
– Намаляването на ДДС помага на бизнеса, а не на потребителите. Ако някой си представя, че като намали ДДС ще помогне на бедните хора, много се заблуждава. Доказано е в практики. В Румъния намалиха значително ДДС на хранителните стоки, получи се затишие за един месец и след това цените отново скочиха. Ако искаш да дадеш пари, това става или през доходите, или с добавки като великденските, но те са еднократна мярка. Дългосрочни мерки са преизчисление на пенсиите и данъчни стимули за бизнеса.
Как трябва да се измени икономическото мислене на екипа, който ще прави актуализацията на Бюджет' 2022 през лятото, спрямо силно променената конюнктура?
– Две неща. Първо, в бюджета бяха заложени много капиталови разходи, но инвестициите е малко вероятно да се случат. До края на годината няма време да минат обществените поръчки, камо ли да се плати и да се построи нещо. А може би и не е умно тази година да се харчат пари за инвестиции – сега всички строителни материали поскъпнаха. Най-вероятно тези пари ще останат и ще могат да се използват за други неща.
Ще бъде ли добре за икономиката, ако тези непохарчени пари отидат за помощи, вместо за инвестиции?
– По-добре е да се усвоят за нещо, отколкото да стоят като излишък в бюджета, както се случваше в последните години.
Това означава ли, че ще отпадне нуждата и от теглене на планираните външни заеми?
– Най-вероятно да. Още повече, че инфлацията води до повече бюджетни приходи. Това означава по-малък дефицит и пренасочване към по-спешни разходи, добре е да са ефективни. След изтичане на извънредната обстановка, лекари и сестри ще загубят добавките си, ще се върнат на 700-1000 лв. заплата и най-вероятно ще емигрират. Очевидно добавките трябва да влязат в основното възнаграждение на тези хора. Необходими са структурни промени.
Непохарчените пари да отидат за секторни и структурни реформи?
– Точно така. Това засяга и други министерства – МВР, МОН. Поне да има структурни реформи, вместо раздаване на пари на калпак. За пенсионерите – не помощи, а промяна в пенсионната система. По-малко помощи, повече реформи. Или помощи срещу реформи.
Разговора води: Емил Янев













