На днешния ден през 1880 г. е съставено третото правителство на България начело с Драган Цанков. То е назначено с Указ № 135 от 26 март 1880 г. на княз Александър I Батенберг и управлява до 28 ноември 1880, след което е наследено от първото правителство на Петко Каравелов.
Кабинетът, оглавен от Драган Цанков, е образуван от членове на Либералната партия и един руски генерал, начело на военното министерство. Програмно правителството отразява интересите на различни слоеве от българската дребна и средна буржоазия, обединени от общи демократични идеи.
Опирайки се на пълното мнозинство на Либералната партия в парламента, правителството на Цанков регламентира и изгражда из основи съдебната власт и финансовата администрация. Финансовият министър Петко Каравелов организира Сметната палата и статистическо бюро /днес Национален статистически институт/ и прокарва закони за гербовия сбор, десятъка и запазване на други данъци от османско време.
Под натиска на руски банкери, правителството внася в парламента
законопроект за превръщане на БНБ в акционерно дружество,
но по-късно го оттегля, за да запази контрол върху кредита в страната. Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
Най-острите вътрешнополитически проблеми пред правителството са свързани с отнемането на собствеността на турските земевладелци, прокудени по време на Руско-турската освободителна война, и продължаващите оттогава размирици сред турското население в източните части на Княжеството /Ескиджумайско и Провадийско/. Двата проблема водят до напрегнати отношения със сюзерена – Османската империя, влошени допълнително след като българското правителство се присъединява (в нарушение на васалния си статут, регламентиран с Берлинския договор) към Международната телеграфна агенция.
При правителството на Цанков, през май 1880 г., Княжество България приема
първата акция за съединение с Източна Румелия.
Дипломатическите сондажи в Лондон и сред останалите Велики сили обаче дават отрицателен резултат и правителството се отказва от идеята.
Правителството на Цанков е поставено под двоен натиск от Австро-Унгария и Русия за реализирането на
алтернативни проекти за железопътни линии.
Руският проект за линия от София до Дунав (Свищов или Русе) е отхвърлен в полза на довършването на железницата от Цариград за Централна Европа в отсечката между Вакарел и сръбската граница, която българската държава е задължена да построи съгласно Берлинския договор. Разногласия с Австрия относно маршрута и правото на експлоатация на планираната жп линия и недостиг на пари спъват строежа.
Отношенията между Виена и либералите се развалят окончателно, след като, противно на обещанията на княз Александър I Батенберг, българският делегат на преговорите в Галац гласува против проекта на правилник, предоставящ на Австро-Унгария контрола върху корабоплаването по Дунав.
Вследствие от този конфликт, в края на ноември 1880, князът принуждава министър-председателя Цанков да подаде оставка.
